Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Кирил Кръстев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не приемайте нищо за даденост, бъдете благодарни на всичките си учители и ментори, най-малкото като им честитите празниците и рожденните дни.“, споделя Николай Михайлов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Работя от 1998-а година като аниматор, визуализатор и режисьор за архитектурни, телевизионни, кино и уеб проекти. Завърших Анимация в НБУ през 2009-та и съм преподавал в няколко университета на хиляди души. Развивам проекти в сферата на образованието и културата, като винаги се старая да впиша елемент на иновации и създаване на общност в тях. Дълбоко вярвам в нуждата от по-качествено и адекватно на съвременната ера образование. През 2019-та години завърших документалния филм ”Ангели в действие”, който представя предизвикателствата пред иновативните учители и системата на образованието. Играя тенис, боулинг и плувам за удоволствие.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първите си платени задачи още на 15 години, когато помагах на майка ми при заснемане за узаконяване на архитектурни обекти, както и частни проекти за визуализация, които извършвах вкъщи. Когато през 1995-та година завърших училище, създавах на парче графики и анимации за една кабелна телевизия, но реално първата ми работа на договор беше като управител на студио за анимация, което основахме с приятели когато бях на 20.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Определено всяка работа трябва да ви носи нови знания или предизвикателства, с които да развивате себе си, както и компанията за която работите. Това е вашата двустранна инвестиция в доверие и най-вече във време. Чудесно би било да има и елемент на кретивност, където се допускат нови решения и идеи, дори да изглеждат грешни и странни в началото. Ако това липсва, няма смисъл въобще да започвате, тъй като пари сами по себе си могат да се изкарат по много начини.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Почти никакво, освен ако не работите за себе си или семейството си като предприемачи. Съвременните професии и индустрии се променят твърде бързо, за да има едно първо място съществено значение за това, което ще правите по-нататък в живота си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Учителите, състезанията и връзките в училище. Каквото и да си говорим, желанието за работа (особено в екип), посока (вдъхновението за първа професия) и перспектива (допускане на грешки и ученето от тях), както и първите трудови навици се оформят в класната стая. Не в дома на родителите, срещу които често един млад човек се бунтува, нито в университета, където вече е твърде късно. Всичко останало се учи от практиката и може да се развие, но никога след училище не съм имал възможност да разбера колко е важно човек да има добри примери около себе си.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да си признаем, че сме направили грешка, да потърсим помощ и да си вземем поука колкото се може по-рано как да не правим същата грешка отново. Няма такова нещо като застраховка от грешки и всеки човек, който поне малко е тренирал състезателно даден спорт ще ви го каже. Ако някой прави нещо перфектно от първия път, това е чиста случайност и няма как да очакваме, че ще продължава така и в бъдеще. Особено в работата и проектите, които изискват някакъв елемент на креативност, иновативност и изобретателност, трябва да се мине през редица грешни варианти, да се изчисти излишното, за да се достигне до най-доброто решение. В такива моменти е важно да съзнаваме, че нищо и никой не е перфектен и дори природата е в постоянен процес на еволюция и подобрение.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Постоянно се учат и помагат на останалите около тях да се учат, както и създават среда в която екипа и отборния успех е най-важен. Единствено като сплотена група, която се поддържа и развива заедно, един бизнес или общество има шанс да се развие и оцелее.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Наистина твърде, твърде рядко родителите могат да са и добри ментори, които успяват да насочват в правилната посока и кариера, така че младия човек да стане устойчив и самостоятелен човек. Семейството често има своите желания и дава съвети, но най-доброто което може да направи е да намери ментори и учители, които да помогнат на следващото поколение да развие талантите си, спрямо текущата реалност. Защото тя е твърде различна от времената, в които родителите ни са взимали решенията за тяхната първа работа, поради огромния прогрес на технологиите, новите възможности и професии по целия свят.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Когато търсиш нови приятели на базата на интересите и уменията си, споделяш знанията си и се учиш от тях, спазваш обещанията си. Това до голяма степен много се усложни за сегашните поколения заради отчуждаването, причинено от изолацията по време на COVID-19, както и дигитализацията, която накара много хора да мислят, че може дистанционно да се формира здрава и устойчива работна култура. За мен истинските приятелства и работни партньорства се формират при работа заедно на реално, физическо място, където можеш да видиш реакцията на другия човек.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Всичко е строго индивидуално и персонално, съществуват твърде много фактори, които да обезмислят какъвто и да е съвет или рецепта, която е работила за някой. Невъзможно е да дадеш например един и същи съвет на фешън модел и миньор или строителен работник, нито дори на адвокат и графичен дизайнер. Особено за хората, които имат или прилагат креативен аспект в работата си, много често, когато влезеш в зоната и елемента си, това те държи дълго фокусиран и е почти невъзможно да поставиш черта на времето или мястото, където работиш и създаваш тази добавена стойност. За мен преди време споделените работни пространства бяха такова място, но вече не са.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Самия диапазон от 15 години е твърде голямо отрязък от време, ако си припомним например че през 2009-та година никой не знаеше какво е това AI, дистанционната работа беше изключително недостъпна и бяхме влезнали от съвсем скоро в ЕС, за да може някой да си представи, че реално може да работи в съюза. Както споделих по-горе, по-важно е да намериш в работата хора, с които да се допълвате и развивате заедно и така ще можеш да израстнеш в позицията си, ако реално целиш да градиш кариера на едно място.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не приемайте нищо за даденост, бъдете благодарни на всичките си учители и ментори, най-малкото като им честитите празниците и рожденните дни.
