290

Съветите и историите на менторите, които срещаме, оставят сериозен отпечатък върху бъдещите ни кариерни планове

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: ICGB AD

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Започваме да имаме стратегия за кариерно развитие тогава, когато усетим, че в тази сфера/област искаме да покоряваме върхове. През останалото време се лутаме в търсене на своето местенце в необятния работен пазар.“, споделя Катя Шумарова, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Катя Шумарова и съм Ръководител човешки ресурси в компания ICGB AD.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Започнах да работя около 16 годишна като помощник в кухня в заведение през летния сезон, а в последствие и като барман и сервитьор. Тогава бях наистина горда, че изкарвам макар и малко пари, с които да изкарам лятото и да не разчитам на помощта на родителите ми.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

В интерес на истината, дълго време търсих своето призвание. Не успявах да намеря професия, която да ме накара да мечтая за развитие. Докато не отидох на едно интервю за работа в IT сектора и си казах „Искам аз да съм на отсрещната страна! Защо пък да не го правя аз това?! Сигурна съм, че ще ми хареса да слушам и анализирам кандидати.“ Така през 2015 година започнах да градя планове за ново начинание. Същата година записах магистратура УРЧР в НБУ. От тогава до ден днешен си задавам често въпроса сама на себе си – „Как се виждам след 5 години?“, за да си сверявам сама часовника, че вървя в правилната посока.

А, за да отговоря директно на въпроса смятам, че започваме да имаме стратегия за кариерно развитие тогава, когато усетим, че в тази сфера/област искаме да покоряваме върхове. През останалото време се лутаме в търсене на своето местенце в необятния работен пазар.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Със сигурност зависи какво е било първото ни работно място. Но истината е, че от всяка заемана позиция още от младежките ми години аз трупах опит и навици, които да ме доведат до сегашния ми кариерен път. Може работата да ни покаже, че това не е за нас и да сменим посоката, но може и да ни направи добри професионалисти с развити кариерни навици и амбиции. Всяко едно работно място оформя навици, които да изградят всеки един от нас като професионалист.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

За мен на първо място това са преподавателите. Това са хората, които могат да ни „запалят“ по дадена професия, да ни накарат да мечтаем да станем такива. Колкото и да е клиширано, това са днешните будители – събуждат искрата по свой си начин. След това са и примерите от работния ни живот – колеги, мениджъри, интервюиращи, срещи с различни хора на работни конференции. Напоследък установявам, че конференции, на които има различни говорители с цел да разкажат своя опит и да ни мотивират да следваме мечтите си (например TED), остават сериозен отпечатък в съзнанието ни… След време ще чуем в съзнанието си отново думи, които някоя разпознаваема личност е казала на подобно събитие и ще ни накара да се замислим как да продължим.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Аз съм човек, който много трудно приема грешките си. Толкова много съм се ядосвала на собствените си грешки, че на моменти не съм ги изкарвала от съзнанието си. С годините обаче се научих да ги приемам една идея по-леко. Опитвам се да мисля конструктивно и да извлека максимално поуки, които да ми помогнат за бъдеще. Хубавото е, че вече се опитвам да се уча и от чуждите грешки. Ето защо най-правилната реакция е не да се питаме защо допуснах да се случи това, а да дерзаем в посока какво да променя, за да не се повтори отново.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

На първо място смелост. Само хора, които не се страхуват от провал, а „хващат бика за рогата“ успяват бързо и лесно в работата си. На второ място е постоянство. Следват плана си и „тренират усилено“ и учат нови неща всеки ден, за да постигнат успех.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Разбира се, че подкрепата от близките ни е от изключително значение, но дали до такава степен е правилно да следваш съветите на родителите си, не съм сигурна. Често несъзнателно родителите „бутат“ децата си към планове и мечти, които самите те не са успели да постигнат. Лично за мен водеща роля върху кариерното ни развитие имаме единствено самите ние.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите могат да бъдат вдъхновители, могат да бъдат пример, могат да ни подадат ръка в тежък етап от живота ни. Често се случва приятел да ни каже – „Ела в моята компания, ще се чувстваш по-добре. Ще питам за отворени позиции като за теб.“ Случвало ми се е и признавам, че приятелите имат по-водеща роля от родителите ни.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

Във всеки един етап от живота ни едно от двете има превес. Доста е трудно да запазиш баланса, защото целите ни водят към мечтите ни. Но истината е, че когато загубиш нещо в личен или професионален план, осъзнаваш, че може би не е било нужно да се отдаваш толкова много на кариерата или пък на семейството си. Балансът е ключът към всичко, но рецепта за това аз нямам. Отдавам се на семейството си, но като обичам работата си, често жертвам лично време, за да успявам. Ще ми е много  интересно да прочета други хора как са отговорили на този въпрос. Мога да открия тайната рецепта.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

Хмм, доста интересен въпрос. Със сигурност зависи от кариерния път, които следваме, и целите, които си поставяме. За мен обаче хоризонталното развитие има превес на тази възраст. Обогатявайки се с опит в различни области и сфери, ни прави по-добри специалисти. След тази възраст пък вече имаме достатъчно натрупан опит и емоционален запас и капацитет, за да започнем да се катерим по стълбицата нагоре. Истината е, че младите искат да се развиват, да стават шефове, но не винаги са готови да поемат отговорността, която една ръководна позиция носи.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Никога не е късно да започнеш отначало, защото най-доброто предстои! Търси работното място, което те кара да отиваш всеки ден с усмивка на работа, независимо на колко години си.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com