Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Нели Куртева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Вярвайте в себе си, но не се вземайте твърде на сериозно.” споделя Александра Калчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Неуморен събирач на впечатления. Ненаситен пътешественик, който мечтае за телепортация. Верен приятел и непоправим емпат. Начинаещ тенисист. По професия маркетолог, по душа артист. Понастоящем Маркетинг Мениджър в стартираща компания в сферата на киберигурността.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата работа по специалността ми беше по време на следването ми в университета. Учех социология и с група колеги бяхме наети като анкетьори. Задачата ни беше да обикаляме Копривщица и да провеждаме интервюта с хората от града. Месецът беше февруари, снегът буквално до коленете, а ние ходехме от врата на врата в студа и попълвахме квоти с интервюта. За няколко дни цяла Копривщица вече ни познаваше и ни канеше на гости, за да ни нахрани, да ни стопли и да отговаря на въпросите ни. Това е един от най-хубавите ми спомени, свързани с работа.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Започнах първата си сериозна работа почти по случайност, колкото да изкарвам пари докато намеря това, което по онова време вярвах, че наистина искам. Впоследствие се оказа, че без да знам и дори без да искам, съм направила най-добрия избор в онзи момент. Знанията, уменията и приятелствата, които изградих тогава ми помагат и до днес. От дистанцията на времето виждам, че в началото на кариерния си път съм имала много тясна перспектива за това какво мога и искам да правя. Затова и в кариерата си, и в живота си, прилагам комбиниран подход: от една страна съм целеустремена, но винаги оставям място и на обстоятелствата да предложат варианти, които не съм могла да предвидя.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ролята на първото работно място е огромна в това да създаде стандарт на работа, поведение и взаимоотношения, но вярвам че оформянето на тези навици започва много по-рано, още в училище. Напоследък виждам много млади професионалисти, които влизат в работната среда без добре изградени работни навици, което още повече засилва ролята на компаниите и мениджърите в този процес.
Също така вярвам в динамичното изграждане на нови навици в хода на кариерата ни.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които ни вдъхновяват. Местата, които ни разочароват. Успехите, неуспехите. Скоковете в неизвестното. Всичко, което ни се случва, стига да можем да усвоим опита и да го използваме в своя полза. Лично за мен, това са местата, които са ме провокирали да изляза от зоната си на комфорт и едновременно с това са ми дали възможност за професионално развитие. Комфортът и развитието винаги са ми се стрували несъвместими.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-важната предпоставка, за да може човек да се учи от грешките си, е да се намира в среда, която ги толерира, а не ги наказва. Включително средата, която сам създава за самия себе си. Аз все още се уча да не се упреквам твърде сурово, когато греша. Старая се да прилагам едно правило от тениса: когато сбъркам един удар, се фокусирам върху следващия и върху това как да го изиграя по-добре.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Като начало, трябва да бъдем на подходящото място, за да получим кариерно развитие. Така че едно от важните условия е човек да разпознава дали се намира в компания, в която може да осъществи амбициите си. Мениджърът ви трябва да бъде най-големият ви съюзник и да инвестира в успеха ви. Ако имате това, имате добра предпоставка да успеете. Останалото е труд и постоянно учене. По-малко претенция, повече усилия.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Възпитавана съм да ценя образованието, да полагам усилия, да имам амбиции и да уважавам чуждия труд. Родителите ми са изградили в мен навици и безпогрешен морален компас, които ми помагат не само в кариерата. Взимала съм всички решения за кариерата си сама, без да се допитвам. Но споделям с тях и търся гледната им точка, защото ми дава различна перспектива. От тях получавам само един съвет, който никога не успявам да приложа: „Не се напрягай!“
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Започвала съм работа с помощта на приятел, избирала съм професия, провокирана от приятел, имам приятели, които ме вдъхновяват с професионализма си. Приятелите, семейството, кариерата, всичко е преплетено. Отразява това кои сме и влияе на това, в което се превръщаме.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вярвам в поставянето на приоритети. Да се стремиш да имаш всичко е вредна илюзия. Важно е всеки да бъде наясно към какво се стреми и какво трябва да пожертва, за да го постигне. И след това да прецени дали си струва да плати цената. И най-вече да се обгради с хора, които уважават и приемат приоритетите му. Но какъвто и път да избере, задължително трябва да има време за хобита!
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното развитие предполага усвояване на професионални умения. Колкото повече умения, толкова по-стабилна основа за кариерно развитие. Вертикалното издигане предполага управление на хора. За това е нужен житейски опит и зрялост на личността, които трудно могат да се постигнат в ранните 20 години.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вярвайте в себе си, но не се вземайте твърде на сериозно.
