Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Каквото и да преследваме, където и да се намираме в професионален план, важно е да не се взимаме твърде насериозно.“, споделя Весела Зашева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Весела Зашева. Завърших 35-та езикова гимназия с френски език и след това ПР в Журналистическия факултет на Софийски Университет “Климент Охридски”. По специалността си работих за кратко в отдел „Връзки с обществеността“ в една от държавните агенции към Министерски съвет. И бързо разбрах, че това не е моето. Имах голям интерес към рекламата и маркетинга. Потопих се в тази сфера и останах там 20 години. Имах шанса да работя за големи марки в много различни сфери. Специализирах се в Below the line и Direct to consumer реклама и ивент мениджмънт и имах шанса да работя със страхотен екип в агенция Hidalgo, по-късно и в крилото й, специализирано в организация на събития - Events&Rental. Преди 4 години реших, че е дошло време за промяна и започнах да се занимавам фокусирано с мениджмънт на проекти и оптимизация на процеси и надградих опита си със сертификация като „Agile Practitioner“ и „Scrum master“. Продължавам специализацията си в тази сфера, работейки като консултант контрактор с различни компании.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
По време на летните ваканции в края на гимназията започнах да помагат в бизнеса на баща ми. Беше много полезно като първи сблъсък с неквалифицирания труд и отговорността да свършиш всичко, което се очаква от теб и създаване на работни навици. След това в началото на студентските години бяхме с приятели на бригада в САЩ за няколко месеца. Също ценен опит - да се оправиш сам на непознато място, различен език, отново без квалификация и без лесен път назад - на хиляди километри от вкъщи и близките. И след това, в последните години от следването, започнах работа на половин ден успоредно с ученето в ПР отдела на една фондация. Помня колко бях горда, че имам работа по специалността си. И да не забравим и удоволствието от първите заплати, макар и малки.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За мен в самоцелното преследване на кариера няма стойност. Бих оставила само думата “развитие” във въпроса, защото смисълът е да разбереш какво искаш да правиш и как да ставаш по-добър в него. И ако някъде по пътя, и с времето установиш, че това вече не е твоето, или не ти е интересно, нямаш предизвикателства, не научаваш нищо ново, не срещаш по-умни от теб хора – да можеш да промениш курса и да продължиш да се развиваш в нещо ново и да надградиш.
В идеалния вариант, за хора, които имат амбиции да постигнат повече и да управляват процеса на своето професионално развитие, да, следва да имат визия. Въпросът е кога създаваш стратегията, и колко често и по какви причини я променяш. Както и достатъчно рано да си дадеш сметка дали си готов да излизаш от зоната си на комфорт и да правиш компромиси с личното си време, защото това често се налага, особено при по-динамично развитие и растеж.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Много зависи на каква възраст започнеш работа и каква точно. При повечето хора първите едно или няколко работни места не са избрани с желание и стратегия. Взимаш каквото се е появило като възможност, защото искаш да започнеш да работиш. Дори за хората с добро образование намирането на първа работа по специалността е голям проблем. Завърташ се в онази спирала, в която във всички обяви търсят хора с опит, а ти се появяваш пресен от университета, или с няколко месеца стаж в някоя компания, където не са ти позволявали да правиш много повече от записки от срещи. И реално нямаш шанс дори за асистентска позиция. Но въпреки това, първото работно място е важно главно за да започнеш да градиш работни навици и да се сблъскаш с работната реалност, която е много различна от учебната. Да заработиш в екип, да поемаш отговорности, да се самодисциплинираш, защото колкото по-рано се отървеш от това да те микроменажират, толкова по-големи шансове имаш да вървиш нагоре.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен най-голям отпечатък в професионалното ми развитие са оставили хората, които са ми дали шанс за нещо повече и са ми се доверили, че ще справя. Това е безценно. Ако имаш късмет да срещнеш повече такива хора по пътя си, ще ти пораснат крила. Вече колко високо и далеч ще летиш, това зависи от теб.
