Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не бързайте да се развивате кариерно ако не сте готови. Дори и да имате късмета да скочите рано на висока длъжност, при липсата на умения и житейско развитие можете доста бързо да паднете обратно на долно стъпало.“, споделя Веселин Ангелов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте, казвам се Веселин Ангелов, но в работна среда по-скорo ме наричат Вес. Защо Вес? Защото през последните 8 години работя предимно с външни компании и пазари и установих, че това име се произнася почти винаги еднакво близко до оригинала. С името Веселин съм имал страшно много забавни моменти, особено с онези латински езици, при които в някои случаи “с” се чете като “з”.
Понастоящем съм Co-Founder и управител на малка (за момента) маркетингова агенция на име digitalConv.
Имам доста хобита и все съм се надявал от тях да не ми остане време за работа, но за жалост по-скоро се получава обратното. Извън кръга на шегата, обичам работата си и я върша с удоволствие. Трудно можете да ме видите незает с интересни проекти и задачи.
Хобитата са ми насочени към спортовете, като от година на година те стават все повече и повече и някои нови мании заменят старите. Последната се явява голфът. И не, не е игра за пенсионери. Всъщност освен, че е доста физичски натоварващ спорт, е и невороятно упражнение за ума.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Като изключим няколко малки търговски сделки по време на училищни екскурзии: често бях единственото дете, на което вместо джобни му даваха сандвичи, съответно аз след това ги препродавах на другите деца, които от своя страна носеха пари, но нямаше къде и за какво да ги изхарчат…
Официално започнах работа като застрахователен агент, когато бях първи курс. Работа при която трябва да проведеш мимимум 100 успешни телефонни разговора, за да направиш поне една среща и евентуално 1 продажба на всеки 2-3 срещи. След това продължих на пълен работен ден, когато бях трети курс в университета. Което, очаквано, ми донесе куп невзети изпити. Но опитът беше изключително полезен, а и в крайна сметка успях да се дипломирам без да губя допълнителни години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен отговорът е категорично “да”. Но не съм сигурен дали има правилен научен или емпиричен подход. Изграждането на стратегия как човек да се развива в кариерата - според мен това е един много труден процес. Аз лично минах през доста етапи между “знам всичко и мога да съм мениджър на света” до, “аз май нищо не знам и дали бих могъл да съм мениджър на водопад”.
Човек минава през различни етапи от своя житейски и емоционален път и мисля, че всички етап и всяка възраст има своите характеристики. Според мен 20те са годините на проби и грешки. С какво наистина искаш да се занимаваш. Мисля, че това са годините, когато всяка грешка е допустима и всеки риск е оправдан.
30те са годините на трупане на истински опит. За мен това е времето на навлизане в детайлите, разучаване на една професия и издигане в нея като опит и познание. Това е и времето, когато човек трябва да изгради своя личен бранд. Моят съвет тук би бил: Не търсете заплата, търсете знания, опит, експертиза. Станете експерт в това, което искате.
40те са годините, когато можете да берете плодовете на своите знания и опит, натрупани през изминалото десетилетие. Ако сте си свършили добре работата до този момент, в 40те ще можете да взимате бързи и качествени решения, с реална добавена стойност. И да получавате добро заплащане за това.
Още не съм стигнал до 50те, но ми се иска да вярвам, че това е времето, в което work-life балансът ще е в полза на хобитата ми :)
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Зависи какво разглеждаме под първо работно място. Ако е по хронологичен ред, не мисля, че е толкова важно какво е то. Мен лично работата като застрахователен агент ме научи на доста неща, но това е моят пример, който надали е релевантен за всички.
Аз бих се насочил към първата истинска работа, тази на която разчиташ да те изхранва и е всичко, което имаш, за да си покриваш разходите. Когато вече не живееш при родителите си и доходите от тази работа не са само за джобни пари за забавление. Тогава човек започва да учи интензивно от живота. Да черпи от всички положителни и негативни моменти. Да се учи от добрите и лошите примери. Аз научих много от лошите примери. Като мениджър много по-често съм се осланял на опита как нещо не трябва да се прави, защото съм бил от другата страна и знам как ми е повлияло.
Би било чудесно да стартираме кариерата си с мениджър, който е много повече ментор отколкото “шеф”, но тук трябва и доза късмет. Но не трябва да се отчайваме ако мениджърът ни не е този, който бихме искали. В тези случаи вместо да се оплакваме, трябва да продължим да се учим. И опитът няма да е по-малко ценен.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Винаги съм смятал, че висшият мениджмънт е най-важен в една организация. Това са хората, които могат да издигнат една организация до върха или да я сринат за нула време, когато не са подходящи. В моя конкретен случай, всичките ми преки ръководители са помогнали за моето изграждане и развитие, някои с положителен пример и менторство, други с това как не трябва да се случват нещата.
