Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“В работата, както и в личния живот и взаимоотношенията, е много важно първо да дадем, за да получим, като дори можем да получим повече от това, което сме дали.“, споделя Мая Петрова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мая Петрова и се занимавам с Човешки ресурси от около 14 години. В момента работя в Луфтханза Техник София като HR Business Partner. Често на въпроса как и защо съм избрала да работя в сферата на Човешки ресурси отговарям, че започнах уж на шега и за да пробвам – още в студентските години, а останах по сърце и призвание. И до ден днешен не съжалявам за този избор.
Завършила съм Социология, а после Бизнес администрация и развитие на човешките ресурси като магистър и оценявам високо знанията и опита от целия ми академичен път. В личен план бих се описала като здраво стъпила на земята, любопитна, търсеща и отворена за новости. Също така съм доста критична към себе си и проявявам склонности към перфекционизъм, което понякога не е в моя полза, но усилено работя върху това. 😊 Обичам да пътувам, да откривам нови места и да уча нови неща, да чета и да спортувам.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Връщам се много назад във времето – към лятото след XI клас, т.е. на 18 г. Работех като екскурзовод на групи туристи от Финландия в родния ми град Варна, като партнирах на техния екскурзовод от Финландия в организацията на екскурзиите и превеждах от и на английски език. Разбира се, това беше работа само през ваканцията, но беше изключително ценен опит за мен. И до днес помня ситуациите, с които съм се сблъсквала в този опит – и проблемите, и трудно научените уроци, и удовлетворението от добрите резултати и доволните туристи и колеги.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен е ключово да имаме стратегия още с избора на специалност за висшето образование или за специализирани курсове и обучения след завършване на средно училище. Разбира се, след като човек започне стаж или работа на стартова позиция някъде, с времето стратегията се развива и променя. Стратегията ни може да бъде да се развиваме прогресивно в една кариерна и функционална област или след известен опит в една професия и сфера да изберем преквалификация и кариерна трансформация. Важното е да знаем какво искаме, защо го искаме, да имаме ясен и последователен план как да го постигнем и да работим упорито, за да го осъществим.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е сериозна школа, която учи на дисциплина, постоянство, поемане и спазване на ангажиментите, комуникация и организираност. То е възможност да поставим себе си в нови ситуации, различни от училището и университета, и да проверим какво ни харесва, какво е важно за нас и какво искаме да постигнем. Ако подходи с отговорност, осъзнатост, старание и дисциплина, човек може да научи и извлече много от това първо място и то да има трайно отражение върху кариерния му път и изборите, които прави.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Според мен това обикновено са нашите ръководители и ментори в работата. С предаване на знания, с насоки и подкрепа, с интересни и предизвикателни задачи и с личен пример те могат да ни вдъхновят да растем, да търсим нови хоризонти и да излизаме извън зоната си на комфорт. Когато това са опитни професионалисти с подход към хората и страст в това, което правят, те неизбежно ни предават тази страст и ни помагат да растем и да се развиваме. Но както добрият, така и лошият ръководител може да промени значително нашето развитие и нашите действия в резултат от това ще са различни.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките всъщност са възможност да научим нещо и да израснем. Много е важно човек да запази самообладание, да не блокира от мисълта за допуснатата грешка и да не изпада в обвинения и самосъжаление. Разбира се, това в никакъв случай не е призив за целенасочено допускане на грешки или немарливост. Ако не гледаме на грешката като на провал или края на света, а като на възможност за подобрение и професионално и лично израстване, можем да извлечем много от ситуацията. Важно е осъзнато да поемем отговорността и последствията, да поправим това, което можем, и да продължим напред с поуките и уроците от ситуацията.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тези хора са гъвкави и адаптивни. Те бързо свикват с промените и дори проактивно търсят възможности за подобрения в своята работа и тази на колегите им. Също така са любознателни, искат да учат нови неща и да имат нови задачи, дори такива, за които невинаги знаят дали и как ще се справят. Често те дори заразяват околните с позитивна нагласа и са агенти на промяната. Съответно положителните промени и развитието се случват около тях и за самите тях.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вярвам, че семейството също има много важна роля в нашето кариерно развитие. Родителите са много добри учители чрез личния пример за тяхното кариерно развитие, решенията, които взимат, и ценностите, от които се ръководят в работата си. Те могат да ни дадат ценни съвети и примери, но е важно тези съвети да не се налагат, а да имаме свободата да следваме пътя, който сме избрали, да взимаме решения и да носим отговорността за тях. Родителите споделят опит, дават мнение и гледна точка, но не трябва да определят бъдещето и кариерата на децата си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите също са наша подкрепа и съветници. Истинските приятели ще ни изслушат, ще дадат съвет, ще ни подкрепят и ще разберат защо взимаме определено решение. Вярвам, че това трябва да са хора, с които имаме не само общи преживявания и интереси, а най-вече общи ценности и мироглед.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен балансът е нещо строго индивидуално и всеки сам го открива за себе си. Също така потребностите на един човек могат да са различни и в едни етапи от живота си да е изключително силно фокусиран върху кариерата, а в други – основно върху личния живот, семейството и свободното време. Затова рецептата е тази, в която този баланс ни дава най-много удовлетвореност и смисъл.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Смятам, че тук няма универсална рецепта и изборът отново е строго индивидуален. В началото на професионалния си път човек трябва да натрупа опит, познания и да развие определени професионални и социални умения. С това той полага стабилна основа, върху която да надгражда с течение на годините. Във възрастта 20-35 години човек може да има много бурно или спокойно развитие, да опита различни възможности или целенасочено и методично да върви по една конкретна строго специализирана кариерна пътечка. И тук няма правилни и грешни отговори, а само нашето усещане – дали сме на прав път, дали искаме да променим нещо малко или нещо драстично и кое ще ни донесе най-много удовлетвореност и усещане за пълноценен и
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
В работата, както и в личния живот и взаимоотношенията, е много важно първо да дадем, за да получим, като дори можем да получим повече от това, което сме дали. Затова вярвам, че когато влагаме повече и сме силно ангажирани в работата, това ще бъде оценено и пред нас ще се открият възможности.
Вярвам в още една максима – че кариерното развитие е непрестанен процес и част от нашето личностно развитие и израстване. За да имаме пълноценен и щастлив живот, е важно да развиваме себе си като професионалисти и личности. Когато човек спре да се развива, той не просто стои на едно място, а изостава, защото междувременно другите са се придвижили напред. Така че развитието и ученето са един непрестанен процес, в който всеки ден да правим най-доброто, на което сме способни, и да следваме личния си план.
