Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не винаги работим с хора, които харесваме.“, споделя Таня Костадинова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Таня. Още в детските си години обичах да се занимавам с по-нестандартни неща, които включваха креативност, организация и съзидателна сила. Ярко помня лятото на 4-ти клас, когато с група приятели направихме опит да построим къща с истински тухли. Построихме 3 реда зидария. 😊
Обичам да общувам и да се запознавам с нови хора. Вероятно от всички тези мои дадености дойде и естественият ми интерес към маркетинговите комуникации. За мен красотата на тази професия се крие в непрестанното учене на нови неща. Идеите и разнообразието, от които изобилства. Но най-уникалната й страна за мен остава възможността да създаваш неща от нулата. Вярвам в професионализма и екипната работа. Оптимист съм, търсач на красивото и светлото в живота.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Имахме семейно заведение, където лятото със сестра ми продавахме сладолед на топки във фунийка. Бях на 11-12 години. За онези времена 1 лев на ден беше сериозен надник – стигаше за няколко бутилки Coca-Cola 😊
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Много хубав въпрос! В „стратегия“ включвам дългосрочни цели и планиране. А професионалният път е пълен с динамика и обрати. От една страна всяко работно място предлага различни възможности за развитие. Това води и до осъзнаване накъде искаш да продължиш в кариерния си път. Била съм свидетел на хора, които тотално променят професията си. Отделно, пазарът на труда е нещо, което е извън наш контрол, но също е ключов фактор за пътя, който вървим. За мен на първо място трябва да имаш плам и любопитство за развитие в дадена област. Стратегията за кариерно развитие си я представям много гъвкава спрямо различните ни кариерни етапи и толерантна спрямо научените уроци и осъзнавания.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен най-силно влияние е имало първото работно място, което е отговаряло на влечението и желанието ми да се развивам в сферата на маркетинга. Там давах най-доброто от себе си всеки ден и това ми помогна да изградя много бързо добри кариерни навици, които ми служат и днес.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Въпрос с много дълбок смисъл, който за мен се корени още от детството ми. Но за мен това са хора от три ключови социални групи: семейство, преподаватели и колеги. За събитие бих реферирала към предприемаческия ми период, който остави най-голям отпечатък. Там трудностите и предизвикателствата бяха най-големи, но личностната промяна и научените уроци най-ценни!
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Във времето съм видяла, че всеки реагира много различно. Като цяло съм човек, който има висок толеранс към грешки. За мен спокойната реакция, анализа и открояването на урок, са ключови. Ако реакцията към грешки е шок и скованост, започваш да рискуваш по-малко и следователно възможностите да учиш и да се развиваш намаляват.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен са много упорити. Гледат на трудностите като на предизвикателства. Много държат на професионализма. Обичат да учат и да експериментират. Постоянно търсят възможности да се усъвършенстват. Коректни и отговорни. Това помага за изградането на добър имидж, а знаем, че светът е малък. 😊
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Моето семейство ме е съветвало, че образованието е ключ към успеха в живота и ми е осигурило добро образование. Винаги ме е подкрепяло, давало ми е свобода да мечтая и сама да открия своя път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Добре е да се радват на успехите и да ни подкрепят в трудностите. Трудно е да вибрирате на едни честоти, ако сте в различни сфери, на различни позиции, но за моя радост имам близки приятели от сферата на маркетинговите комуникации. Това е много ценно, когато искаш да обсъдиш нещо работно и да получиш честен, адекватен съвет.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
За мен има, да. Просто не смесваш едното с другото. Не се срявняваш с колега, който е решил да работи до 10:00 часа вечерта. Стараеш се да си максимално организиран и ефективен през разботния ден, за да си полезен за компанията и да оправдаеш доверието, което ти е гласувано. Не чувстваш вина, че не си свършил цялата работа на света.
Тази тема е много наболяла и липсата на баланс се плаща от най-ценното в живота – децата и половинката. За мен семейството е на първо място и съм поставяла тази граница на повече от едно работно място! Така или иначе времето прекарано на работа е повече спрямо времето с близките. Несправедливо е малкото време с близките ни да бъде обсебено от работата.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Зависи кой какъв капацитет и стремеж има. При мен беше вертикално. Не знам дали е било най-доброто. Такива възможности се отвориха.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Този отговор го мислих най-дълго, защото доста съвети съм получила дотук. 😊 Да взема максимума от всяко работно място. И не винаги можем да работим само с хора, които харесваме.