А като събития, може би първата неправда, с която се сблъскваш - първата чудесно свършена работа, която ти е отнета от завистлив колега например. Или първата чудесно свършена работа, за която получаваш едно заслужено “браво”. Също така първият гаф, който допуснеш и вместо да се чудиш как да се оправдаеш или да прехвърлиш вината на друг, застанеш пред огледалото и си кажеш “сгреших, ще оправя нещата и няма да се повтори”, а след това направиш същото и пред директния си мениджър.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Може би това, което вече споменах, да признаеш грешката пред себе си. Ако не успееш да го направиш, реално не оценяваш ситуацията трезво и никога няма да си вземеш поука.
И след това да си поемеш отговорността в първо лице без увъртания. За мен е нормално да се допускат грешки. Може да е приемливо някои от тях да се повтарят, но напълно недопустимо една и съща грешка да се случи 3 пъти.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Тук бих потърсил дефиниция на “бързо”. Някои хора могат да растат изключително бързо в кариерата и да притежават едни “по-различни” качества. Това не е добрият пример, който бих препоръчал.
Бих предпочел да потърся качествата, които да спомогнат за едно стабилно кариерно развитие, където всяка крачка надгражда предходната и не се влияе от странични фактори, а стъпва на здрава основа. И тези качества за мен са:
● Себеразвитие, любознателност. Светът е по-бърз от нас. Докато се обърнем, се появява Изкуственият интелект, който се справя с повечето задачи по-добре от нас. Ако не търсим развитие, ние сме вече изостанали и то с много.
● Проактивност в задачите. Добрите мениджъри назначават хора, които активно да търсят решения на проблемите, а не прости изпълнители на задачи. Последното го прави изкуственият интелект. Аз като мениджър не искам да има служител, който да дойде при мен и да каже “имаме проблем”. Аз искам да чуя “имаме проблем, който предлагам да решим така…”
● Фокус към детайла. Не случайно приказката е, че дяволът се крие в детайлите. Много често голямата идея се проваля заради недоглеждане на един малък детайл.
● Упорство. Нищо не става лесно или толкова бързо, колкото ни се иска. Това се отнася за кариерното развитие, дори и за повишението на заплатата. Ако искаш да ти се случат тези неща, трябва преди това доста време да си инвестирал.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
За мен ролята на семейството е ключова. Не знам дали конкретни съвети на родителите относно кариерното развитие биха били адекватни. Ако се върнем 30 години назад вероятно родителите биха посъветвали децата си да потърсят кариера като стругари вместо да се занимават с компютри.
Но що са отнася за подкрепа от съпруг/съпруга/половинка, не мисля че някой би успял без тях. Това са хора, които живеят в същото време като нас и не се притесняват да ни критикуват, а критиката, макар никога да не ни е по вкуса, е ключова.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Бих казал, че ролята им е толкова важна колкото и на съпруг/съпругата или ако предпочитате - половинката ви. В повечето случаи са хората, които могат да кажат това, което мислят, да са откровени и критични. И да ви свалят на земята, ако започнете твърде много да се реете в облаците.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Според мен хем има такава рецепта, хем не винаги можем да я следваме. Понякога се получава, понякога не точно. Много пъти съм си казвал, че след ХХ часа спирам да гледам мейли и служебни съобщения и накрая в 00:00 часа все още съм пред компютъра. Но пък има и други моменти, в които имам много повече време за семейството.
За мен рецептата е във фокусирането върху само едно нещо. Когато сте на работа, бъдете там 110%. Бъдете ефективни и концентрирани. Кажете на вашите близки, че това е времето за работа и да ви търсят само ако е наистина спешно.
И обратното, когато сте със семейството, опитайте се да се изолирате от работата и кажете на тях, или на вашия директен мениджър, че могат да ви търсят само ако е наистина спешно. Мисля, че genZ са добри във второто :)
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Според мен тук трябва да сложим една неизвестна и това е образованието.
Най-правилният отговор според мен би бил - хоризонтално. Но ако човек има обширно и разностранно образование, той би получил известна познаваемост на различните бизнес процеси. Тогава за хоризонтално кариерно развитие бих сложил границите 20-30. А след 30 - за вертикално.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Трудно ми е да преценя кой е най-ценният съвет, който съм получил. Винаги съм гледал да се вслушвам във всички съвети, които хората около мен ми дават, независимо колко малки изглеждат някои от тях.
Като съвет, който мога да дам - вземете своето от всеки етап от живота си. Не бързайте да се развивате кариерно ако не сте готови. Дори и да имате късмета да скочите рано на висока длъжност, при липсата на умения и житейско развитие можете доста бързо да паднете обратно на долно стъпало. А, това би ви демотивирало и отчаяло.
За мен кариерното развитие върви ръка за ръка с житейската зрялост.
