Автор: Бисер Кунчев
Снимка: ® Петя Димитрова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всичко, което правиш на първо място го прави за себе си. И винаги се интересувай как се чувстваш - във всеки един момент. Слушай какво казва този глас вътре - той никога не лъже.“, споделя Юлия Атанасова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Многопластова. От една страна, съм запалена по дигиталния маркетинг и съм прекарала последните 11 години, потопена в света на рекламата и онлайн комуникациите. От друга, обичам предизвикателствата и изкуството и имах удоволствието да съм продуцент на пълнометражен филм. В свободното си време се занимавам със създаване на съдържание, което да вдъхновява жените. Това разнообразие ме зарежда с енергия и ми помага да гледам на света през различни призми.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още като ученичка по време на лятната ваканция, за джобни - бях на 16-17. Да работя по специалността започнах на 22.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Всичко започва от любопитство, интереси, страст дори, но е хубаво след това да има стратегия. Лично аз не съм имала такава в самото начало на кариерното ми развитие, някак нещата логично се наредиха, но днес смятам, че е задължително. Има кариерни консултанти, които не просто те ориентират на база външни фактори накъде да поемеш, а работят с личността за откриване на правилно за нея и взимането на съзнателни решения на база на много личностни и кариерни оценки, тестове, критерии. Имам такъв коуч до себе си вече година и Да! по-добре късно отколкото никога.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място задава посоката, гради основата, затова е много важно да попаднем и на добър лидер. Да бъдем честни, не всеки мениджър, управител е успешен лидер, а този човек е определящ за това да не се обезцени потенциала ни, да ни даде тласък да се развиваме, да добием богата визия за бъдещето.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Преките ни ръководители, менторите, колегите, ключовите партньори. От събитията - определено това са най-големите скоци и падежи, разтърсили основите ни и извадили ни от зоната ни на комфорт - определящите моменти за промяна, учене, развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да сме откровени, да можем да си я признаем, както и да сме търпеливи и разбиращи по отношение на чуждите грешки.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Наблюдавала съм рязък скок в самочувствието, нереалистични очаквания спрямо резултатите, бързо и лесно разочарование, нетърпение.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Всеки човек има вътрешен глас и план за развитието си, рано или късно стигаме до него и се вслушваме. Определено семейството е важен фактор - с подкрепата, мотивацията, разбирането си, а и с въпросите, които не винаги ни харесват, но могат да ни спестят време от грешни стъпки, ако се вслушваме. Все пак това са хората, които ни желаят най-доброто е не биха ни оставили да се провалим.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Всеки живее собствената си история, затова винаги е добре да се подсещаме че нейната/неговата история може да не е нашата. В този ред на мисли, добре е да говорим, да споделяме. Всъщност когато говорим с приятелите си, близките си, тогава най-добре говорим със себе си, изричаме всичко на глас, разсъждаваме и в повечето случаи не толкова приятелите ни са тези, благодарение на които нещо ни се е получило , а по-скоро благодарение на тяхното слушане и присъствие сами сме стигнали до най-добрия отговор. Да, важни са, когато са до нас.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Има. Когато осъзнаем тази нужда, се появява и рецептата и за всеки е различна. За съжаление това се случва след като сме прегорели достатъчно, а при жените, много често и след завръщане от майчинство. И това никак не е лошо, защото поставянето на ясните граници говорят за правене на избор, себеуважение, реални очаквания, по-добър фокус, ефективност и дори вкус.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталният модел помага да се разшири гледната точка, да се опознае компанията, бизнеса с различните й дейности, позиции и контакти. Когато има натрупан опит идва и стремежа за изкачване нагоре и в йерархията. Затова едно по едно смятам, че е най-добре.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всичко, което правиш на първо място го прави за себе си. И винаги се интересувай как се чувстваш - във всеки един момент. Слушай какво казва този глас вътре - той никога не лъже.
