Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мартин Банов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Трябва да знаем кога да поставяме граници, за да запазим своята енергия и мотивация по пътя към успеха.“, споделя Надежда Петкова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Надежда Петкова и заемам позицията Lead of Junior Training and Development в МенторМейт, част от Tietoevry Create. Определям себе си като целеустремен и борбен човек както в професионален, така и в личен план. Имам магистърска степен по „Счетоводство и контрол“, но истинската ми страст открих в привличането и развитието на таланти. Вярвам, че ключът към успешна кариера е в умението да намерим баланс между работа и личен живот. Затова се интересувам от теми като здравословно хранене и спорт, които ми помагат да поддържам мотивацията и енергията си.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Израснах в семейство на търговци, където от ранна възраст бях заобиколена от динамиката на бизнеса и предприемаческия дух. Първата си работа започнах, когато бях във втори курс, и беше в сферата на консултантските услуги. Спомням си вълнението от първата ми заплата – не толкова заради самото възнаграждение, колкото заради усещането за независимост и увереност, че мога да се справя с реални професионални предизвикателства. Тази първа работа се оказа ключова за моето развитие, защото ме вдъхнови да проявя самоинициатива и да търся възможности за реализация в областта, в която се обучавах. Само след няколко месеца успях да намеря позиция в областта на счетоводството, която напълно отговаряше на моите амбиции и специализация, и тя положи основите на кариерата ми.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Харесвам израза „Животът е това, което се случва, докато човек си прави планове за бъдещето.“ Вярвам, че за да бъдеш успешен, е важно да имаш ясна представа за кариерните си цели. Но също така съм убедена, че късметът и стечението на обстоятелствата играят съществена роля в това как се развиваме. Моите собствени кариерни цели са се променяли на 180 градуса няколко пъти. Започнах като консултант, след това се прехвърлих към счетоводството, а накрая намерих своето истинско призвание в HR сферата. Всяка от тези резки промени ми даде ценни уроци и знания, които използвам и до днес.
Опитът ме научиха, че е важно да имаш стратегия, но също така - да бъдеш приспособим и отворен към нови възможности. Понякога най-големите успехи идват именно от това, че сме готови да променим посоката и да пренапишем плановете си. Ето защо, макар стратегията да е важна, още по-важно е да имаме гъвкавостта да я адаптираме спрямо обстоятелствата и новите предизвикателства.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията и хората, които наистина оставят отпечатък върху кариерното ни развитие, са тези, които ни мотивират да израстваме и да преодоляваме трудностите. За мен най-значими са били предизвикателствата – онези турбулентни времена в бизнеса, когато всичко изглежда несигурно. Именно тогава усещам пълната си мобилизация, която ме тласка да намеря решения и да се справя успешно с проблемите. Удовлетворението, което изпитвам, след като съм преодоляла трудностите, е несравнимо и тези моменти винаги са водели до дългосрочни успехи и израстване.
Менторите също изиграха ключова роля в развитието ми. Те не само ме мотивираха да продължа напред въпреки всички препятствия, но и ми показваха как да се справям по-добре в трудни ситуации. Същевременно не мога да не спомена и онези колеги, с които имаме различни гледни точки и мнение по определени теми. Те ме карат да се замисля за нови подходи, да анализирам и да се аргументирам по-добре, за да убедя останалите в моята визия и идея. Именно тези взаимодействия и предизвикателства ме формират като професионалист и ми помагат да се развивам.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Често се обсъжда как правилно да реагираме след грешка, но най-важно е да избегнем най-грешната реакция – отричане на грешката или прехвърляне на вината. Това не решава проблема и спира нашето професионално развитие.
Реакцията след допусната грешка зависи от опит, чувство за отговорност и критичност. Най-добрата първа стъпка е да признаем грешката си и да анализираме причините за нея.
В моята работа поемам отговорност не само за собствените си действия, но и за тези на екипа. След всеки пропуск се уверявам, че сме взели мерки за повторното му допускане, като използвам грешките като възможност за растеж и усъвършенстване.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
С развитието на технологиите и непрекъснато променящата се бизнес среда все по-често се питам: “Кои са позициите на бъдещето?” Въпреки че трудно можем да предвидим как ще изглеждат професиите след 50 години, съм убедена, че има ключови качества, които ще останат непроменени и ще продължат да бъдат основа за успех.
Като голям фен на Adam Grant в момента чета последната му книга “Hidden Potential”, където намирам отговорите на този въпрос. Хората, които се развиват бързо в кариерата си, са тези, които демонстрират изключителна адаптивност към промените и проявяват непрекъснато желание да учат и да усъвършенстват уменията си. Това не е само въпрос на талант, а на постоянна мотивация и стремеж към самоусъвършенстване и перфекционизъм.
