Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Всеки труд се възнаграждава, работите усилено, бъдете търпеливи и не губете време в самосъжаление! Но, преди всичко, бъдете добър човек!“, споделя Борислав Георгиев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Борислав Георгиев, Търговски директор в „Софийска вода“ АД и Регионален търговски директор във Веолия България. Завършил съм „Финанси“ и преди сектора на комуналните услуги, дълги години съм работил в банковата и финансовата сфери в областта на корпоративното банкиране и търговско финансиране. Моите професионални интереси са насочени към ефективното управление, съвременните технологии и клиентското преживяване, докато в личен план харесвам ръгби, което съм практикувал като състезател, да гледам филми, да чета и морето. Безусловно вярвам в силата на семейството и семейните ценности, което вярване се подхранва от страхотното ми семейство.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
За амбициозните и трудолюбивите от моето поколение беше сравнително лесно за намирането на легални възможности в България за изкарване на трудови доходи в началото на т.нар пазарен преход, на сравнително ранна възраст. По този начин, първият ми трудов доход, и то доста добър, получих на 15 годишна възраст когато с мой съученик в свободното време след училище или през уикенда, транспортирахме с колички кашоните на сръбските куфарни търговци, които тогава се тълпяха на Илиянци. Любопитното е че, количките ги наемахме от някой от многобройните складове срещу дневен наем, като за гаранция залагахме нашите тогавашни зелени паспорти, което за нашата възраст по онова време беше доста дръзко.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Както всяка една друга дейност или занимание от икономическия или обществен живот, и при кариерното ни развитие непременно трябва да следваме някакъв план или стратегия. За разлика обаче на другите дейности, може би тук е уникалното, че в професионалното развитие целият фокус и ресурс е съсредоточен единствено и само в нас самите. Затова фундаментът, както на всяка успешна стратегия, трябва да се изгради от личното самосъзнание, дисциплината, постоянството и търпението. Поставяйте си краткосрочни и постижими цели и помнете, че няма пряк път към успеха. И нещо много важно – потиснете емоциите.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не смятам, че първото работно място оформя кой знае какви кариерни навици. Те се придобиват още от най-ранна детска възраст – семейството, детската градина, училището, социалния кръг оформят отношението и нагласата към труда. Разбира се, пречупено през собствената ми призма, първата и всяка друга работа са надграждали, но единствено навиците, които аз съм приел и искал да придобия и развия. Или с други думи, ако още в училище човек търси на хляба мекото, първото работно място не би го направил много по-трудолюбив.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ето тук смятам, че конкретните събития или хора, с които човек се сблъсква по време на кариерния си път, имат много по-голямо влияние върху оформянето на навиците. В моя случай, хората които са оставили най-голям отпечатък върху моето професионално развитие, са тези и които са ми гласували и имали безусловно доверие. Най-сърдечно благодаря на всички тези хора, с които съм имал и все още имам удоволствието да се пресичат професионалните ни пътища. От събитията, мисля че на пръв поглед негативните събития или сътресения, впоследствие са давали най-голям тласък на моята кариера и развитие. Определено е вярна приказката, че когато една врата се затваря, няколко други се отварят.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всички велики открития на човечеството всъщност са предшествани от множество опити и грешки. Така че, грешките, разбира се ако не са животозастрашаващи, ни обогатяват и усъвършенстват като професионалисти. В никакъв случай не трябва да се отказваме да опитваме, отново и отново, ако сме допуснали грешка. Най-правилният подход е да се анализират причините довели до грешката и по възможност да се неутрализират или притъпят, така че да не се допуска същата грешка отново. Разбира се всичко това трябва да стане като оставим емоциите настрана и бъдем честни със себе си. Особено към младите, които сега започват своя професионален път съветът ми е, опитвайте и грешете, грешете и отново опитвайте. Единствено по този начин, неограничавайки се от страха да сгрешите, може да постигнете мечтите си. Мечтайте и грешете.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не вярвам, че успешното кариерно развитие може да е бързо. За страничния наблюдател може да изглежда така, но ние не знаем един успешен професионалист колко безсънни нощи е изкарал или колко опита-грешки е допуснал, или какво друго в личен план е жертвал заради кариерата. Отстрани винаги изглежда по-лесно, но нека не се заблуждаваме – за успешната кариера се изисква цел, много труд, постоянство и търпение. Ако все пак трябва да се класират качествата с най-голяма тежест, на първо място е самодисциплината. Човек трябва да е адаптивен към средата, в която се развива професионално и без самодисциплина е почти невъзможно.
Като бивш състезател по ръгби и настоящ фен, за мен най-важните 5-те ценности към които винаги се стремя да се придържам и в личния, и в професионалния ми път, са тези на страхотната игра – почтеност, страст, дисциплина, уважение и солидарност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вече казах по-рано, че за мен ролята на семейството върху кариерното ни развитие е огромна. Разбирането и подкрепата от нашите близки, за нашите проблеми и „живот“ извън дома, са неизменни фактори за успешна реализация. Семейството действа като катализатор на професионалното ежедневие и в това отношение съм изключително благодарен на моето семейство и още по-специално – на съпругата ми.
Съветите, които получаваме от родителите определено трябва да се следват, но предимно при изграждането на трудовите навици и отношение към труда, а не толкова при избора на професия или път за развитие. Тук непременно трябва да се следват мечтите и сърцето.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Такава, колкото ние сами позволим да бъде. Приятелите пречупват съветите през собствената си призма, но те не винаги са най-добрите за нас. Хубаво е да има с кого да дискутираме определени казуси, но решенията трябва да бъдат взети трезво, самостоятелно и единствено с най-доброто въздействие върху нас самите.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Дядо Боже е създал всичко балансирано на нашата планета. След нощта идва деня, след зимата пролетта и т.н. Когато природният баланс се наруши следват катаклизми и бедствия. Същото е с баланса между личния и професионалния живот. Моята рецепта се опира до очертаването на много ясни граници между двете, без да се смесват - когато работим се отдаваме изцяло, а когато почиваме забравяме за офиса. Времето е най-ценния невъзобновяем ресурс и трябва да сме изключително внимателни и отговорни по какъв начин го използваме. Изключително съм щастлив, че в лицето на голямото семейство на Веолия, част от която е и „Софийска вода“ АД, този баланс отдавна е осъзнат и компанията силно го насърчава чрез различни активности.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Аз не бих поставял граници, такова мислене е ограничаващо. В съвременния свят сме свидетели на мултимилионни бизнеси, притежавани и/или успешно управлявани от хората в този възрастов диапазон. Моят съвет към младите хора е каквото и да правят да го правят с желание и страст, и да не спират да мечтаят.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-добрият житейски съвет, който веднага се сещам и получих от своя дядо, е преди всичко да бъда добър човек! От професионалния ми опит и своите убеждения бих добавил: всеки труд се възнаграждава, работите усилено, бъдете търпеливи и не губете време в самосъжаление!