Както и всички, които са отделили време да ме научат на тънкости и специфики в сферата, в която са добри. Наречете ги ментори за удобство на разговора. За мен са хора, които носят таланта да предават стратегически знания и умения по уникално непретенциозен, но ефективен начин.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първо да си признаеш, че си сгрешил. Нормално е, случва се на всеки, и за радост голяма част от грешките, които допускаме в процес на работа не са фатални. След това да оправиш нещата и да си извадиш правилните изводи. През грешките разбираш много по-бързо какъв е правилният начин или верният подход и в този смисъл те често са полезни. Много хора се страхуват да признаят грешка, точно както се страхуват да признаят, че не знаят или не могат нещо. И всъщност много от грешките произлизат точно от тази вътрешна спирачка да кажеш “не знам” или ”не мога” и да попиташ или поискаш помощ от другите в екипа. Здравословна доза самочувствие за това, което можем и знаем е нужна, но е важно и да знаеш какво не можеш и да не се притесняваш да го признаеш.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Способност да надграждат бързо и качествено над това, което вече могат, поемане на отговорност и инициатива, адаптивност и привнасяне на добавена стойност. Обикновено те са амбициозни, имат кариерни цели и стратегия как да ги постигнат. Но както в много други сфери на живота, често сме свидетели на ролята на шанса да попаднеш на правилното място в правилния момент, или да си част от определена социална група, за да се изкачиш по-бързо по стъпалата нагоре. И все пак – удоволствие е да наблюдаваш способни и целеустремени хора с гореописаните качества да успяват. И е тъжно, когато нагоре се издигат хора, за които позицията и надписът на визитката са самоцел. Но при тях обикновено кариерата не е устойчива.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Нямам съмнение, че ролята на семейството в развитието на всеки не само като личност, но и професионално, е основополагаща. Хармонично и подкрепящо семейство ти помага да учиш и след това да избереш това, което искаш да работиш спокойно. Знаеш, че имаш гръб, подкрепа, хора, които ще са зад теб ако не се получи от първия път, или ако сбъркаш и се наложи да започнеш отначало. Така можеш да направиш по-верните избори.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата, с която се заобикаляш е важна във всеки етап от живота, защото знаем, че може да ти помогне да се развиваш, или точно обратното. А приятелите са такива, за да се подкрепят. Те са тези, с които можеш да споделиш и да чуеш честно мнение. Могат да ти кажат ако правиш глупости или да ти дадат страничен прочит на работна ситуация, в която си потънал прекалено лично. Вярвам, че човек трябва да взима решенията си сам с ясното съзнание, че ще си носи последствията от тях – и положителните, и отрицателните. Но от приятелите можеш да поискаш мнение и да чуеш аргументи в едната или другата посока и това да ти помогне с избор или решение.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако някой беше открил универсална рецепта за това, щеше и да се е прочул, и да е забогатял, и всички ние да сме оставили този наболял проблем зад гърба си. Всеки следва да намери баланса за себе си и да дефинира границата. Много е ценно когато работодател е отворен към това да планираш работния си ден така, че да не влиза в конфликт с ежедневните ти лични нужди или задължения на родител например, или друго важно нещо в личен план. Много от нас в един или друг момент от професионалното развитие работим много повече от здравословната доза, и обикновено разбираме по доста неприятен начин, че сме отишли твърде далеч и балансът е абсолютно задължителен. Кариерата играе сериозна, но не главна роля, за да се чувства човек удовлетворен. Вярвам, че не може да си пълноценен в това, което правиш, ако някъде по пътя изгубиш себе си. Ако цената на една кариера е прекалено висока в личен план, човек трябва да си даде ясна сметка готов ли е да я плати.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи и от сферата, и от всеки отделен човек. При хоризонталното имаш повече време да учиш и надграждаш, растежът е някак по-здравословен и устойчив, но има риск да се пуснеш по инерцията и рутината да те приспи. Вертикалното развитие може да те амбицира да се надскочиш, но има шанс да прегориш бързо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не обичам съветите. Намирам смисъл в споделянето на опит, грешки и успехи, гледни точки и честна обратна връзка. Но с радост бих споменала няколко мъдри мисли, които по-опитни от мен хора ми споделиха когато бях в началото на професионалния си път. Не спирай да опитваш, прави всичко по най-добрия възможен начин и си избирай битките, защото нищо не е на всяка цена.
И за финал бих казала, че каквото и да преследваме, където и да се намираме в професионален план, важно е да не се взимаме твърде насериозно 😊