Виждала съм как именно тези качества – адаптивността и жаждата за нови знания – отличават хората, които изпреварват своите колеги в кариерното развитие. Те са тези, които не се страхуват да се сблъскат с нови предизвикателства, а напротив, търсят ги, за да станат по-добри в това, което правят. В крайна сметка успехът не се определя само от това, което знаеш днес, а от готовността ти да се развиваш и да се адаптираш към утрешния ден.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Живеем във време на бързо развиващи се технологии и непрекъсната бизнес еволюция. Новите технологии, като изкуствения интелект, променят не само начина, по който управляваме процеси и изпълняваме задачи, но и самата ни представа за кариера и успех.
В тази динамична среда ролите и нуждите на бизнеса се трансформират, а успоредно с това се изменят ценностите и разбиранията на поколенията. Семейството играе ключова роля в нашето израстване и кариерен път, предоставяйки ни подкрепа и насоки. Въпреки това, за да постигнем истински успех, е важно да се ръководим от собствените си желания и цели. Родителските съвети могат да бъдат полезни, но успешната кариера зависи от нашата способност да следваме личното си виждане и страст.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът между личния и професионалния живот е тема, която винаги ще бъде актуална. В свят, където работата от вкъщи се превърна в новото нормално, границите между работа и личен живот лесно се размиват, а това ни кара да търсим нашата уникална рецепта за хармония.
Спомням си един ден, когато осъзнах, че вече не правя разлика между работно и свободно време. Вместо да „презаредя батериите“, се ровех безцелно в социалните мрежи, мислейки за задачите, които ме очакват утре. Вечѐрите ми бяха „нещо набързо“, съпътствани от усещане за постоянна умора. Тези малки сигнали ме накараха да се замисля за спиралата, в която се намирам, и ме провокираха да направя някаква промяна.
Започнах да експериментирам с различни стратегии, докато не открих своята рецепта за възстановяване на баланса. За мен това е спортът – груповите тренировки, които ме принуждават да затворя лаптопа и да изляза навън в точно определен час. Тази рутина не само ме измъква от работния режим, но и ми дава нова енергия. Освен това съзнателното отделяне на време за приготвяне на здравословна храна ме научи на търпение и грижа за собствените ми нужди.
Всеки от нас има своята формула за баланс, но най-важното е да не игнорираме сигналите, които тялото и умът ни изпращат. Истинската рецепта за успех е да се грижим за себе си и да поддържаме здравословен баланс между работа и личен живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Често се срещам с млади таланти, които тепърва започват своя път в сферата на информационните технологии. Много от тях вярват, че успешната кариера означава само вертикално израстване - бързо изкачване по кариерната стълбица. Опитът ми обаче показва, че хоризонталното развитие е ключът към придобиването на по-широк спектър от умения и знания, особено в началните етапи на кариерата.
През последните седем години съм заемала разнообразни роли – от Recruiter и Talent Acquisition Specialist през HR Generalist до Operations Manager и Lead of Junior Training and Development. Всяка от тези позиции ми предостави различна перспектива и възможност да натрупам ценен опит в разнообразни ситуации. Ако се бях целеустремила само върху вертикалното израстване, нямаше да развия този богат набор от умения. Това разнообразие ми помага да разбирам по-добре индустрията, хората в нея и да се справям с по-голяма гъвкавост и увереност в динамичния свят на IT.
Кариерното развитие не се измерва само с изкачването в йерархията, а с придобитите знания и опит по пътя. Хоризонталното развитие ни дава уникалната възможност да станем истински експерти в различни аспекти на професията си и да изградим солидна основа за бъдещ успех.
Най-ценният получен кариерен съвет, който Вие бихте дали, е?
Като млад професионалист често се впусках в множество проекти, поемайки разнообразни задачи с амбицията да ги изпълня перфектно и в кратки срокове. Тази отдаденост обаче водеше до изтощение и прегаряне. Един от най-ценните съвети, които съм получавала, беше от мой ментор, когато кариерните ни пътища вече се разделяха. Той ми каза: „Научи се да казваш “не”. Тези думи ме накараха да преосмисля как приоритизирам задачите си и да се фокусирам върху това, което наистина е важно за моите кариерни цели. Оттогава се стремя да балансирам по-добре между работата и личния живот, като същевременно оставам целеустремена. Това е съветът, който и аз бих дала – да знаем кога да поставяме граници, за да запазим своята енергия и мотивация по пътя към успеха.
