Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Vihro Laskov Photography
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Рецептата за баланс между личен и професионален живот си я пише всеки сам за себе си.“, споделя Магдалена Иванова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
ПР мениджър съм на Българска болнична асоциация. Имам над 15 години опит в сферата на журналистиката и ПР. Доктор съм в направление „Обществени комуникации и информационни науки“, а темата на дисертеционния ми труд е „Организационно позициониране на банков кризисен ПР“. Завършила съм Университета за национално и световно стопанство като бакалавър по Журналистика и масмедии и магистър по Връзки с обществеността.
Финансов журналист съм с дългогодишен опит. Работила съм като главен редактор на финансова онлайн медия и имам опит като ръководител на отдел „Маркетинг и комуникации“ и специалист „Връзки с обществеността и комуникации“ в различни банкови институции.
Водя трейнинги пред различни аудитории по кризисни комуникации, комуникации с медии, вътрешни комуникации и др.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Още на 15 години заработих първото си възнаграждение. Много ме привличаше идеята за самостоятелност и възможността сама да реша за какво да изхарча изкараните пари.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
И да, и не. Добре е да имаме стратегия или идея за пътя, които искаме да извървим, за да знаем посоката. Имаше една поговорка, че човек, ако не знае накъде върви, никъде няма да стигне. Но в същото време и от личен опит мога да кажа, че и трябва да се оглеждаме какви други пътечки има около нашия път и да сме гъвкави, ако има по-добра възможност да я сграбчим, а да не следваме сляпо това, което сме си наумили. Беше 2008 г., когато трябваше да се насоча каква магистратура да уча и много исках по онова време да ме приемат „Печатни медии“. Но си казах: „ооо чакай в това няма бъдеще“. И така се сдобих с още една професия като завърших „Връзки с обществеността“.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Трудно ми е да определя какво точно е влиянието, но със сигурност го има. Както обаче изграждаме навиците си с години, така може и да го променим за един ден. Ковид например промени на всички ни работните навици без значение в кой етап на кариерата си се намираме.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ще говоря от моя личен опит, защото за всеки отговорът може да е различен. Най-голям отпечатък за мен са оставили хората, които са имали положителен подход и дори когато си допуснал грешка с усмивка са показали как дадено нещо може да бъде направено по-добре или конкретна ситуация може да бъде отиграна по друг начин. Що се отнася до събития никога няма да забравя как трябваше да правим един от броевете на вестник „Пари“ без ток заради някаква авария, всички бяхме под огромен стрес, да не кажа паника, стационарните телефони също не работеха, нямахме и интернет….И тогава главният ни редактор каза на висок глас „Баба ви е правила вестници и без ток“. Е, с известни затруднения излезе утрешният брой и от тогава съм някак калена с невероятно спокойствие в кризисни ситуации и знам, че винаги има начин.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Ако грешката ни е причинила някаква щета със сигурност трябва да се извиним. Иначе моят личен подход е, ако установя, че поради незнание съм допуснала някаква грешка, то максимално бързо да разбера повече, да науча повече за конкретното нещо. Другият тип грешки са поради невнимание или бързане и тогава трябва да работим повече за концентрацията си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие може да се постигне с качества като дисциплина, постоянство, взискателност към себе си и много добри комуникативни умения.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля, че всеки човек трябва сам за себе си да взема решения какво иска, кога го иска и как го иска.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Трудно ми е да определя каква е ролята. Със сигурност сме стимулирани да постигаме повече, когато около нас има примери на успешни хора.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата за баланс между личен и професионален живот си я пише всеки сам за себе си. Моята рецепта не важи за никой друг. Два пъти до сега съм напускала работа, защото съм чувствала, че балансът ми е нарушен и така съм се връщала към това, което е добре за мен в даден етап от живота ми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
На практика мисля, че не е толкова важно дали хоризонтално или вертикално е кариерното ни развитие. Ключът към успеха в периода от 20 до 35 години е да не спираме да учим, да трупаме опит и да сме готови за всякакви промени и завои по пътя.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който аз съм получила е „Има смисъл, продължавай“, в момент, когато не бях убедена дали трябва да продължавам да работя в сферата на журналистиката. А, ако аз трябва да дам съвет бих казала, че дипломацията в отношенията отваря много врати.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
