Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Важно е да излизаме от зоната си на комфорт и да не стоим дълго на едно място, целта винаги трябва да бъде едно стъпало нагоре, а ако не виждаме стъпало, значи е време сами да го построим.“, споделя Анжела Пенева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Анжела Пенева и работя в сферата на Човешките ресурси. Завършила съм бакалавърска степен по Бизнес психология и Човешки ресурси, както и магистратура по Финансов мениджмънт и Маркетинг. Тези специалности ми позволиха да придобия задълбочени познания както в управлението на Човешките ресурси, така и в стратегическото планиране.
Основател съм на Aventa Agency – агенция за изнесени HR услуги, която предоставя цялостна подкрепа на малки и средни предприятия в управлението на Човешките ресурси. Работата ми включва създаване и внедряване на ефективни HR процеси, подбор и обучение на персонал, както и създаване на благоприятна работна среда, която стимулира ангажираността и продуктивността на служителите.
За себе си мога да твърдя, че съм амбициозна и целеустремена личност, за която няма невъзможни неща. Уверено се стремя към непрекъснато усъвършенстване на професионалните си умения и знания, като вярвам, че всяко предизвикателство е възможност за развитие. В работата си проявявам високо ниво на отговорност и професионализъм, като за мен приоритет е да постигам резултати и да изграждам стабилни и дългосрочни партньорства. Моето ежедневно взаимодействие с клиенти и партньори ме научи колко са значими прецизната комуникация и вниманието към детайлите.Смятам, че съм човек с висок морал и етика, който се стреми да създава стойност както за компаниите с които работя, така и за хората, които са част от тях. Гордея се с постигнатите успехи в кариерата си, които са резултат от малки стъпки, много работа и непоколебима упоритост.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа, беше на 16 годишна възраст. Бях още ученичка и работих след часовете. Първото ми възнаграждение беше доста стимулиращо, защото това бяха първите ми самостоятелно изкарани пари и в онзи момент усетих удовлетворението от това да бъдеш възнаграден за труда си. Това ми показа какво означава да бъдеш независим и как трудът и ангажираността водят до конкретни резултати. Тази първа стъпка в професионалния свят ми даде увереност и чувство на отговорност, които продължават да ме водят и до днес.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
За да постигнем успех в кариерното си развитие, първата и най-важна стъпка е да имаме ясна представа с какво точно искаме да се занимаваме. За съжаление, много хора прекарват години в търсене на подходящата за тях професия, като често се лутат между различни работни места и кариерни пътеки. Това може да бъде изтощително и демотивиращо, което често води до спад в ефективността и личното удовлетворение. Важно е всеки човек да открие дейност, в която не само да използва неговите умения и таланти, но и да го обогатява и зарежда положително. Работата не трябва да бъде източник на стрес и изтощение, а напротив – тя трябва да носи радост и чувство за смисъл. Кариерното развитие е дълъг и понякога сложен процес, който неизменно върви ръка за ръка с постоянство и упорит труд. Придобитият опит и надграждането на знания и умения са ключови елементи за професионалното израстване. Те не само че увеличават нашата компетентност, но и ни правят по-уверени в собствените си възможности и ни подготвят за нови предизвикателства. В крайна сметка, успехът в кариерата не е резултат от случайност, а от съзнателен избор и последователни усилия в правилната посока.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място несъмнено играе ключова роля в оформянето на нашите кариерни навици, тъй като това е моментът, когато за първи път се сблъскваме с реалността на професионалния свят и отговорностите, които идват с него. В този ранен етап започваме да изграждаме основополагащи навици, които ще ни съпътстват през цялата ни кариера. Това е момента, в който се учим на дисциплина и отговорност. Започваме да разбираме значението на навременната поява на работа, както и на важността да бъдем организирани и ефективни в управлението на времето и задачите си. За първи път осъзнаваме колко е важно да планираме деня си, да поставяме приоритети и да разпределяме задачите така, че да можем да изпълним поставените цели в срок. Също така, първото ни работно място ни учи на взаимодействие с колеги и мениджъри. Развиваме уменията си за комуникация, работа в екип и сътрудничество. Започваме да разбираме как да се адаптираме към различни характери и работни стилове, както и как да се справяме с професионалните предизвикателства. В този контекст, научаваме се да изпълняваме задачи, възложени от други, и да носим отговорност за резултатите си. Навиците, които изграждаме на първото си работно място, често остават с нас и ни помагат да се утвърдим като надеждни и успешни професионалисти в следващите етапи на кариерното ни развитие. Това е времето, когато формираме професионалните си основи и започваме да разбираме какво означава да бъдеш част от работна организация, което е от съществено значение за бъдещия ни успех.