Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Живеем във времена на постоянни иновации, дигитализация, изкуствен интелект, политическа, здравна и икономическа нестабилност. Такива времена са бреме за едни, но и откриват златни възможности за други, затова е важно да бъдем адаптивни и гъвкави.“, споделя Ани Шакарян, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Здравейте, казвам се Ани Шакарян. Завършила съм Бизнес администрация в University of Portsmouth, Великобритания. След 10 годишен кариерен път в две от водещите финансови институции в България се присъединих към семейния ни бизнес, в който е ангажирано цялото ми семейство. Фирма Беша-Б от 30 г. е сервиз на швейцарския, часовникарски бранд Rolex, а от близо 20 г. и официален представител на бранда за България. Занимавам се с маркетинга и PR-a на марката, както и голяма част от административните дела на компанията. Като втори план съм Управител на оценителско дружество Ревекс, което развиваме успешно, заедно с моя съпруг и екип от професионалисти.
Член съм на УС на „Сдружение Дамски форум“ и с огромно желание активирам Менторската програма на сдружението, защото вярвам в силата на добрия пример и вдъхновението, което един ментор може да даде на една млада дама, която сега започва своя кариерен път и има нужда от подкрепа. Тази година за първи път станах ментор и самата аз и открих удовлетворение в това начинание.
В личен план съм майка на две тийнейджърки на 12 и 16 г. Автор съм на кулинарната книга „Вкуснотека с Ани Шакарян“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото ми сериозно работно място беше на 20 г., докато бях студентка. То се оказа съдбовно, защото там срещнах и моя бъдещ съпруг. Работех като брокер на недвижими имоти в голяма столична агенция и съчетавах с учението си. Занимавах се с продажба на офиси, магазини и заведения и се справях успешно. За скромната си възраст печелех много добре при реализирана сделка. Спомням си, че баща ми ми купи първия автомобил, който аз му изплащах всеки месец на вноски, с дохода, който получавах на работа. Това ме научи на отговорност и че нищо не идва даром в този живот.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?В днешно време е добре да имаме план за нашето развитие и с какво конкретно искаме да се занимаваме. Този избор предопределя и какво да изберем да учим. Разбира се няма как да знаем дали работното място, където ще започнем ще ни носи удовлетворение, както стана при мен. Животът ни предлага възможности и човек трябва да бъде смел в решенията си да ги сграбчва. Така след второто си дете аз взех решение да напусна корпоративния свят и да се присъединя към семейния ни бизнес. В него виждам смисъл, традиции и бъдеще за децата ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място ни създава първите работни навици. Учи ни на подчинение, колегиалност и на отговорности в ежедневните задължение. Аз се научих как да комуникирам с клиенти с финансови възможности над средното ниво, което и до днес ми е полезно в работата в луксозния сегмент.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Корпоративният свят ми даде много. Научих се да нося отговорност, да защитавам идеите и проектите си, научи ме на колегиалност и структурна субординация, на бърза адаптация към промените и на внимание към детайлите. Преминах през сливания и придобивания. Научих се да съм непримирима към нещата, които не одобрявам и да бъда свободна да изразявам мнението си, защото добрите лидери уважават хората с мнение. Учила съм се от всеки мой началник. Семейният бизнес също е не по-малко предизвикателство, защото работиш с най-близките си хора и често професионалните взаимоотношения се преплитат с личните.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Аз съм от хората, които вярват, че човек израства и се самовъзпитава от грешките си. Обикновено анализирам къде съм сгрешила и се старая следващия път да направя нещата по различен начин.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Проактивност, желание за бързо учене и комбинативност. Според мен тези качества, заедно с емоционална интелигентност са изключително важни за израстване в кариерата.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите и семейството като цяло полагат основите на нашия морален компас и ценностна система, които в живота са водещи за изграждането ни като личности и професионалисти. След това средата ни доизгражда като хора. Баща ми ни даде безценен съвет на времето, да бъдем честни в работата си и като човек, който е имал голямо влияние в живота ни, ни посочи примера на семейния бизнес и неговото унаследяване. Надявам се някой ден нашите деца да последват примера на мен и моя брат.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Човек е средноаритметично на петте човека, с които прекарва най-много време. Ние си предаваме енергии. Затова е важно с какви хора си обграден. Обичам да общувам и да прекарвам време с успешни и интелигентни хора. Клюките ме натоварват. Черпя вдъхновение и мотивация от успешните хора и обратното, имам приятели, които ми казват, че аз вдъхновявам тях. Това само може да ме радва. Разбира се, напълно нормално е в годините човек да променя средата и контактите си спрямо променящата му се ценностна система и интереси.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Аз не поставям ясни граници между личен и професионален живот, тъй като по стечение на обстоятелствата и в двата ни бизнеса съм със семейството си и това налага понякога в извънработно време да се обсъждат работни въпроси. Балансът се крие в това да обичаш работата си. Обстоятелствата диктуват в кой момент фокусът трябва да бъде в работните проблеми и в кой да се пренасочи изцяло към семейството.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Между 20 и 35 години човек трупа професионален и житейски опит. Ако е кадърен, готов е да поема отговорност и умее да задава тон, то неминуемо той ще бъде забелязан и промотиран. На 35 вече е достатъчно зрял, за да прецени дали иска да продължи кариерното си развитие в компанията, в която работи, дали предпочита да се захване с предприемачество или да бъде част от семеен бизнес. Във всеки случай, най-важното нещо е чувството на вътрешно удовлетворение. Ако го няма означава, че е дошло време за промяна.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Може би най-ценният съвет, който съм получавала за кариерата ми, беше от декана на моя университет в последен курс, който гласеше, че в живота оцеляват онези, които съумяват най-бързо да се адаптират към промените. Живеем във времена на постоянни иновации, дигитализация, изкуствен интелект, политическа, здравна и икономическа нестабилност. Такива времена са бреме за едни, но и откриват златни възможности за други, затова е важно да бъдем адаптивни и гъвкави.
