Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Цветелина Николова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Отношението към другите е важно - то е нашата визитна картичка, нашият личен автентичен бранд.“, споделя Анастасия Стоянова-Драгоева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анастасия Стоянова-Драгоева и съм Директор Човешки ресурси за европейските страни в Sutherland. Професионалният ми път в тази сфера датира вече повече от 25 години в различни компании, но общото между всички тях е грижата за хората и адмирирането на техните усилия.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Изненадващо на фона на почти всички, които са започнали работа по време или след студентските си години, първата работа, за която получих възнаграждение бе в детството ми. Като част от състава на хор „Бодра смяна“ пеех в Софийската опера – много отговорна работа за дете на възраст 9-10 години и там получих първия си хонорар за участие в операта „Кармен“. В житейската школа „Бодра смяна“ съм се учила повече от 10 години колко е важна дисциплината, на уважение към усилията на всеки, изграждане на доверие, екипна работа и грижа за тези, с които работиш в екип. В студентските си години започнах първата си работа, свързана с подбор и мотивация на хора, която положи здрава основа по отношение на обучението през целия живот и осъзнаването колко важни за развитието на всеки са менторите и лидерите, с които работата и животът ни срещат.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Във всяка житейска ситуация се изисква да имаме яснота за пътя, по който вървим, но понякога кръстопътищата ни дават нови възможности да погледнем на себе си, на развитието и бъдещето си с нов поглед. Дългосрочната стратегия за кариерното развитие е ценна само, ако сме готови да проявим гъвкавост спрямо конкретната ситуация и неочакваните възможности за личното ни развитие на всеки етап от професионалния ни път.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място поставя основата на работните навици, професионалните отношения и етичните стандарти, които имаме шанса да надграждаме в последствие.
Моето първо работно място ме срещна с хора, които влагат сърце в работата си - брилянтни специалисти, с които и днес споделяме опит и сверяваме компаса си по отношение на професионални стандарти и етични принципи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Най-съществено значение и отпечатък в усъвършенстването ни като хора и професионалисти оставят нашите ментори и лидери. Те поставят онези жалони за лично отношение и професионални стандарти, които първоначално ни мотивират и вдъхновяват, а в последствие избираме да следваме и надграждаме.
Благословена съм да съм срещала прекрасни ментори и лидери, всеки от които е оставил светла следа в професионалния ми светоглед, развитието ми като автентичен и емпатичен лидер, и желанието всеки ден да надграждам както своите, така и уменията на хората – както тези в екипа ми, така и на всички хора в компанията.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
За жалост в общия контекст на грешките все още се гледа с недопустимост, а не бива. Признаването на грешка е проява на поемане на отговорност, което е правилната първа крачка да поправим грешката, да си вземем нужния урок, но и да надграждаме в търсенето на възможни сценарии за недопускането на грешки в последствие. Понякога грешките могат да бъдат последици от пролуки в процеси, недобра координация между екипи, липса на ключови стъпки при мониторинг… Като лидер активно търся възможности за анализ на грешките като възможност за развитие на уменията на хората в екипа си, за подобряване на процеси, оптимизация и управление на рискове в разнообразен контекст. Хората, с които работя са спокойни, че няма да бъдат посочени с пръст при допусната грешка, както и че със сигурност ще очаквам да имат поне едно предложение как да се справим със ситуацията, не защото аз нямам решение, а защото търсенето на подобни решения развива техните умения за справяне с разнообразни ситуации.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие може да е резултат от среща на няколко фактора, между които на първо място стои бизнес необходимост.
Наскоро имах среща с младежи, стартиращи професионалния си път, които бяха изненадани от факта, че компаниите не предлагат следваща кариерна стъпка, само защото те биха навършили 1-2 години на конкретна позиция. Не бяха запознати и с идеята за постоянно надграждане на знания и умения през целия живот.
