Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Пътищата за всеки са различни и ние трябва да намерим най-добрата кариерна пътека за нас. А тя се открива най-лесно пред тези, които работят усърдно, за да намерят и да достигнат до най-доброто си аз.“, споделя Павел Колев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Павел Колев, на 45г., фармацевт по образование, влюбен в спорта и вманиачен по баскетбола. Отраснах във Велико Търново, учих и живея в София в по-голямата част от живота си. Имам сериозен фокус върху работата, развитието и семейството си. Обожавам хора, от които мога да науча нещо. Най-сериозната ми осъзната област за развитие, върху която работя (не много успешно все още) е търпението. Ако имате съвет – готов съм да го чуя и опитам.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа беше през летата, между учебните години, когато имах възможност да изкарвам собствените си джобни като работник по строежи и вечер да излизам с приятели. Започнах на 13 години (лятото след 7-ми клас). Работата беше доста трудна, но за мен спомените са страхотни, т.к. не обременявах семейството си и се чувствах свободен да правя, каквото реша с изкараното.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Моето лично мнение, особено след всичко преживяно до тук е, че ДА – трябва да имаме стратегия за кариерното си развитие, или поне идея. Не рядко срещам хора, които искат да се развиват (или да бъдат развивани), но в същото време нямат идея в каква посока. Според мен най-важно е първо да сме осъзнати (силни страни, но и какво и къде имаме да подобряваме) и второ да знаем къде искаме да отидем и какво искаме да правим. След това останалото е просто път до там. Звучи лесно, но е изключително трудно, особено в началото на кариерата ни. Тогава (пък и винаги) трябва да експериментираме, опитваме и пробваме, да сме любопитни и готови да се учим. Искрено вярвам, че когато имаме способности, отворени сме да учим и полагаме нужните усилия, нещата се нареждат. Фен съм на теорията за 10 000 часа и вярвам че талантът ни насочва накъде да вървим и с какво да се занимаваме, но положеният труд, дисциплината и усилията правят така, че да стигнем там, където желаем или мечтаем.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на всяко работно място е огромно (особено ако сме осъзнати и самокритични). Първото работно място ни дава идеята за това как се изкарват пари (и как се харчат пари, изкарани с труд), но и за процеси и изисквания, с които трябва да се научим да се справяме и спазваме. В моя живот ги деля на 2: първото ми работно място като ученик (неспециализирана дейност), което ми помогна да изградя трудови навици и дисциплина и първото ми работно място по време и след завършването на моето образование, което пък ми даде дългосрочна визия и идея за развитие в сферата, в която съм и до днес. Като цяло мисля, че всяко работно място ни формира, но само ако искаме да учим и да се развиваме, ако познаваме себе си и имаме реалистични очаквания.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Това за мен е изключително важна тема. В моя кариерен път съм имал възможността да се докосна до няколко изключителни лидери, които са ми дали много – помогнали са ми да се изградя и като личност, и като професионалист. Безкрайно благодарен съм за шанса да ги срещна, да работя с тях, да общуваме. Според мен, наличието на „спонсор“-и и „ментор“-и в кариерния ни път е един от най-важните фактори за успех. Едните ни помагат с възможности, а другите със съвети. Важно е, обаче да можем да ги видим и да можем да ги чуем!
По отношение на събитията, както във всичко друго – помним най-големите си провали и най-големите си постижения. При идеални условия се учим от едните и празнуваме другите, но не винаги всичко е идеално в живия живот. Тук отново се намесват лидерите (спонсори и ментори), които ни помагат да осъзнаем провалите и да спрем за малко, за да се насладим на постиженията си. Според мен най-важно е да не спираме, да продължаваме да учим, да опитваме, да се движим в посоката, която сме решили, независимо от провалите или постиженията, с които неминуемо се сблъскваме.
От всяко едно събитие и всеки един човек има какво да се научи.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
А дали е ясно? Да започнем с осъзнаването – една грешка не е грешка, докато не сме осъзнали, че е такава. Тук роля играят смирението, слушането, аналитичността и самокритиката. Обратната връзка от хората, на които вярваме е основен фактор. След осъзнаването, останалото е вече реакция – признаване на грешката, учене от нея и поправяне … или отричане на грешката, търсене на вина в другите (тази част ми е любима напоследък) и много вероятно – повтарянето и отново и отново. Всички правим грешки и то постоянно. Дали се фокусиране в търсенето на вина и оправдания или върху причините довели до нея и поправянето и е вече наша отговорност. Според мен, най-трудното, което евентуално научаваме с времето е нашата собствена отговорност, а всяка наша реакция е всъщност наша (и единствено наша) отговорност, независимо от събитието, което я провокира.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Всички сме срещали и познаваме хора, за които кариерното развитие не е маратон, а спринт. Това, което аз намирам общо при тези, които са успешни в тази дисциплина, е уменията да учат бързо, да комуникират с хора и да разказват историята си по начин, разбираем и адаптиран за всеки. Не ме разбирайте погрешно, това не е (само!) харизма. Тези хора се припознават като полезни от тези, с които работят в момента на появяването си в даден екип или позиция. Обикновено кипят от енергия, имат изключителна трудова етика и са позитивни и отворени към решението. Друго, което забелязвам като обща черта при такъв тип хора с „ускорено развитие“ е умението да задават въпроси, да случат, да асимилират бързо информация и то по много.
