Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Не всеки би искал да менажира хора и екипи или да поема отговорностите на висок ръководен пост.“, споделя Йордан Иванов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Йордан Иванов и съм Senior Director of Engineering в Delasport. Повече от 20 години работя в ИТ индустрията, като съм преминал през различни позиции и компании в различни бизнес сфери. Програмирането е моята страст, но през последното десетилетие се фокусирам върху създаването и ръководенето на технологични екипи в iGaming компании.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах първата си работа още на 18 години, няколко месеца след като завърших училище. Още като ученик проявявах голям интерес към технологиите, компютри, Интернет, и имах късмета още тази първа работа, макар и почасова, да е в сферата на Web програмирането. Там открих необятния свят на информационните технологии и разбрах, че искам моята кариера да продължи в същата посока.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Хубаво е да имаме стратегия и план в главата си – с какво искаме да се занимаваме, какво искаме да постигнем в обозрим период от време, какви са стъпките за да го направим. Въпреки това, един цитат от Джон Ленън е много подходящ в случая: „Животът е това, което ни се случва, докато ние сме заети да правим планове за бъдещето“.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно! Първото работно място оказва голямо влияние върху формирането на работни навици, самодисциплина и умения за учене и усъвършенстване. Не са за пренебрегване и неща като офис етикет и социализация. По време на COVID-19 пандемията например имахме случаи на хора, чиято първа работа беше дистанционна и те в продължение на няколко години не бяха стъпвали в офис и не се бяха срещали на живо с хората в екипа. Това създаваше трудности при интегрирането им в компанията.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Прекия ръководител, ментори, колеги, компания – всички те в различна степен оставят отпечатък върху нашето кариерно (а и чисто човешко) развитие. Смятам обаче, че най-ценният опит се трупа в трудни ситуации. Хората израстват, когато трябва да решават сложни проблеми и да се справят с предизвикателства.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Всеки прави грешки, затова е важно да попаднем на място, където грешките не се наказват. Т.нар. „блейминг“ култура може да е пагубна за една компания. Вместо да обвиняваме, трябва винаги да търсим причините и да променяме съществуващите правила, процеси и начини на работа така, че да не допускаме подобни грешки в бъдеще.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Упоритост, адаптивност, гъвкавост, мотивация, емпатия – това са само някои от многото качества, които виждам в хора, търпящи бързо кариерно развитие. Въпреки това, скоростта не бива да бъде самоцел – всеки човек трябва да върви пълноценно по своя кариерен път, придобивайки опит и устойчиви познания и намирайки удовлетворението от работата си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Смятам, че ролята на семейството трябва да е подкрепяща. Съветите на родителите, които са ни отгледали и са ни дали възпитание и образование, със сигурност са важни. Но решенията, които взимаме относно кариерата си, са въпрос на личен избор. Както и отговорността, която поемаме, взимайки тези решения.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Тук отново бих казал – подкрепяща. Винаги съм се стремял да имам някакво разделение между работа и личен живот и не смятам, че приятелите ми трябва да определят развитието на моята кариера. Важно е обаче да усещаме подкрепата им, особено в моменти на промяна, когато не се чувстваме сигурни или имаме нужда от съвет.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Важно е да има баланс, макар че много често е трудно да бъде постигнат. Лично аз обичам да използвам времето за пътуване към офиса и към вкъщи за „превключване“ – опитвам да се отърся от работните проблеми и да бъда по-пълноценен, общувайки и обръщайки внимание на семейството си. Старая се да намирам време и за хобитата си и да спортувам, което ме зарежда с енергия и добро настроение през деня.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хората в тази възраст обикновено се намират в същността на кариерата си. Когато дойде момент за промяна, често хоризонталното развитие бива пренебрегнато за сметка на вертикалното. Не всеки обаче би искал да менажира хора и екипи или да поема отговорностите на висок ръководен пост. В такива случаи разумното развитие е хоризонтално – в друго направление, или надграждане на експертизата в текущото.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не се страхувайте от промяната! Може да звучи клиширано, но хората сме склонни да се страхуваме от промени, особено когато сме попаднали в зона на комфорт. Най-интересните и хубави моменти в кариерата ми обаче са се случвали, когато съм се осмелявал да премина границата на тази зона.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