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Кариерното ни развитие е сложен и многопластов процес, който започва още в момента на избора ни на професия. Още в самото начало ние често имаме яснота за посоката, в която искаме да се движим, и целите, които желаем да постигнем. В този ранен етап се формира първоначалната ни визия за бъдещето, която ни води напред. По време на кариерното ни пътешествие срещаме множество хора, които оказват различно влияние върху развитието ни. Преподаватели, мениджъри, колеги и успешни професионалисти, които са достигнали върха в своята област, често играят ключова роля в нашето израстване. Те не само ни предават ценен опит и знания, но и ни вдъхновяват да бъдем по-амбициозни и целеустремени. Особено важни са срещите ни с успешни хора, които вече са постигнали значителни резултати в своите кариери. Техният пример ни мотивира да работим усилено, да се фокусираме върху нашите цели и да бъдем по-продуктивни. Чрез тяхната история ние виждаме реалния потенциал, който можем да разгърнем, и се вдъхновяваме да надскочим собствените си граници.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Винаги трябва да признаваме грешките си! Независимо дали става въпрос за работа или за личен живот, важно е да поемем отговорност за действията си. Признаването на грешката не само показва зрялост и отговорност, но и е първата стъпка към намиране на решение и предотвратяване на повторението на същата грешка. Много хора се опитват да „замажат положението“ или да избегнат поемането на отговорност, защото признанието на грешка често се свързва със страх от последствията или загуба на авторитет. Въпреки това, откровеността и честността са много по-ценни в дългосрочен план. Когато открито признаваме грешките си, печелим доверието и уважението на околните, било то колеги, приятели или семейство. Това е особено важно при професионалистите, които носят голяма отговорност, като инженери или лекари, където грешките могат да имат сериозни, дори фатални последствия. В тези случаи, бързото и открито признаване на грешката може да спаси човешки живот или да предотврати големи щети. Такава реакция позволява на екипа да реагира адекватно и да вземе нужните мерки, за да се избегне ескалация на проблема. Признанието на грешка трябва да бъде последвано от анализ на причините, които са довели до нея, и от активно търсене на решения за предотвратяване на подобни ситуации в бъдеще. В крайна сметка, всяка грешка е възможност за развитие и израстване, и начинът, по който реагираме на нея, определя дали ще извлечем ценен урок или ще останем на същото ниво.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които постигат бързо кариерно развитие, обикновено демонстрират комбинация от няколко ключови качества, които ги отличават и ги водят напред по професионалната стълбица. Те се отличават с целеустременост, упоритост и силна вътрешна мотивация. Ясно знаят какво искат и не се отклоняват от пътя си, независимо от препятствията. Постоянно търсят нови знания и умения, адаптират се към промените и се стремят към усъвършенстване. Притежават изразени лидерски качества, вдъхновяват другите и не се страхуват от трудностите, виждайки в тях възможности за растеж. Тези качества са основните двигатели, които позволяват на тези хора да постигат бърз и устойчив кариерен успех.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За щастие, имам късмета да се родя в семейство, където родителите ми винаги са уважавали моите избори и никога не са ме спирали да правя това, което обичам. Техният подход ме научи на важен урок – че истинският успех и щастие идват, когато следваме собствените си страсти и интереси, а не когато живеем по нечии чужди представи. За съжаление, много хора не споделят този късмет и са жертва на прекомерния натиск от страна на родителите си, които често имат нереалистични или дори нездравословни амбиции за бъдещето на децата си. Такива родители, вместо да подкрепят естествените таланти и интереси на детето си, се опитват да наложат свои виждания за това какво е "правилната" кариера. Това не само може да попречи на детето да развие своя потенциал, но и да доведе до сериозни вътрешни конфликти и дълбоко неудовлетворение в живота.
