Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Родителите имат най-добри намерения за кариерното развитие на децата си, затова е важно да бъдат изслушани. Ако обаче талантливо дете мечтае за музикална кариера в семейство на счетоводители, е редно съветите да бъдат внимателно филтрирани.“, споделя Миглена Гроздева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Миглена Гроздева и завърших математическа гимназия, след което продължих висшето си образование в областите Финанси и Маркетинг. Кариерата ми започна като Retail Manager, а през последните 9 години се развивам в IT сферата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 16, когато започнах сезонна работа като сервитьор в кафене, прекарах 2 поредни летни сезона там, преди да започна първата си година в университет.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Добре е да имаме посока, но по-важно е да се напасваме според променливите. Разумно е залагането на краткосрочни и средносрочни планове, които обаче да се ревизират достатъчно често. Предвидимостта и стриктното спазване на план често са ограничаващи, а гъвкавостта е задължителна за личностно и кариерно развитие. Особено в толкова динамично време.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е просто начало. Каквито и да са били разбиранията на ръководството, условията на труд или заплащането, изграждането на кариера е маратон и стартът изисква премерено темпо.
Докато работех в кафенето, наблюдавах много фактори в средата, които не одобрявах, но или не подлежаха на промяна, или не бяха в моята сферата на влияние. Приех ги и ги използвах за изграждане на личен стил лидерство.
Първото работно място винаги изисква търпение и приемане. Липсата им може да доведе до разочарование и напрежение, което може да се пренесат в следващи нови колективи и да попречат на кариерното развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За да остави събитие или човек отпечатък върху нечий живот или кариера, са нужни конкретна среда, точно време и особена емоционална нагласа. Дори само едно от условията да се промени, отпечатъкът може да е напълно различен или да отсъства. Разочароващи мениджъри, пропуснати възможности и неуспехи, след задълбочен анализ, често се оказват необходими условия за по-висок професионализъм и вследствие постигнати цели.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признаване, приемане и поправка. Всяка друга реакция говори за незрялост. Важно е и ръководителите на екипи да се стремят към изграждане и поддържане на здравословна среда, за да се чувства всеки спокоен да съобщи при грешка или нужда от съдействие.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Адаптация и готовност да свършат работата, която всички избягват. Отзивчивост, отговорност към поставените задачи и открита комуникация при неработещи процеси. Разбирането на цялостната екосистема, вместо ограничаване до отговорности по длъжностна характеристика, също е от полза за ефективна комуникация с външни екипи. Звучи тривиално, но няма тайна съставка. Това е моята формула.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите имат най-добри намерения за кариерното развитие на децата си, затова е важно да бъдат изслушани. Ако обаче талантливо дете мечтае за музикална кариера в семейство на счетоводители, е редно съветите да бъдат внимателно филтрирани.
Иска ми се да вярвам, че повече родители биха окуражили децата си да се занимават с професия, която минимум им харесва. Насърчаването към хобита и професионално би трябвало да се случва от ранна възраст според заложбите и интересите на децата. При липса на разбиране и подкрепа от страна на семейството, с уважителна комуникация, е важно да се отстои личният избор. Това е задължително умение и само опитът може да го изгради. Надявам се и повече родители да приемат, че децата имат собствен живот и МОГАТ и ТРЯБВА да избират, както и че времето е достатъчно динамично, за да позволи дори неправилен избор да бъде поправен.
Нека да насърчаваме индивидуалността. Тогава може би няма да срещаме толкова неинформиращи служители на “Информация”, толкова отегчени и несъпричастни администратори в болници, толкова хронично уморени хора в почти всеки сектор. Натискът да принадлежиш някъде другаде, винаги води до горчивина и за служителя, и потърпевшите клиенти/ колеги.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
За мен е важно да разграничавам приятелството от кариерата. Приятели са повлиявали кариерното ми развитие косвено, с разговор и алтернативна гледна точка върху работни ситуации, които сме обсъждали.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Дисциплина, добре организиран график и качествено прекарано време извън работа с хора, които не са колеги.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Всякакво развитие - хоризонтално, вертикално, личностно - енергията между 20 и 35 може да е безкрайно градивна и позволява работа, обучение, хобита, социален живот. Всяко от тях е ключово за здравословен успех.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Be aware.
Това ме посъветва колега, с когото работех в началото на кариерата си. Тогава беше свързан с голямо количество задачи, за които трябваше да съм нащрек, да събирам информация от много източници и да я анализирам бързо.
Впоследствие придоби и други смисли - да се старая да чувам повече, отколкото се казва, да се доверявам на инстинктите си, да изживявам по-пълноценно моменти, да предвиждам повече рискове, да си правя по-качествени равносметки. Старая се да съм активен участник в живота си и това е съветът, който бих дала.
