Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Андрей Рашев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Вие сте шофьорът зад волана на кариерата ви.“, споделя Венцислав Савов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Изследовател съм на това как човешкият ресурс се превръща в капитал, как мениджърите стават лидери, както и на по-добрите управленски практики по пътя на професионално развитие и обществено благополучие. Иначе по визитна картичка съм редактор „Специални проекти“ във водещото бизнес списание „Мениджър“ и зам.-ректор на Датския колеж в София, където съм доцент и водя няколко дисциплини на студенти, които, странно или не, всяка година са на една и съща възраст и никога не остаряват.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първите постоянни доходи започнах да получавам 21-годишен, когато вече бях докторант и като асистент водех упражнения в катедра „Управление“ на УНСС. Две години по-късно започнах и първата си работа в частна компания – сп. „Мениджър“, където работя вече 21 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия, концепция или идея. Наречете го с ваши думи, но крайната цел е да имаме ясна представа къде искаме да ни заведе кариерният ни път. Ако е стратегия – трябва да е гъвкава, ако е концепция – да е съобразена с новите възможности в икономиката, а ако е идея – да отразява и развива най-добре талантите ни.
Какво според вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Работните навици се изграждат след изпитателния период от стандартните 6 месеца. Затова влиянието на първото работно място е по-силно според това колко дълго сме се задържали на него. Изключение правят родените таланти. Така например за Меси няма никакво значение кой е бил първият му клуб, за да има в момента най-впечатляващите „кариерни навици“ в света на футбола.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Тези, които отварят очите на сърцата ни и оросяват естествения ни интелект. В моя случай това бяха срещите и разговорите ми с Уорън Бъфет, докато беше за кратко в Германия, както и с Алвин Тофлър и Ноам Чомски в САЩ. След това за кариерата ми стана безпределно ясно, че няма реални граници. А ако има някакви фиктивни граници, то аз сам си ги поставям. Отпечатъкът от интервютата ми с тях и досега влияе при формулирането на въпроси по време на разговор с всеки лидер, който може да прочетете на страниците и в сайта на сп. „Мениджър“.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Свивате юмрук. Удряте по масата. И предизвиквате страха или съответно агресията у другата страна. Жалка картинка, нали? Правилната реакция при всяка грешка е да се изолира емоцията. Който диша дълбоко и анализира смирено, извлича поука от всеки малък или голям провал. Именно затова изкуственият интелект може да надмине човешкия. Хората грешим и се ядосваме, което забавя процеса на учене. Алгоритъмът, когато сгреши, не хаби нерви, затова се учи по-бързо и ефективно.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Прекалено бързото кариерно развитие не е здравословно и не води до устойчиво благополучие. Причината затова е, че хората, които искат да изпреварят колегите си, се сблъскват с нива на стреса, които разболяват или водят до дисбаланси в личния им живот. Ускореното кариерно развитие означава по-малко сън, повече работа, постижения и доходи. На 30 години се чувстват като на 40, а на 50 вече искат да се оттеглят от кариерата си и се отдадат на това, което са пренебрегвали – здравето и свободното си време.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Без семейството няма развитие. Всичките ни постижения са в името и заслуга на подкрепящата фамилия. До момента, в който родителите ни са по-умни от нас, ще следваме съветите им. В момента, когато придобием нашата интелектуална независимост, извоювана с конкретни постижения, може да намалим приемането на съвети и да започнем и ние да поучаваме.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Тяхната роля е двойна. От една страна, те са нашият първи коректив дали постъпваме правилно, докато вземаме кариерни решения, а от друга, те са първи поканени на партитата, с които споделяме повишенията. Кариера без приятели е като торта без свещи – няма с кого тържествено да споделим следващото ниво от пътя напред.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има. Броят на рецептите е толкова, колкото са професионалистите, които са успели да запазят личния си живот в изрядна форма. „Всички щастливи семейства си приличат, всяко нещастно семейство е нещастно по своему“ – Толстой е актуален и днес. С тази мисъл, с която започва романът му „Ана Каренина“ преди повече от 150 години, той ни подсказва, че всеки баланс се постига „посвоему“.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20–35 години?
Хоризонтално до 25–30 години и вертикално от 25 до 35 години. Добре е кариерата да започне през различни отдели или фирми на хоризонтално ниво и първата мениджърска позиция да се реализира след достатъчен натрупан житейски опит, който да буди уважение сред служителите затова, че прекият им шеф постъпва справедливо и уважава индивидуалните особености на всеки от тях.
Най-ценният получен кариерен съвет, който вие бихте дали, е…?
Заобиколете се с професионалисти. Това може да е прекият ви ръководител, избран от вас ментор, опитен колега, мъдър роднина или външен консултант. Вие сте шофьорът зад волана на кариерата ви, тяхната задача е да са ви сателитът навигатор, който да ви ориентира превантивно кога да избегнете опасност, кога е време да ускорите и кога задължително да спрете, за да заредите и да си починете по магистралата на професионалното ви развитие и благополучие.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