Всеки човек има своите уникални интереси и таланти, които често започват да се проявяват още в ранна детска възраст. Задачата на родителите е да наблюдават тези интереси и да подкрепят развитието им, а не да налагат собствените си амбиции. Например, ако детето проявява интерес към рисуването, е напълно погрешно да го принуждаваме да се занимава с музика, само защото имаме мечтата то да стане велик музикант. Подобен подход пренебрегва индивидуалността на детето и неговото право на избор. По същия начин, не е редно да настояваме едно дете да следва право и да стане адвокат, ако истинската му страст е насочена към изкуството или финансите. Такава принуда може да доведе до чувство на неудовлетворение и провал, дори и в случай, че детето постигне успех в наложената професия. Важно е да разберем, че професионалното удовлетворение и истинската реализация идват, когато човек работи това, което обича и в което вярва. Ролята на родителите е да насърчават и подкрепят своите деца в търсенето на техния собствен път, а не да ги насилват да вървят по предварително начертани от тях траектории. Когато децата получават тази свобода, те не само развиват своите таланти, но и изграждат увереност и усещане за лична отговорност, което е ключово за бъдещото им кариерно и личностно развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите играят съществена роля в нашето кариерно развитие, като могат да ни подкрепят, насърчават и мотивират, но също така и да ни разсейват. Ако те споделят нашите цели и амбиции, те могат да бъдат мощен двигател за прогрес, споделяйки полезни идеи, опит или създавайки нови възможности за растеж. Важността на средата, в която се намираме, е огромна – тя влияе пряко върху нашето личностно и професионално израстване. Изразът „При гъбите гъби растат, а не череши“ добре илюстрира влиянието на средата върху нас – в обкръжение, което насърчава развитие, ние сме по-склонни да постигаме успехи. Приятелите могат да бъдат отличен източник на вдъхновение и сътрудничество, но също така и неволен източник на препятствия. Например, когато приятелите ни настоятелно ни канят да излизаме, дори когато сме ангажирани с работа или сме изморени, това може да подкопае нашата продуктивност и концентрация. Това е особено вярно за хората с голям социален кръг, които често са изложени на множество изкушения за разконцентриране.
Независимо от влиянието на приятелите, накрая от нас самите зависи как ще управляваме времето и приоритетите си. Важно е да съумеем да балансираме между социалния живот и професионалните цели. Способността да изберем такава среда и приятелски кръг, които да насърчават нашите амбиции, е от решаващо значение за нашето кариерно развитие, докато поддържаме здрави и пълноценни взаимоотношения.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да, определено има рецепта за намиране на баланс между личния и професионалния живот, която дори използвам. Лично аз мога да я нарека "формула 888". Това е лесен за запомняне подход, който ни помага да разделим времето си на три равни части:
· 8 часа работа: Това е времето, през което сме изцяло фокусирани върху професионалните си задължения. Ключът е да се концентрираме само върху задачите на работното място, без разсейвания, за да бъдем продуктивни и да свършим всичко навреме.
· 8 часа личен живот: Тези часове са посветени на нас самите – време за спорт, срещи с приятели, хобита, обучение или просто почивка. Това е важна част от поддържането на психическо и физическо здраве и зареждането с енергия за новия ден.
· 8 часа сън: Добрата почивка е съществена за нашето здраве и благосъстояние. 8 часа сън помагат на тялото и ума да се възстановят и подготвят за предстоящите предизвикателства.
Когато работим, работим. Когато почиваме, не мислим за работа. Тази разделеност предотвратява прегарянето (бърнаута) и ни помага да поддържаме дългосрочен баланс между работа и личен живот, като се грижим както за професионалните си цели, така и за себе си. Важно е също така да сме гъвкави и да адаптираме тази формула спрямо личните ни нужди и професионални задължения, но запазвайки основния принцип – фокусът и ясните граници.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото на кариерата хоризонталното развитие може да бъде много полезно, тъй като позволява на младите професионалисти да опитват различни роли и да разширяват уменията си. Това е етап на изследване на различни възможности и откриване на интереси. В по-късен етап след като сме открили сферата в която искаме да се развиваме, вертикалното развитие може да бъде по-привлекателно, особено ако искаме да поемем лидерски роли или да се утвърдим като експерти в конкретна област.
Всички млади хора желаем много бързо да стигнем до върха и да се развиваме бързо, но идеалният вариант може да бъде комбинация от двете стратегии – започване с хоризонтално развитие за придобиване на широка база от умения и след това, когато намерим сферата, която ни привлича, да се стремим към вертикално изкачване.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Мечтите и ясните цели са ключа към постигнатите успехи. Никога не трябва да се отказваме когато видим трудност, а напротив точно тогава трябва да бъдем най-активни. Важно е да излизаме от зоната си на комфорт и да не стоим дълго на едно място, целта винаги трябва да бъде едно стъпало нагоре, а ако не виждаме стъпало, значи е време сами да го построим.