В този контекст, считам че всяка организация има много работа в постоянното управление на очакванията на хората по отношение на различните аспекти на тяхното развитие. Хората не учат с еднаква скорост, не възприемат житейските и професионалните си уроци по еднакъв начин, пътят им зависи и от отношението, уважението към труда им и ценностите на лидерите, с които работят. Няма еднаква скорост на развитие на двама души, но има опит, взаимодействия и уроци, които не могат да бъдат прескочени в ничие развитие. Имам силна убеденост, че трябва да градим устойчива кариера - да надргаждаме знания, умения, житейски и професионален опит. Комбинацията от тях ще ни направи не само добри професионалисти, но с времето - предпочитани ментори и лидери. Най-добрите лидери, които съм срещнала, не са такива, защото бързо са се изкачили по йерархична стълбица, а защото устойчиво са работили в много посоки, за да израснат до вдъхновителите, които са днес - без вглъбен поглед в длъжностите и титлите си, но с поглед в удовлетворението от постигнатите резултати и отговорността, която носят за развитието и пътя на други хора.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Близкото ни обкръжение (семейството и приятелите) познава най-добре нашите стремежи и въжделения. Техните съвети и подкрепа са неминуемо ценни, но не бива да са изискващи. Ние градим своя път и следва да носим изцяло отговорност за решенията си, за личностното и професионалното си развитие. Всяка година проследяваме статистиките за предпочитани обучителни специалности, следим прогнозите за застрашени от технологиите професии, както и тези за „професии на бъдещето“, но същественото за всеки от нас лично не са нито статистиките, нито прогнозите, а избора, с който ще живеем всеки ден – дали ще започваме деня си с усмивка и ще завършваме всяко лично и професионално предизвикателство с удовлетворение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
В различните етапи на живота ни балансът се измества в една или друга посока, което е нормално. В различните професии отговорът на този въпрос също е различен. Не познавам адвокат, който да не работи много часове извън изискуемите. Не познавам предприемач, който да не влага цялото си време и усилия в бизнеса, за който носи лично цялата отговорност. Не познавам и рекламист или сценарист, който да не запише внезапно хрумнала му страхотна идея в извънработен ден. Спецификата на ролите определя различен баланс в различните професии. В същото време, като човек, който в изминал период е плащал тежка цена от липсата на добър баланс между професионалния и личния си живот считам, че в наша власт е да поставим или отместим границата в нужната ни посока. Единствено ние сме най-точния си барометър дали имаме нужда от почивка, дали сънят ни е достатъчен, дали не работим мислено и много след като сме се прибрали удома. Никой друг няма да затвори лаптопа в нашето съзнание, когато и да е приключил работния ни ден. В този смисъл, съществено е да правим навременни избори за този баланс, да правим корекции, ако се налага, и осъзнато да живеем спокойно с изборите си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не мисля, че има еднозначен отговор на този въпрос. Той би зависил от компанията, в която работим - от нейната структура и линии на подчинение. Има компании с огромно разгърната структура и такива – с плоска структура. Има професионални пътища, които биха ни отвели към развитие в свободна (в повечето случаи - творческа) професия или работа по проекти, където развитието зависи от спецификата на отделния проект. Независимо от бизнеса и спецификата на ролята, бих препоръчала устойчиво развитие по отношение на знания и умения, по възможност – и работа с ментор.
Кариерното развитие е последица от постоянното личностно и професионално развитие и не бива да се разглежда извън този контекст.
Има един аспект на развитието, за който рядко се говори и той е – отношението. Отношението към всички хора, с които работим, независимо от нивото им в йерархията. Вярвам, че всички си дължим минимум добро отношение. Може след години бившите ви колеги или хората, с които работите днес да не помнят по какви проекти сте работили заедно, какви цели и успехи сте постигнали и празнували, какви предизвикателства сте имали, но никога няма да забравят начина, по който са се чувствали във ваше присъствие. Дали сте имали емпатичен и асертивен подход, дали сте били подкрепящи и вдъхновяващи. Това отношение е нашата визитна картичка, нашият личен автентичен бранд - него следва да се стремим да надграждаме и усъвършенстваме в израстването си паралелно с надграждането на знанията и уменията си.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Този съвет получих от първия си лидер, хората в екипите ми са го чували в различен контекст в регулярните ни разговори за развитието на всеки:
Вземете в ръце отговорността за своето развитие в дългосрочен план.
Търсете ментори и лидери, които ви вдъхновяват да предизвиквате себе си.
Работете със сърце!… и чувство за хумор. 😊
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж на Sutherland в WorkTalent.com
