Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Татяна Чохаджиева
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„ТРЯБВА ДА СЕ ЗАНИМАВАШ!“, това беше най-полезният съвет в кариерата ми.“, споделя Светослава Банчева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Светослава Банчева и съм PR мениджър в Нетера. Преди това съм работила и като журналист. Любопитството ме води – изкуство, технологии, наука, психология, бъдеще – всичко ме вълнува!
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 16 продавах сладолед около 2 месеца през лятната ваканция, за да изкарам пари за море. Беше на един открит дневен бар в центъра на София и много се забавлявах.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегията за кариерно развитие може да е много полезна, за да фокусира усилията ти и да ти помага да постигнеш целите си по-бързо и ефективно. За някои по-творчески и търсещи личности обаче стратегията може да ограничи свободата им да експериментират.
При всички случаи е добре човек поне да е наясно какво най-много му се удава и ще му харесва да прави всеки ден. Спомням си, че аз избрах кариерния си път с мисълта, че искам да изкарвам парите си с писане. И това се оказа достатъчно.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа ме научи да ставам рано, да планирам, да се старая, но ми даде и увереност, че ще има с какво да се занимавам, ще бъда нужна и полезна, ще се справя, и даже страхотно ще се справя!
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
При мен това са крайните събития и хора – най-големите гафове и гадове и най-страхотните успехи и свестни хора. Първите ни учат на важни уроци и умения, вторите ни движат напред и ни мотивират да продължаваме да се развиваме и да се раздаваме всеки ден.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция съвпада със златното правило на пиара при кризисна комуникация – поемаш отговорност (като си признаваш грешката), извиняваш се (като си посипваш главата с пепел) и гарантираш, че няма да се повтори (като споделяш какви мерки ще вземеш).
Аз бих добавила и че спираш да циклиш. Ще илюстрирам с пример. Веднъж на работното си място допуснах грешка, заради която ме принудиха да напусна със заплахи, по много несправедлив и обиден начин. Бях толкова разочарована и съкрушена, че не можех да го понеса и да се помиря в себе си дни наред. Не ми се поглеждаше работа повече. Имах спестявания и бях решила да си дам дълга почивка - да изследвам житейския си път, да медитирам си и да се отдам на други възвишени занимания.
Точно тогава видях обявата на Нетера за пиар. Поколебах се малко дали да се впусна в нещо ново толкова скоро, но все пак реших да кандидатствам. И добре че го направих. Заедно сме вече шеста година и това е едно от най-добрите места, на които съм работила в живота си.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Те са умни, амбициозни, работливи, решителни и общителни. Имат чувство за хумор, търпеливи са, умеят да изслушват, услужливи са, изобретателни, ефективни и променят атмосферата около себе си по приятен начин. Всички обичат тези хора да са наоколо и се радват да им помагат да растат и да се развиват, за да ги задържат по-дълго.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е ключово. Като дете се учиш от родителите си как се постигат успехи или какви модели да не повтаряш. Когато създадеш собствено семейство, грижата за него те мотивира да дадеш най-доброто от себе си. Редовно се консултирам със синовете си и получавам от тях безценни съвети.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
С моите приятели много се подкрепяме и окуражаваме. Работила съм с приятели и за приятели, препоръчвали са ме и са ме спасявали в най-трудните моменти.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Животът е един и аз го възприемам така – ценя и обичам всичко, независимо дали е лично или професионално. Ако има нужда да свърша нещо в извънработно време, го приемам нормално. Ако нещо в личен план стане приоритет, заемам се с него дори и в работно време. Стремя се към баланс, без да прекалявам в нито една от посоките.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Младите хора трябва да имат динамично и интензивно кариерно развитие. Много да работят, да учат, да им е трудно, да се подготвят възможно най-бързо да скочат в дълбокото и да се катерят по високото даже и с риск да глътнат малко вода или да се главозамаят.
Те трябва да се борят, да се адаптират, да се изтощават, да падат, да стават и пак да се вдъхновяват да продължават – само да не е монотонно.
Вертикалното развитие е подходящо за умни и предприемчиви млади хора, които не се страхуват да поемат рискове и да се провалят. Нека тичат по баирите и да летят. Сега е техният ред. Нека да ни зарадват, да ни възхитят и да ни покажат на какви чудеса са способни!
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-добрият кариерен съвет получих в разговор с приятел преди повече от 10 години. Опитвах се да разбера как да управлявам едно ново устройство. Това нямаше нищо общо с работата ми, интерфейсът беше ужасен, инструкциите – неразбираеми, и аз се мъчих дълго без резултат. Накрая захвърлих всичко и казах: „Не мога, писна ми, не ми се занимава!“.
Точно преди да се захвана с нещо друго, този приятел – по принцип добряк с чувство за хумор, ме погледна с едно упорито и гневно изражение на лицето си, изправи се авторитетно и с най-категоричния и строг тембър на гласа си заяви: „ТРЯБВА ДА СЕ ЗАНИМАВАШ!“. Само дето с крак не ми тропна.
Това ми подейства като да ми намести мозъка в черепната кутия. Незабавно схванах какво има предвид. Ама, разбира се, че трябва да се занимавам! С това устройство хората боравят вече от над 2 години, а аз не искам и не мога да се науча. За да продължа да се справям в 21 век, аз всъщност трябва да съм сред първите, които усвояват и започват да работят с новите технологии. Да съм early adopter, вместо да мрънкам, че не ми се занимава.
С времето установих, че този съвет всъщност е универсален – за всичко е валиден. „Трябва да се занимаваш!“ е като крилатата мисъл на Джек Лондон, че: „Не може да чакаш да ти дойде вдъхновението. Трябва да го подкараш със сопата“.
Кариерният съвет, който аз бих дала, е: Каквато и да е вашата работа, обичайте я и я вършете по най-добрия начин. Това е безкраен извор на радост и удовлетворение и за вас, и за другите хора. Каквото и да се случва в живота ви, да влагате най-доброто от себе си в работата ще ви помогне да се чувствате достоен човек, да вървите с гордо вдигната глава и да вярвате, че от вас има и смисъл, и полза на този свят.
