430

Във вените ми текат цифри, но маркетинга е моята страст, а психологията – моето призвание

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Нека да не се страхуваме да правим грешки, важното е да се учим от тях. Така имаме възможност да се развиваме, адаптираме, усъвършенстваме и намираме новите перспективи.“, споделя Милена Рамчева, поредният ми гост в рубриката.

 

Коя е тя?

Казвам се Милена Рамчева и както често се шегувам „във вените ми текат цифри“ като трето поколение счетоводител, но маркетинга е моята страст, а психологията – моето призвание. Днес като изпълнителен директор на Metrica имам голямото удовлетворение да мога да прилагам ежедневно всички знания и умения, които съм придобила чрез образованието и опита си, но и възможността да продължавам да уча.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Започнах първата си работа на 16-годишна възраст, работейки за майка си като обслужващ персонал в заведение за бързо хранене. Това ме научи да ценя труда на всеки и това, че няма срамна работа. Изкарах първите си пари, когато бях на 6 и бях в канцеларията на дядо ми, който ми възложи да пресметна няколко колони с числа от счетоводната книга, за което след това ми заплати 1 лев за добре свършената работа.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Вероятно е добре да имаме яснота за кариерното си развитие и след това да имаме стратегия как да го реализираме. Честно казано, това не е моят случай. Аз съм от хората, които винаги се раздават на 100%, търся възможности за реализация и не се страхувам да действам и да се „хвърля“ в непознатото. Моя кариерен път се разви на максимата „защо не“.

Какво според вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Вярвам, че не работното място, а нагласата ни към работата е определяща за оформянето на кариерните ни навици. Първото работно място наистина може да осигури практическо обучение и да ни запознае с различни аспекти на дадена индустрия, но начинът, по който подхождаме към задачите, взаимоотношенията и цялостната работна среда, е това, което формира нашите работни навици. Ако подходим към работата с позитивност, любопитство и желание да учим и растем, ще развием полезни навици, независимо от конкретното работно място. От друга страна, ако имаме негативно отношение и очакваме нещата да се развиват трудно, някой да ни даде всичко на готово, е по-вероятно да създадем вредни навици, дори ако преминем към по-благоприятна работна среда. Следователно е изключително важно да култивираме здравословна работна етика и мислене от самото начало на нашата кариера, което ще ни позволи да бъдем по-гъвкави и адаптивни в лицето на различни работни среди и предизвикателства.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Стажове, семинари и курсове, които посещаваме още от ученическите години могат да имат дълбоко въздействие върху кариерното ни развитие. Посещавайки стажове, ние получаваме възможност да приложим теоретичните си знания в реална работна среда, и така на практика да усетим как натрупаните теоретични знания ни дават основата за по-нататъшното развитие. С правилната нагласа, всеки човек, всяко събитие, среща могат да обогатят светогледа ни и да дадат отпечатък в кариерното развитие.  Аз винаги съм с нагласата, че от всяко събитие, среща или обучение си тръгвам с моите три ценни неща, които мога да приложа сега и в бъдеще.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната ни реакция след допускане на грешка?

Грешките са възможности за развитие и подобряване на уменията. Моята реакция след допусната грешка е да се намери решение за справяне със ситуация, след това да се анализира причината за допуснатата грешка за може да се коригират действията, така че грешката да не се допуска повече и накрая да се търси дали има виновни.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Хората, които преживяват бързо кариерно развитие, често притежават комбинация от умения, качества и нагласи. Те обикновено са силно мотивирани, адаптивни, упорити и отворени за нови преживявания. Те също така показват отлични комуникационни умения, способност за решаване на проблеми и силна работна етика. Нещо повече, те често поемат инициатива, търсят обратна връзка и непрекъснато се стремят да подобряват уменията си.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

За мен семейството определено играе съществена роля в кариерното ми развитие, като осигурява подкрепа, но понякога и предизвикателства, които ни помагат да растем и да се учим. Съветите на родителите ми, особено на майка ми, нейната подкрепа в ранните години на кариерното ми развитие, винаги са били изключително ценни за мен. Приемем съветите, но винаги крайното решение е било мое, което не винаги е съвпадало с дадените насоки, но подкрепата винаги е била безусловна. Именно това ми е позволило да извървя своя път и да съм това, което съм в момента, а именно – щастлив човек.

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Приятелите могат да осигурят емоционална подкрепа, насърчение и перспектива по време на нашето кариерно пътуване. Те могат да слушат, когато имаме нужда от това, да празнуват с нас, когато постигнем успех, и да ни напомнят за нашите силни страни, когато се чувстваме несигурни. Приятелите предоставят различни гледни точки и информация за индустрията или компанията, в която искаме да работим. Приятелите „подават“ ръка и помагат за успеха. 

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставяне на ясни граници между личен и професионален живот?

Няма универсална рецепта за постигане на баланс между професионалния и личния живот, тъй като това, което работи за един човек, може да не работи за друг. Въпреки това някои стратегии, които могат да помогнат за установяване на ясни граници, включват определяне на работни часове, приоритизиране на грижата за себе си и себе си, ефективно управление на времето и създаване на здравословни граници между работата и личния живот. Лично аз все повече се замислям за този баланс и се опитвам да го постигна, но в динамичните времена, в които живеем, това се постига все по-трудно, но откривам че опита, осъзнатостта и полагането на усилия в желаната насока дават своя резултат.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

И хоризонталното, и вертикалното кариерно развитие имат своите предимства и изборът зависи от личните цели и обстоятелства. Хоризонталното кариерно развитие включва придобиване на нови умения и разширяване на набор от знания, които помагат плавно и спокойно изкачване в йерархията. Вертикалното кариерно развитие, от друга страна, дава бърз напредък в йерархията. За мен този период беше вертикално развитие и бих го сравнила с изкачването на планински връх без добра физическа подготовка, където с много усилия, пот, инат и болка успяваш. На върха вече си изтощен, но много удовлетворен и щастлив. В моя случай, обстоятелствата определиха кариерното ми развитие, но аз едва ли бих избрала друг път, ако можех да върна времето назад.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Един от моите мениджъри ми каза, че „няма нищо случайно в този живот“, което в онзи момент спря донякъде детската ми наивност и идеалистичност за света, но ми даде възможност да проявявам повече критичност и да съм по-решителна. Това, което аз винаги съветвам е да не се страхуваме да правим грешки, важното е да се учим от тях. Така имаме възможност да се развиваме, адаптираме, усъвършенстваме и намираме новите перспективи.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com