Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Грешките са добре платени житейски уроци.“, споделя Марика Василева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм Марика Василева, консултант и основател на Study Buddy, ментор и консултант за кандидатстване и обучение в университети в чужбина. Работя от 11 години в сферата на международното образование. Била съм студент в чужбина в два различни университета и именно опитът ми като международен студент ме отведе към това, което работя в момента.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 18 години започнах първата си работа като сервитьор - беше ми много трудно да се науча да държа табла, да обслужвам много клиенти наведнъж, да следя поръчки, бар, сметки, да бъда усмихната и приветлива в същото време и да съм на крак по цял ден. Това беше първата ми работа и не мога да се похваля, че бях най-съвестния служител, т.к. честичко се успивах след нощни излизания, но определено беше опит, че започнем ли да се занимаваме с нещо, е необходимо да подхождаме към него с отговорност.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Може би не съм най-добрият пример, аз лично никога не съм имала такава. Действала съм по интуиция и усет - интересно ми е нещо и го опитвам, ако не е за мен, давам на следващото и така. По този начин към края на 20-те ми години, след доста проба и грешка, установих, че консултирането на студенти за кандидатстване в университети е нещото, което най-много ми се отдава и ми харесва.
Бих казала, че за младите е по-важно да са отворени към света и нов опит, да не се страхуват да опитат, да слушат също собствения си глас и интуиция, за да открият един ден това, което най-много им харесва да правят. За мен кариерна стратегия звучи леко скучно, представям си нещо от типа “3 години работя на тази позиция и после ме повишават”, а всички ние с поне малко житейски опит знаем, че “Life is what happens when you’re busy making other plans.”.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Да ни научи да не закъсняваме за смяна :D Определено първите ми работи, в които съм работила като сервитьор, барман, продавач-консултант, рецепционист ме научиха на много дисциплина, умения за работа с хора, умения за работа под стрес - психически и физически. Тези професии ме научиха на много основополагащи меки умения, които ползвам и до ден днешен в работата си и усъвършенствам.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Някои от “шефовете” ми, които съм имала в миналото ме научиха на много важни неща. Един от първите ми шефове когато работех на бар ни позволяваше да си правим коктейли и да си ги консумираме на работа - звучи много несериозно, но всъщност ни показа, че не е нужно да ни микроменижъра, а ако ни дава повече доверие и ни оставя да се забавляваме докато работим, ще си свършим по-добре работата. Имала съм и друг шеф - изключително взискателен, строг, понякога дори заяждащ се за дреболии, но този човек ме научи как да бъда истински професионалист в работата и да изпипвам и най-дребните детайли и съм благодарна за професионалните уроци, които по това време понякога бяха като истинско мъчение.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Грешките са добре платени житейски уроци. Не е добре да задълбаваме в нея и да не можем да я “отпуснем” като лош опит, а да продължим напред. В същото време е добре да я анализираме и да видим какво не е било правилно и да си извлечем поука.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Аз не съм един от тях, но предполагам, че мотивация, хъс, активно преследване на цели.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
По-скоро не, отколкото да. Между нас и родителите ни в най-добрия случай седи една разлика между 20 години и разбиранията са ни много различни. Родителите трябва да бъдат подкрепящи, но да не се мешат активно в кариерното развитие на децата си.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Понякога може да бъде изненадващо допринасяща, защото те може да видят в нас качества, които другите не виждат. Най-добрата ми приятелка от бакалавърската ми програма ме покани да работя заедно с нея като представител на университета, в който заедно учихме в Нидерландия и благодарение на тази работа открих това, което най-много ми харесва да правя.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Отново може би не съм най-добрият пример, защото ми се е налагало да отговарям на обаждане в 22 часа, да седя до 12, за да успеем да изпратим дадена кандидатура в последния ден от срока за кандидатстване, но вече все по-често спирам да отговарям на работни чатове и обаждания през почивните дни, за да може да умът ми да се почине и да бъда по-продуктивна след почивката,
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи от професията. Ако си управител на собствена фирма, както съм аз, нямаш толкова много накъде да катериш вертикално, но можеш да разширяваш експертизата, което се опитвам да правя в момента - искам да стана много много много много много добър консултант и ментор за кандидатстване в университети, т.е. правя хоризонтално кариерно развитие. Понякога се шегувам, че това ще е последната ми работа и планирам да се пенсионирам в тази професия :D
Но бих казала, че има професии, в които е важно на по-млади години да растем вертикално, за да опитаме от повече длъжности.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Веднъж един приятел в компанията, с която излизах по това време ми каза без да ме познава особено - “някой ден ще напуснеш тази работа и ще си направиш собствена фирма”, което тогава не приех много насериозно, но всъщност се оказа, че доста добре е предначертал кариерния ми път :D Не съм сигурна дали бих дала този съвет на всички, частният бизнес не е за всички. Но бих казала това: следвайте си собствения глас, когато нещо ви харесва, не го изпускайте, а когато нещо не ви харесва, го махнете, имайте търпение, работете усърдно и когато правиш нещо много добре, признанието идва рано или късно.
