Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мартин Симеонов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„В среда, в която огромен обем от информация ни залива всеки ден, е необходимо да бъдем по-бдителни и внимателни.“, споделя Вероника Денизова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Вероника Денизова и съм родена в прекрасния Велинград. Имам близо 20-годишен опит в областта на журналистиката като водещ на радио и телевизионни предавания, автор на статии и модератор на събития. Водя предаванията „В развитие“ и „Чиста енергия“ в бизнес телевизията Bloomberg TV Bulgaria. През 2017 г. защитих докторска степен по Икономика и управление (туризъм), а от 2023 г. съм част от преподавателския екип на катедра „Икономика на туризма“ в УНСС. Бих се определила като любопитен и креативен човек, който все още се учи по-смело да излиза извън зоната си на комфорт. Едно от първите неща, които хората научават за мен, е, че обожавам всички животни и винаги съм готова за разходка в Зоопарка.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя, когато бях на 15 години. Първата ми работа беше като репортер и водещ в местната телевизия във Велинград, за което трябва да благодаря на моя учител по БЕЛ г-н Александър Кочев, който повярва в мен и ме препоръча. Още тогава бързо ми се наложи да се науча да балансирам между училището, работата и личния тийнейджърски живот. Заплатата ми в първите месеци беше едва 50 лв., но и тази сума ме караше да се чувствам удовлетворена и горда от труда си. Две години по-късно, когато работех в местното радио във Велинград, получих около 700 лв. в рамките на един летен месец, защото покривах отпуските на семейните колеги. Спомням си, че по детски се разплаках, когато видях сумата в плика, защото родителите ми взимаха по-ниски заплати и бях щастлива, че ще мога да помогна на семейния бюджет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Като човек, когото професията намери, а не той – нея, мога да кажа, че понякога и най-ясната и подробна стратегия може да не се изпълни, ако късметът е решил друго нещо. Никога не съм чертала дългосрочни планове за развитието си, вярвала съм на интуицията и на влечението към работата, с която се захващам. Онова, с което човек трябва да е наясно, когато планира кариерното си развитие, са нещата, с които не е готов да направи компромис, средата, в която би се чувствал добре, и трезвата преценка за знанията и уменията, които притежава.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място ни дава възможност да отговорим точно на тези важни въпроси, които имат значение за удовлетворението ни от бъдещия труд, който ще полагаме – какво сме готови да дадем от себе си, с какви колеги и обстановка искаме да се обградим и какво очакваме да получим като отношение от работодателя. Отново се връщам към онези 50 лева, които ми осигуряваха известна независимост, но също така ме научиха, че трябва да ценя труда си, да не се примирявам с всичко и да си поставям все по-високи цели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които ни дават пример чрез действия, а не чрез думи, могат да окажат най-голямо влияние върху кариерното ни развитие. Това може да се случи чрез добрия, но и чрез лошия пример. Важното е да успеем да извлечем поука и от двата. А най-значимите събития в кариерата вероятно са онези, при които след много усилена работа, успяваме да се приберем у дома заредени, а не изтощени. Споделените успехи също оказват голямо влияние върху кариерния ни път, защото удвояват удовлетворението от постигнатите резултати.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е да признаем, да се извиним и да сме готови да поемем или да споделим отговорността, ако грешката е екипна. Струва ми се, че все по-често хората са склонни първо да потърсят вината в другите, а след това в себе си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Няма еднозначен отговор на този въпрос, зависи от сферата на дейност и обкръжаващата среда. По-общо казано бързото кариерно развитие може да бъде насърчено от качества като гъвкавост, прецизност, упоритост (но не нахалство), уважение към другите, откровеност и трудолюбие.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда е мястото, където получаваме основата за посочените в предходния отговор качества. Родителите имат нелеката задача да възпитат общочовешките черти и навици, които ще ни съпътстват в целия ни живот – личен и кариерен. В моя случай семейството ми помогна най-много чрез вярата в мен, подкрепата и споделянето на радостта от малките и големите успехи – от първото стихотворение в детската градина, през първия телевизионен ефир, до защитата на докторската ми степен. За едно дете, колкото и пораснало да е, няма нищо по-ценно от гордостта в очите на родителите. За мое щастие винаги съм имала и добрия пример на по-големия брат, към чиито успехи съм гледала с любов и надежда да ги достигна, а защо не – да ги надскоча.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Много често приятелите могат да се окажат бъдещи партньори, особено онези от студентската скамейка. Развитието на предприемаческата среда в България в последните години може да насърчи приятели, споделящи общи бизнес идеи, да станат съдружници и заедно да изградят успешен бизнес. Но дори и извън тази хипотеза, приятелите могат да окажат силно влияние върху кариерните ни успехи чрез откровените отзиви, критика и насоки, които могат да ни дадат. Близките хора са и онези, които могат да ни предпазят от т.н. бърнаут, като ни помогнат да се отпуснем, да споделим и да се разведрим от дългите работни дни.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За много хора в последните години стана все по-трудно да поддържат този баланс и ясните граници между личен и професионален живот. В професиите, с които аз се занимавам, гъвкавостта в ангажиментите и работно време може да бъде както положителна, така и отрицателна страна. Често се оказвам в ситуации, в които не балансирам добре личния и професионалния си живот. В такива ситуации обещавам на себе си, че след приключването на текущите задачи ще отделя време за близките си, като набелязвам конкретна идея как да прекарам пълноценно личното си време с тях. По този начин имам обозрима цел, към която гледам с нетърпение, и която ме мотивира да завърша успешно належащата си работа. Един приятел ме научи на този „трик“ преди много години, когато видя колко унила бях след края на едно пътуване. Той ме посъветва да набележа следващото си щастливо преживяване, да го планирам постепенно и така да си създам приятни емоции, докато то се осъществи.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Майка ми често ми напомняше преди трудно контролно в училище или изпит в университета „Три пъти мери, един път режи“. Звучи тривиално, но прилагам тази съвет често в работата си. В среда, в която огромен обем от информация ни залива всеки ден, е необходимо да бъдем по-бдителни и внимателни, особено в журналистическата професия. Това съветвам и моите студенти, които често прибягват до неформални източници на информация, а в последно време и до инструментите с изкуствен интелект, в подготовката си за задачите в учебния процес. Прецизната проверка на съдържанието, което представяме, ни помага да поддържаме високо качество в работата и може да ни отличи като предпочитан и надежден партньор.
