Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Усмивка, жажда за знания, толерантност и адаптивност-това ви трябва. Успехът ще дойде сам.“, споделя Слава Мацурева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Името ми е Слава и се занимавам с менажиране на проекти в технологичен център към една от най-големите немски банки. Моят професионален път е бил стабилен и с възходящ характер повече от 15 години в сферата на туризма и още 4 в IT сектора. Работила съм в някои от най-добрите 5 звездни хотели в София, където научих страшно много и се срещнах с широк спектър от професионалисти.
След като нямаше повече предизвикателства за мен в хотелите, се включих в екипа на една от най-известните платформи за резервации в света, където се научих какво е истинска ефективност и екипна работа в международна среда. Работехме много, имахме достъп до много информация и виждахме резултати веднага, което е много удовлетворяващо. Това беше безценен опит за мен как да организирам времето си, да се фокусирам върху важните задачи, да правя презентации пред много хора. Покрай тази работа опознах България много добре и се уверих, че ресурсите, който притежава, са безценни и туризмът тепърва ще търпи развитие.
Последните 4 години съм в изцяло нова сфера-в тази на IT сектора, където се предизвиках да започна отначало и да науча нов “занаят”. Стъпката от експерт към обучаващ се е много освежаваща и дава нови възможности.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си възнаграждение поучих лятото, преди на навърша 14. Няколко поредни лета работех на количка за сладолед.
Първият си трудов договор подписах в първи курс в университета-асистент продажби на спортна екипировка.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Със сигурност трябва да знаем какво искаме да постигнем, но не е необходимо да чертаем стриктен план или да поставяме рамки. Средата се променя много бързо и най-ценното е да се научим да се възползваме от промените.
Усещането ми за успех не е свързано с дадена позиция, компания или заплащане, а по-скоро с наученото и възможностите за развитие пред мен.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е свързано с изграждането на базови навици, но едва ли е в състояние да определи цялостно кариерно развитие. От нас зависи да изберем правилното работно място и е нормално до тогава да минем през няколко работодателя.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За повече от 20 години икономиката премина през няколко труса. Умението да се изправиш след криза и да не се отказваш е един от най-ценните уроци, които съм усвоила. Друг важен урок е как да си в крак в промените и никога да не спираш да учиш.
Вдъхновявали са ме хора, които не се фрустрират от трудностите, а по-скоро се амбицират и минават през тях с научени уроци.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важно е да можеш да признаеш пред себе си и другите, че си сгрешил-без срам и самообвинение.
Да поправиш грешката и да продължиш напред прави много по-добро впечатление от това, да прехвърлиш вината или да кажеш “Не мога”.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Най-вече адаптивност. Много важно е и умението да общуваш с различни хора и да си жаден за още знания. А ако можеш да прилагаш наученото на практика-успехът ти е в кърпа вързан.
Хубавата диплома може да ти отвори вратата, но тези умения ще те качат по стълбата.
Семейната среда е основния градивен материал за развитието на един човек. Ако тя е спокойна и ведра, ако примерът на родителите е добър-детето има условия да постигне много. Докато сме малки е добре да взимаме предвид съветите им.
Колкото до вече пораснали хора-родителите ни са трупали своя опит в един различен свят и техните възгледи не трябва да са са водещи в нашите кариерни избори.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите могат да са релевантен източник на информация, препоръка, съвет и опора. Истинските приятели остават в годините, накъдето и да ни отведе кариерния път.
Моите приятели са ми давали увереност да се пробвам в други области, да поискам по-високо възнаграждение или позиция, защото ме обичат и вярват в мен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Това е строго индивидуално за всеки човек. Лично аз се “изключвам” за работните си задължения заедно с PC-то на края на работния ден. Всичко важно и необходимо е свършено в рамките на деня. Работодателят трябва да уважава това и да не прекрачва границата, ако иска мотивирани служители.
Почивката е за мен и близките ми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете посоки са важни. Аз предпочетох хоризонталното с идеята да разширя спектъра си на знания и умения и да имам основанието и увереността да поема по вертикалата.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Усмивка, жажда за знания, толерантност и адаптивност-това ви трябва. Успехът ще дойде сам.
