Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Мисля, че когато човек е способен да управлява и огранизира времето си, може да постави ясна граница между личния и професионалния си живот.“ споделя Вероника Годева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Вероника Годева и в последните 4 години се развивам и работя в сферата на Администрацията и Човешките ресурси. Назад във времето не си представях, направо не допусках, че карерното ми развиетие ще е в това направление. Смятах корпоративната среда за скучна, безинтересна и лишена от динамика, но към днешна дата гледната ми точка е съвсем различна и съм щастлива и удволетворена от избора ми на кариерен път. Сферата на Човешките ресурси се оказа изключително интересна за мен, ежедневната комуникация с хора, обученията, както и разнообразието от казуси поддържат интереса ми и ме карат да се уча постоянно.
Завършила съм бакалавър по Биоменджмънт и устойчиво развитие в Софийски университет „Св.Климент Охридски“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя още като ученичка, през лятната ваканция. Бях сервитьор в столичен ресторант. Това ми решение, определно беше правилното, тъй като научих много неща, които ми послужиха през времето и ми помагат и до днес. Сблъсъкът с реалността, по отношение на пазара на труда, определно избистри визията ми.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Според мен, стратегията за кариерно развитие е променлив фактор. Ако съдя по себе си и мойте близки, човек променя целите и приоритетите си, спрямо етапа в които се намира. Всеки от нас има различни небходимости, които да задоволява през различните епизоди в живота си. Но наличието на стратегия, макар и търпяща промени, определно е нужна за успешна кариерна реализация. Липсата на такава обикновенно води до честа смяна на работни позиции и сфери на работа, както и неудволетворение в човека.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място, според мен, играе ключова роля във формирането на основни трудови навици. Първият работодател поставя основата, наборът от умения върху който всеки от нас надгражда през времето реализирайки се. Най-основното и най-важно, което учим е да сме отговорни към работния процес, както и екипни в работата.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията, които са белязали моето развитие, определно са допуснатите грешки, както и техните последици. Мисля, че грешките ни шлифоват повече от успехите. Моментът, в които не си се справил с дадена задача е последван от силното желание да се справиш и поправиш, за да не попаденш повече в тази ситуация. Тези уроци са много по-ефективни и стимулиращи от „потупванията по рамото“ и хвалебствията.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция, е прибирането на егото в джоба, образно казано. За да се поучиш от грешката си, трябва да можеш да я признаеш и приемеш. Разбира се, че е хубаво да потърсиш и обратна връзка, за да откриеш пропуските си и да спечелиш от тази ситуация.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, който имат бързо кариерно развитие, според мен, на първо място се адаптират много бързо към промените, които са изключително динамични в бизнес средата в момента. Други качества, който притежават са автентичност, емпатия и тъговкси умения. Автентичността е все по-рядко срещана, масово хората залагат на познати модели на поведение, което ги обезличава. Емпатията, за която е много модерно да се говори в последно време, от своя страна не е ново качество. Тя винаги е била и ще бъде търсена. А търговските умения са нужни за да можеш да се представиш по атрактивен начин или жаргоно казано „да продадеш“ това в което си добър и умееш, на правилното място, за да имаш възможността да го развиеш.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството също е много важен фактор в изборите и реализацията на всеки. Поколенията от специалисти в дадена област, са доказателство, че семейството може да е и ключово в кариерния ни път. В моя случай, аз не следвам изборите на родителите ми в кариерата, но определно се допитвам и вслушвам в техните съвети и препоръки. За мен те са много важни и определено, когато съм изправена пред дилеми в работен план, търся техния поглед над ситуацията. Често техният опит ми дава различна гледна точка, която ми помага да взема правилно решение в дадената ситуация.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Всички сме чували поговорката „Кажи ми какви са приятелите ти, за да ти кажа ти какъв си“. Мисля, че това е валидно в масовия случай. Приятелският ни кръг е определящ за развитието ни и често в непринудени приятелски разговори се зараждат идеи, които се реализират успешно в бизнеса. Приятелите ни, също оказват подкрепа в кариерния ни път и ни дават още една гледна точка, както за нас самите, така и за ситуациите, в които попадаме.
Моят приятелски кръг е доста пъстар, приятелите ми се развиват в различни сфери от моята и разговоите по между ни са доста обогатяващи. Често те също ми дават различен поглед върху мои избор или дилема.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата за баланс, според мен се крие в организираността. Мисля, че когато човек е способен да управлява и огранизира времето си, може да постави ясна граница между личния и професионалния си живот. Но истината е, че в динамиката на нашето ежедневие, често тази граница се размива и сме склонни да пренасяме работат си в къщи. Може би по-често трябва да си напомняме, че не бива да прескачаме тази граница и да отделяме време за себе си и близките си.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
И двете опции имат свойте позитиви, но според мен много по-пълноценно, мотивиращо и надграждащо действие има вертикалното развитие. Този тип развитие, според мой наблюдения потвърждава на хората, че се справят с даденото начинание, много повече от похавалите и ги изгражда, като професионалисти в сферта им на развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният за мен съвет беше да се насоча към сферата на Човешките ресурси, тъй като моя мениджърка беше видяла в мен, качества, който не осъзнавах, че притежавам и ме стимулира да развия. Бих посъветвала всички да използват силните си качества, при избора на кариерен път, тъй като това ще им помогне да се утвърдят и развият в избраната от тях сфера.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
