Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Развивайте равномерно и трите аспекта на битието си, трите опори на вашето равновесие - семейство, работа и приятели/хобита.“, споделя Атанас Ошавков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Атанас Ошавков и съм Директор човешки ресурси в Мексон ООД, българска компания от FMCG сектора, произвеждаща и търгуваща с почистващи препарати за дома, перилни препарати и козметика. Всеки е ползвал сапуните или перилните препарати Медикс или онези малки флакончета с антибактериален гел които ни спасяваха по време на Ковид кризата. Доставя ми удоволствие да работя за переспективна развиваща се българска компания с висок потенциал, за която тепърва ще се говори. От друга страна знам че разчитат на мен да очертаем промените в организацията и начина на работа, които ще ни направят още по-успешни. По образование съм юрист, но човешките ресурси или по-скоро организационното развитие е „моята бира“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях подготве в английската гимназия в Бургас, когато ни изпратиха да работим в консервна фабрика. Като по-якичък, заедно с други укрепнали съученици трябваше да прехвърляме пълни и празни касетки на ръка от и на ремаркетата на камиони. Вечер се прибирахме като пребити в лагера, но се забавлявахме до късно. Прекарахме си страхотно две седмици, а отгоре на това накрая ни дадоха и сума пари на ръка. Товарачите получихме най-голямата сума за отработен ден. Бях изключително горд, а тези пари дълго си стояха така, защото не смеех да ги пипна, нямаше нищо достатъчно ценно за което да си заслужава да ги изхарча. По-късно, като студент от втори курс в Юридическия факултет също работих различни работи, но нищо не можеше да се сравни с онова благоговение кето изпитвах към първите си самостоятелно спечелени пари. Сега подрастващите не знаят какво изпускат, като ги няма тези студентски и ученически бригади, в които се случваше толкова много за толкова кратко време.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Браво на този който има. Истината е че чак стратегия малко хора имат. Особено тези в началото на кариерното си развитие. Трудно е да изградиш детайлна стратегия, защото животът е като бурно море. Според една сентенция „Животът е това което се случва докато ти си правиш планове.“ Забелязал съм че е по-добре човек да се придържа към по-базови принципи, като например да познава добре себе си и да знае кое му доставя удоволствие и кое го натоварва, да знае в какво е успешен и какво го затруднява. Да знае кои са слабите му страни и кои силните. Какви спусъци има които могат да го накарат да се ядоса, да излезе извън контрол или да направи нещо необмислено. Всичко започва оттам- от себепознанието и самоконтрола. После идва познаването на околните и накрая управлението на житейските ситуации. Това вече е висш пилотаж в живота, не познавам човек който да е съвсем наясно дори със себе си, камо ли да гради стратегии за развитие. Ако пък под стратегии се има предвид планиране на времето или на кариерните стъпки, моля! Планирайте на воля. Не че това ще има някакво значение за това което реално ще се случи.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място няма значение, значение има първото място, което ще почувствате като свое. Мястото където ще научите най-много и където ще излезете от калеврите на „junior”. Където за пръв път реално ще усетите как доверието и уважението към вас се повишава. Как на вас се разчита и от вас зависят важни неща. И ако това място има силна корпоративна култура, която да харесате и приемете за своя, тогава това ще е мястото което ще остави най-отчетливо печата си върху вас. Нищо чудно после да го търсите и да сравнявате всяка следваща работа с това първо място. Знанията, уменията и навиците които изградите там, ще ви оформят като професионалист и нататък.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Предполагам за всеки е различно. Отново се връщам обаче на значението на силната корпоративна култура. Според Питър Дракър Корпоративната култура яде стратегията за закуска. (“Culture eats strategy for breakfast.”) Когато корпоративната култура е толкова силна, че определя дневния ред в компанията и хората в тази компания искрено вярват в нея, тогава тази компания е способна да постави огромен отпечатък върху поведението им и върху кариерните им планове. Това особено важи за тези, в началото на кариерното си развитие. През поведението на прекия им ръководител и менджмънта, стъпките през които компанията утвърждава културата си. Разбира се обратното също важи- ако мениджмънтът не успява да подхожда принципно и последователно, а културата на компанията е нещо формално, тогава нищо чудно неоформеното работно съзнание да попие това негативно поведение. Аз имах късмета да се развия в среда със силна корпоративна култура, така че съм взел със себе си от поведението на всеки мениджър с който съм работил. Съветът ми към тепърва стъпващите на кариерната пътека е да търсят компания с изявена корпоративна култура, която лично на тях им допада.