Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Нека се стремим да се заобикаляме с хора по-умни, по-успешни и по-опитни от нас.”, споделя Станислав Малешков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Станислав Малешков, имам американско средно и канадско висше образование, български и канадски гражданин съм. След като завърших университет, посветих 10-на години на растежа на българския IT-сектор в областта на човешките ресурси, подбора, обученията, развитието на работната сила, и социалното предприемачество. После взех продължителна почивка от корпоративния свят и се потопих в магията на дивия канадски северозапад. След като създадох семейство, ги доведох тук и се развивам в областта на бизнес анализа. Сега съвместявам работата в IT сектора с преподаване на икономика и предприемачество в гимназиалния курс. Зает съм също със свои лични творчески, предприемачески, и академични проекти.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
От дете работя в семейното селско стопанство. После на 17 работих като преводач на хонорарен принцип. После на 18, в Монреал, като разносвач на търговски брошури. После на 19, пак там, като служител в кол център на пълно време, нощни смени, едновременно със следването си. Това беше и първата ми работа на трудов договор.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Категорично. Личната ни стратегия се определя от ключовите ни житейски интереси. За мен е добра стратегия човек да сменя работата си и попрището си на всеки 3-4-5 години, и постоянно да учи нови умения. Никога не се знае какъв променлив вятър ще задуха на пазара на труда. Отминаха времената, когато човек работи на едно място откакто завърши училище, докато се пенсионира. Отделно от това човек в продължение на целия си живот се самоосъзнава и преоткрива.
От друга страна уважавам дълбоко професионалистите, работещи за един работодател повече от 5-10-20 години. Все по-рядко се среща. Това са хора, попаднали на правилното място.
Най-много се възхищавам на предприемачите, започващи постоянно от нулата. Това не са пре-богати хора, шапка на тояга. Напротив, скъсват се от работа и успехът им е много променлив. Именно на тях се крепи прогресът ни като пазар и като общество.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Кариерните навици се възпитават първо в семейството. После се упражняват на работа. Дисциплина, точност, фокус върху задачите: това са умения, които се развиват постоянно.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Менторството е ключово. Родителите, учителите, първите ръководители - това, което ни научат и покажат като пример остава с нас за цял живот. Нека се стремим да се заобикаляме с хора по-умни, по-успешни и по-опитни от нас самите. Имам огромен късмет - винаги съм попадал на изключителни ръководители. Благодаря им редовно.
Травмиращите събития също оставят по-сериозен отпечатък от успехите и постиженията. Добре е човек да прегори веднъж-дваж, да знае как да не го допуска повече. Добре е да претърпи предателства и разочарования, да знае как да се предпази, а и да се научи да (си) прощава. Всяка подобна травма отключва съответстваща ѝ супер-сила, както и умението емпатично да я разпознаваме у другите.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Допускаш грешка, поемаш отговорност - казваш “Аз бях”. Не “Аз съм виновен”. Вината е друго. Поправяш се. Прощават ти. Прощаваш си. Стараеш се да не грешиш. Грешиш отново. Поемаш отговорност - казваш “Аз бях”. И т.н. Който работи и поема рискове - греши. Далеч по-добре се учим от собствените си грешки, отколкото от грешките на другите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Проактивни са, поемат инициатива. Забелязват възможности за подобрение в средата си. Артикулират наблюденията си, дават предложения. Ориентират се бързо. Имат ясни цели.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята е ключова. Децата на строги родители стават успешни възрастни. Трябва да следваме съветите на родителите си. Никой не ни познава по-добре от тях. Това го разбираме сравнително късно, с ретроспекция. В началото е нормално да се бунтуваме, но акълът идва с времето.
Добре е също така да не виним родителите си за собствените ни неуспехи. Възпитавали са ни по най-добрия начин, по който са могли, с информацията, с която са разполагали към времето. От един момент нататък сами носим отговорност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Ролята отново е ключова. Приятелите са семейството, което сами избираме, преди да създадем свое собствено. Да се повторя - нека се стремим да се заобикаляме с хора по-умни, по-успешни, по-опитни от нас. Хора, които с примера си ни държат отговорни пред нас самите.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е ясна - семейството е абсолютно винаги на първо място. Няма професионален ангажимент, който да оправдае отсъствието ти от живота на партньора ти, децата ти и най-близките ти.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонталното развитие ти разрешава да събереш опит от различни страни и гледни точки. Вертикалното развитие те учи на отговорност, дисциплина и носене на натиск. Това какво развитие ще предпочетеш, зависи от личната ти кариерна стратегия.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Няма как да се харесаш на всички, не се и опитвай. Не е важно да те харесват, важно е да те уважават. Уважението се постига с работа. И най-злословните завистници скрито ще те уважават, когато виждат как добре работиш. Завистта им е израз на възхищение.