Според мен, когато това се случи, обикновено си има много ясна причина и ясна комбинация от качества, които неминуемо водят човека към успешна кариера. Не знам защо, но много често наблюдавам, че тук сме склонни да омаловажаваме качествата, а да търсим всякакви други причини за успеха.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството е определяща. Без подкрепата на семейството и най-близките ни трудно се получава каквото и да било устойчиво движение по кариерната пътека. Т.к. както вече споменах, според мен голямата част от успеха в кариерата се дължи на дисциплина и усилия, това посвещение трябва да бъде прието, подкрепено и съпреживяно от семейството и близките ни хора. Спокойствието и хармонията вкъщи ни дават възможност да се фокусираме и посветим по-сериозно в работата си. Това разбиране и съпричастност в семейството са основополагащи за една добра кариерна пътека.
По отношение на родителите и съветите им/ни – бих казал, че ролята на родителите е изключително важна в поставянето на основите като човек и като личност. Да са/сме подкрепящи, отдадени и обичащи. Стигне ли се до кариера и развитие понякога поколенческите различия стават прекалено големи, за да можем да послушаме или дадем правилния съвет. Както и съм убеден, че някой стъпки и движения трябва да се извървят самостоятелно, независимо от рисковете, грешките и провалите. Родителите като цяло се стремим да предпазваме, а грешките би трябвало да ни помагат да учим, нали така?
В личен план аз съм голям късметлия, че получих свободата и подкрепата от семейството си като дете, както и разбирането и съпричастността от настоящето ми семейство в пътя до тук.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите и хората, с които се обграждаме определят средата, която заедно със семейството ни формират като личности и до голяма степен определят нашите възгледи, разбирания и поведение. Те са наши съветници и отдушници; те са тези, които ни разтушават и разсейват в трудни моменти, както и тези които празнуват с нас нашите постижения. Наблюдавам понякога размиване на границите между приятели и колеги. Прекарването на много време заедно, споделянето на общи проблеми и предизвикателства, както и съпреживяването на всички успехи и провали ни прави близки и приятели, но това крие риска да загубим ясна и трезва преценка за качествата и областите за подобрение на близките ни хора. Ако сме достатъчно осъзнати за тази сляпа точка, можем да сме спокойни и за приятелството и за съвместната си работа, но това изисква да сме критични, честни и открити един към друг, както и да чуваме обратна връзка и отвъд приятелския ни кръг. Като цяло тук се връщаме отново на осъзнатостта и самокритичността.
Аз лично мога да нарека както бивши, така и настоящи колеги приятели и съм уверен, че те са насреща при нужда от помощ или съвет, но и когато трябва да получа негативна обратна връзка.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен рецепта, валидна за всички, няма. Всеки трябва да намери баланса за себе си и в своята ситуация, среда, компания, позиция … Т.к. лично аз вярвам в „extra mile“ като основен фактор за една успешна кариера, за мен балансът е едно. За други работа от 9-17 е задължителен фактор, за трети е трето … Лично аз смятам, че балансът идва, когато има респект и разбиране към личността, времето и ситуацията на всеки, с когото работим. Тук сериозна роля играе и въпросът „Защо?“ – когато сме наясно какво искаме, как да го постигнем и какво изисква това като усилия, формираме баланс, който да работи за нас в тази ситуация.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тук също мисля, че ще е доста самонадеяно да дам еднозначен отговор, дори и да имах такъв. Сигурен съм, че за хора с ясна идея, цел и план вертикалното развитие може и идва във всеки един момент и възраст. Други от нас имаме нужда от време, за да стигнем до осъзнаване на тази посока и пътешествие и за нас хоризонталните движения могат да помогнат в ориентирането накъде сме тръгнали. Трети никога не стигат до там, дори и на 70. Бих посъветвал младите хора, които тепърва тръгват по този път да са с отворено съзнание, да случат и учат, да са осъзнати за собствените си възможности, да са проактивни за развитието си и да работят … да не спират да работят. Моето мнение е, че при тези обстоятелства развитието, кариерата и успехът са неминуеми. Пътищата за всеки са различни и ние трябва да намерим най-добрата кариерна пътека за нас. А тя се открива най-лесно пред тези, които работят усърдно, за да намерят и да достигнат до най-доброто си аз.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Внимавай много какво си пожелаваш да ти се случи, защото е много вероятно то наистина да ти се случи.