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да, прочутата сентенция гласи „Понякога успяваш, а друг път учиш“. Не е толкова просто обаче. Провалът е процес, който е емоционално зареден. За да мине на етапа на ученето, човек трябва да асимилира какво се е случило, защо се е случило. Какво се дължи на неговото поведение или въобще на фактори върху които е имал влияние. Интелектуалното асимилиране отнема време. Също така човек трябва да си даде време за емоционално преживяване, преди да започне да си прави изводи. Грешките са полезни с това че изместват гледната ни точка и ни преземяват, правят ни по-скромни. Съветът ми е, ако е възможно след грешка или провал, човек да поиска обратна връзка от близки хора, за да разбере как е изглеждало събитието от друга гледна точка. Който търси вината само в другите, обикновено нищо не е научил.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Зависи от етапа на личностно израстване. За тези в началото на развитието си бих казал любопитство, позитивно отношение, адаптивност към промяна, желание да учат и правят нови неща, готовност и способност да поемат повече отговорност, както и отвореност към вслушване и приемане на обратна връзка.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Малко хора слушат родителите си в началото на личностното си и кариерно развитие. Включително и аз не съм слушал моите. Съветите и напътствията на родителите са като неразбираем фонов шум за децата им, като че ли. У дома дори вече не се опитвам да давам съвети на дъщеря ми, която е почти на 17г., въпреки че съм бил ментор на множество млади колеги на работа и на завършващи студенти по програма на британското посолство. От друга страна след като понапреднах във възрастта и в кариерното развитие, и особено напоследък, започнах все повече да се интересувам и да търся мнението на родителите ми. Трябва да си поне малко мъдър и с опит за да разпознаеш мъдростта.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да са източник на ценни идеи, различни гледни точки, да бъдат емоционален отдушник или дори база за сравнение. Добре е човек да има приятели, така животът му е по-пълен.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не, няма такава рецепта, всеки открива баланса за себе си. Само мога да кажа, че според мен трябва да има такава граница. В живота човек винаги има поне три опори, представете си го като трикрако столче. Едната е работата, другата семейството и третата приятелствата и хобитата. Ако някои от опорите на столчето е свръх-развито за сметка на другите, как ще стои това столче? А ако не дай-боже някое от крачетата се счупи, как ще стои столчето ако няма поне две други крачета. Столчето е разбира се символ на емоционалното и личностно равновесие на човека. И това не е някаква теория, а идва от преживяно и това което мъдри хора са ми казали за да ми помогнат. Търсете баланса и отделяйте достатъчно време за любимите си хора и занимания. Работата не е всичко в живота.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако в ранния период на 20 докъм 25та си година някой постигне рязко вертикално кариерно развитие, бих си учудил. Ако пък до към 30-35години някой има само хоризонтален кариерен растеж, това също би ме учудило. Говорим за професиите в които има възможност за кариера. Разбира се един адвокат или лекар могат да стават все по-добри в това което правят и без да имат вертикално кариерно развитие. Кариерното развитие обичайно е неравна прогресия, при която в началото човек акумулира знания, умения и увереност, които впоследствие той и/или компанията му трансформират във вертикална кариерна промоция. Понякога хората в началото на професионалното си развитие очакват бърз вертикален растеж и са разочаровани когато това не се случва. Вместо това трябва да са благодарни че имат времето и възможността да израстнат като професионалисти и да станат по-стабилни емоционално като личности. Това е също ценен момент в който можеш да забавиш и да се огледаш. Можеш да си дадеш равносметка дали това с което се занимаваш е наистина „твоето нещо“ и ако не е, на базата на натрупани знания и преживано, е възможност да промениш нещо или дори да смениш професията. След това и с кариерното израстване отговорностите стават все по-големи, процесите все по-бързи, стресът и емоционалното натоварване все по-сериозни. Промяната става по-трудна и по-скъпа.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вече го споделих - развивайте равномерно и трите аспекта на битието си, трите опори на вашето равновесие - семейство, работа и приятели/хобита.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
