Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Независимо от възможностите на човек, ако липсва умението да работиш в екип, желанието да помагаш на колегите или да приемаш обратна връзка и признаваш грешките си, то израстването ще е доста трудно.“, споделя Симона Николова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Симона Николова и съм директор на отдела по селекция и подкрепа на предприемачи за Ендевър България. Ендевър е глобална организация, която цели да подкрепи предприемачи в напреднала фаза на развитие. В ежедневието си работя с основатели на компании от различни индустрии, като целя да им помогна с правилно напасване на местните и глобалните ни ресурси, подкрепа при търсене на финансиране или навлизане на нови пазари, или търсене на нови бързо-развиващи се бизнеси, които може да имат полза от участие в мрежата ни.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя сравнително късно, на 24 години. Зад гърба си имам много стажове, като започнах от 18-годишна, но тогава стажовете бяха неплатени.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Винаги съм смятала, че най-важното е човек да има мотивация и желание да работи съотвената работа. Независимо каква е тя и на каква позиция е, с мотивацията идват добрите резултати и неизменно ще дойдат и възможностите в йерархично развитие. Всеки работодател би отличил служител, като вижда в него желание и амбиция. Забелязала съм че една добре планираната стратегия почти никога не се изпълва, ако липсва чистосърдечното желание за работа.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Бих казала че впечатленията от първото работно място са най-силните в спомените ни и независимо дали е било положително или отрицателно, носи много уроци. Като първи и единствен опит, много често всяко следващо работно място е сравнявано с първото. Ако първият опит е бил свързан с работно място с добра култура и ясно развити процеси, това смятам че е нещо изключително полезно за бъдещето развитие и създаването на работни навици и очаквания. А във случайте, в които опитът е бил по-негативен, служителя оценява много бързо новата възможност и знае какво не би искал в бъдещата си кариера.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Темата за менторите е нещо, за което трябва да се говори повече. Това са хората , които срещаме по време на кариерното си развитие, които ни учат и ни помагат да се оформим като лидери. Независимо дали са наши колеги или работодатели, когато намерим ментор, който да ни подкрепя и да ни помага в израстването ни, е нещо изключително запомнящо се. Определно бих обърнала и внимание на колегите ни, защото когато рабоотиш в една приятна и мотивраща работна среда, това ти помага да намериш правилния кариерен път, да се чустваш спокоен и отдаден на работата си. Точно заради това е важно да се говори и за културата в една организация. Откъм събития, за всеки е различно, но най-често смятам че запомняме най-големият си успех и най-големият провал.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Важно е да си напомним че всеки човек прави грешки, независимо от опита и позицията си. Но е важно да можем открито да си признаем грешката и да поемем отговорност. Не трябва да критикуваме другите и не трябва да се демотивираме. Най-важното е да вземем поука от тази грешка и да се стремим да не я поватряме. Да анализираме защо се е случила и как може да предотвратим нейното повтаряне.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
На първо място за мен е мотивацията и желанието за работа. Дори да нямаш необходимата експертиза и знания, с желание се научава всичко. Бих обърнала внимание и на манталитета на човека. Вниманието към детайла и бързата адаптация към ситуации и екипи, също са доста полезни качества за развитието във всеки един етап. Но независимо от възможностите на човек, ако липсва умението да работиш в екип, желанието да помагаш на колегите или да приемаш обратна връзка и признаваш грешките си, то израстването ще е доста трудно.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Това е доста специфична тема, която няма правилен и грешен отговор и понякога се оказва проблемна за много хора. Прекалено добрият пример в семейството може както да мотивира, така и да има негативно влияние, най-вече заради поставяне на високи критерии и за постоянно сравнение. Липсата на подкрепа от семейството, също може да от една страна двигател за амбиция, а от друга демотиватор от ранна детска възраст. Важно е да запомним, че родителите винаги искат най-доброто за децата си, дори когато ги съветсват да започнат работа в сфера, която на тях им изглежда подходяща, но не и на децата им. Истината е че хората трябва да слушат себе си и вътрешното си желание за кариерен път, иначе няма да бъдат никога щастливи на работното си място.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Както е важно да имаме ролеви модели и ментори, така е важно и да имаме подкрепяща среда, която най-често идва от приятелския ни кръг. Смятам че в началото на кариерния ни път, приятелската среда е най-важна, тъй като може да оформи нашите желания и поведения. Ако човек е заобиколен от приятели, които са със сходни амбиции и мотивация за развитие, това би повлияло и на неговите решения, както и обратното. Много по-трудно е да повярваш в себе си и да имаш големи мечти, ако си заобиколен от деструктивна среда.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За всеки тази граница е различна и не мисля че има универсална формула. Има много зависимости, които с времето променят и баланса – етап на развитие и опит, семейно положение, амбиция и отдаденост на работата си, и др. Ако човек харесва работата си, то понякога отделя повече време за нея. Но това не винаги значи че е нещастен или че няма личен живот. Може би в различния етап на живота, границите между баланса и щастието са различни.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако човек има ясно влечение към дадена индустрия или сфера, то вертикално, за да може да се придобие опит и експертиза. Ако обаче няма и е несигурен в какво направление иска да се развива, то бих посъветвала да се пробват различни хоризонтални дейности, докато се намери най-правилната за него самия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако си харесваш работата, успехите ще последват.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
