Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Христо Христов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Наскоро прочетох една от книгите на Джон Удън и ще си позволя да го цитирам: “Бъдете по-загрижени за характера си, отколкото за репутацията си, защото вашият характер е това, което сте в действителност, докато репутацията ви е просто това, което другите си мислят, че сте.“, споделя Елица Цамбова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Елица Цамбова и съм Senior People Partner в Payhawk. Основният ми фокус е осигуряване на стратегическо партньорство на ръководителите на екипи и служителите в компанията и разрешаване на казуси, свързани с човешките ресурси (не съм почитател на словосъчетанието, но на български език все още това е общоприетият термин).
По образование и душа съм географ-психолог. Имам бакалавърска степен по География, магистърска степен по Физическа география и ландшафтна екология и магистърска степен по Психология - Трудова и организационна психология. Това е моят начин да комбинирам интересите си към природата и комуникацията с хора. През последните 6 години имам интерес и в още една сфера и станах носител на титлата “мама” :)
В свободното си време обичам да карам колело, да се разхождам в природата, почитател съм на импровизационния театър (изкарах и курс), обожавам планината и растенията. Имам способността да помня (понякога безсмислени) факти, числа, дати. По някаква причина все още си спомням латинските наименования на много дървета и растения и гордо ги рецитирам, когато се разхождаме в планината (за радост на хората около мен).
Много силно вярвам, че няма нищо невъзможно на този свят и ако много силно искаш нещо, то ще дойде при теб в най-подходящия момент! Разполагам с много лични примери.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 16 годишна възраст, за да събирам пари за учебници и таксите на университета. Започнах в ресторантьорската сфера и смятам, че би било полезно за всеки човек да мине оттам. Определено помага за формиране на характера и шлифова комуникационните умения.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Разбира се, че да имаме стратегия и да знаем накъде искаме да продължим е изключително важно и полезно, но понякога нямаме избор. Като човек израснал и формирал се в бурните времена на 80-90-00 години, мога да кажа, че през първите години от трудовата ми дейност нямах възможност да мисля за кариерно развитие, защото бях съсредоточена за задоволявам продоволствения си проблем. Спомням си, че като дете исках да уча медицина, за да помагам на хората, но нямаше как да се издържам в университета. Не можеш да отсъстваш и когато дойде пациент да му кажеш: “Аз отсъствах на този урок и не мога да преценя”. Затова пък намерих друг начин да се грижа за хората през амплоато на човешките ресурси.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Като един психолог, бих отговорила със “зависи”. Зависи колко време сме работили там и какво точно сме успели да “попием”. Първото работно място обикновено заемаме на по-крехка възраст затова е много важно с какви хора ще работим. За мен винаги колегите са били от първостепенна важност при избор на работно място. С тях прекарваме повече време, отколкото със семействата си. Затова е важно да сме заобиколени от позитивно влияние и хора, от които можем да научим нещо.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията, наситени със силни емоции оставят най-голям отпечатък върху човешкото съзнание. Обикновено това са грешки, които сме допуснали или обратното - когато някой ни е подал ръка в тежък момент. За мен хората, които са оставили най-голям отпечатък върху кариерното ми развитие са тези, с които сме изградили най-пълноценни отношения, които са ме вдъхновявали, подкрепяли и са вярвали в мен.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Моят личен подход винаги е бил да се фокусирам върху решението на проблема и как да предотвратим подобни грешки занапред. Ръководила съм екипи 6 години и винаги съм се стремяла да създам безопасно пространство, в което хората могат да се учат от грешките си. Те са неизбежни и са изключително ценни от гледна точка на натрупване на професионален опит. Фокусирането върху грешките е най-големият недостатък на мениджърите, тъй като по този начин създават несамостоятелни и неуверени професионалисти, които се страхуват да взимат решения и да поемат каквато и да е отговорност. Лично за мен е важно как хората реагират на грешките си, какво ще направят, за да коригират ситуацията и какво отношение и поведение ще демонстрират. И разбира се, най-важното, какво познание ще извлекат от тях.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зависи (отново :) ) каква посока на кариерно развитие визираме.
Ако говорим за вертикална посока, то това са хора, които са автономни, не се притесняват да взимат решения, емоционално интелигентни са, отговорни са и можеш лесно да им се довериш. Тя трябва да наблегнат на развитието на лидерските си умения, стратегическото мислене, умението да делегират, да разрешават конфликти, да управляват промени.
Ако говорим за латерално развитие - тук трябва да се наблегне на натрупване на висока експертиза в полето на дейност, адаптивност, гъвкавост, работа в екип, креативност.
Като общи качества за кариерно развитие, независимо от посоката, бих посочила като най-важни емоционалната интелигентност и желанието непрекъснато да надграждаме знанията и уменията си. Също бих добавила ефективна комуникация, проактивност, инициативност, адаптивност, отговорност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Смятам, че човек трябва да следва личния си път и да слуша сърцето си. Постоянно казвам на сина си, че може да стане какъвто поиска, стига да е щастлив и нямам търпение да го наблюдавам как расте и какви негови скрити таланти ще открием.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Предимно подкрепяща. Приятелите са тези, които са до нас, които ще ни изслушат и ще ни насочат, когато сме загубили пътя. Потенциално те биха могли да имат дори по-адекватна оценка за нас самите и да ни дадат идеи за кариерния ни път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен лично, човек трябва да е на 100 % в настоящият момент. Ако си на работа - фокусираш се и работиш, ако си със семейството си - отделяш им цялото си внимание. Аз самата съм попадала в много динамични работни среди, откакто влязох в т.нар. start-up среда. Работата увлича. Хващала съм се да работя по 10-12 часа без почивка и както се досещате, нещата не свършиха добре за мен в здравословен аспект. Важно е да поставяме граници и да се научим да казваме “не”.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако отново отговоря със “зависи”, сигурно много ще ви изненадам :)
Всеки човек е строго индивидуален и има различен комплект умения. В зависимост от крайната ни цел, това в което сме добри и това което искаме да постигнем, би било специфично за всеки човек.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Аз вярвам, че човек трябва винаги да бъде ръководен от личните си вътрешни ценности и да действа спрямо тях. Не разграничавам личния от професионалния си живот в това отношение. Наскоро прочетох една от книгите на Джон Удън и ще си позволя да го цитирам: “Бъдете по-загрижени за характера си, отколкото за репутацията си, защото вашият характер е това, което сте в действителност, докато репутацията ви е просто това, което другите си мислят, че сте.“
