Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Николай Дойчинов
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Всяко работно място би могло да бъде платформа за промяна на мисленето и поведението ни.“, споделя Виктор Кирков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Виктор Кирков. Занимавам се със спортен мениджмънт и със социални дейности. Бих се определил като търсещ човек. Постоянно търся възможности за личното и професионалното ми усъвършенстване, както и инструменти за развитие на обществото, в което живеем. Най-често обаче ме представят като създател и мениджър на популярния футболен проект за социално включване на младежи в неравно стойно положение „Отбор на надеждата“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото си трудово възнаграждение получих, когато бях на 20 години. Започнах работа в първия ден, след като приключих военната ми служба, която тогава беше задължителна. За съжаление, започнах професионалния си път на работно място, което не ме правеше щастлив и напуснах веднага след изпитателния 2-месечен период. В следващите 26 години имам само 3 прекъсвания от по 2-4 месеца, в които не съм работил.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Обстоятелствата и средата, в която работим, се изменят постоянно. В този контекст в България въобще не е лесно да планираш своето кариерно развитие, а и не е необходимо. Според мен по-важното е човек целенасочено да търси позиции и трудови дейности, които да го развиват и каквото и да прави, трябва да дава най-доброто от себе си. В спорта, ако тренираш една седмица на 70% от възможностите си, следващата седмица тези 70 стават твоите нови 100%.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Начинът на мислене се оформя доста по-рано – в семейството, в училището, в приятелската среда и на спортния терен. Всяко работно място също би могло да бъде платформа за промяна на мисленето и поведението, но много малко работодатели мислят целенасочено в тази посока. За съжаление, религиозните организации за 2 часа седмично съумяват да променят хората повече, отколкото корпорациите за 40 часа, с които разполагат. Доброволческата дейност също не е достатъчно развита в България, а тя е основен инструмент за изграждане на трудови навици и запознаване на младите хора с възможностите за кариерно развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Вдъхновяващите личности – онези истински лидери, които съумяват да събудят желанието ни за развитие и да придадът смисъл дори на рутинни повтарящи се дейности на работното място. Част от тези хора се раждат с лидерски качества, но това са умения, които всеки може да развие. Първата стъпка в тази посока е да бъдем в помощ на колегите си или на служителите си, да се погрижим те да се чувстват комфортно и да дават максимума от себе си на работното място.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-погрешната реакция е човек да се опитва да прикрие грешката си и да живее с деструктивни емоции като срам и вина. Най-добре е да намери решение на ситуацията, която е създал с грешката си, и след това да съгласува планираните ответни действия с ръководителите и колегите си, споделяйки какво се е случило. Много често т.нар. „грешки“ създават предпоставки за развитие не само на хората, но и на компаниите.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Логичният отговор е „амбициозни“, но според мен тези хора са по-скоро адаптивни, комбинативни, креативни, а в някои случаи и безскруполни.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вярвам, че всеки човек влиза в живота ни с причина и от всеки можем да вземем знания и опитност, които да използваме в живота си. Да, родителите ни са гарантирано добронамерени, но това не ги прави компетентни по всички теми. Същевременно като ролеви модели и като възпитание те оказват огромно влияние върху нас в ранна възраст, включително и по отношение на кариерното ни развитие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Не считам, че има пряка корелация между приятелската среда и кариерното развитие. Споделянето на общи вярвания и ценности с близки хора не рефлектира директно върху кариерния път.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Възприемам и двете като инструменти за личностно развитие и в моя случай по-скоро ги адаптирам едно към друго, отколкото да поставям граници помежду им. В 99% от професионалния ми живот правя неща, които ми носят удовлетворение и/или удовлоствие. Вярвам, че това е отлична възможност да покажа и на децата си как професионалния път може да те прави щастлив.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Считам, че хоризонталното кариерно развитие е задължително за всеки, а вертикалното е въпрос на личен избор и на стечение на обстоятелствата.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Има много хубава българска поговорка: „Залудо работи, залудо не стой“. Всяка работа ни помага да се развиваме, особено ако целенасочено се стремим към това. Понякога това развитие е по отношение на личностните качества, а не на професионалните ни и затова остава незабелязано. Важното е всеки ден да надграждаме себе си. В крайна сметка ние сме тук и сега, за да се учим.
