Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако си един от най-добрите служители във фирмата, със сигурност трябва да създадеш нещо свое в свободното си време. Защо? Защото ако една фирма е готова да ти плати добре за уменията и знанията ти, свободният пазар вероятно ще ти плати повече.“, споделя Христо Стоянов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Христо Стоянов и помагам на елитни професионалисти да постигат високите си цели, без да жертват личното си щастие. Правя го, чрез платформата lifehack.bg, която им осигурява нови умения и нечестно предимство в новата дигитална реалност като: дестилирам идеите и инструментите на най-умните и успели хора на планетата, съчетавам ги с личния ми опит и откритията на науката. Превръщам всичко това в лесни стъпки и конкретни похвати, с които членовете на нашата общност постигат и най-смелите си мечти по-бързо от всички останали, удобно интегрирано в заетото им ежедневие. И разбира се, уникалната съставка: клуб Мастърхак - сплотена общност от над 2000 експерти и предприемачи в собствена социална мрежа, извън шума на Фейсбук.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми официална работа беше на 22 г. Тогава още мислех, че задължително трябва да работя нещо по специалността си (Бизнес Информатика). Започнах като окабеляващ техник в един интернет доставчик в Русе. Това, което трябваше да правя по цял ден е да се завирам в под-покривните пространства и да пускам кабели… Амбициите ми не ме задържаха дълго там. Тогава мисля за първи път разбрах, че за да постигна нещо повече, трябва да развия някаква експертиза, да работя с ума, а не с времето си.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вярвам, че да. Всъщност, липсата на стратегия също е стратегия, но до колкото знам, не е особено печеливша. Мога да ви предложа една, която помогна на мен:
Представете си вземането на решения за професия като 3 свързани кутии.
В първата кутия са вашите „Желания“ – в нея са всички професии, които ви харесват.
Във втората кутия е вашата „Реалност“ – всички професии, които са реалистични и има потенциална възможност да ги развиете. Това е съотношението между нивото и потенциала ви в дадената област и трудността за постигане на успех в нея.
Пресечната област събира оптималните избори в професионалния ви път – тези, които трябва да вземете предвид, когато чертаете картата на вашата кариера. Ще я наречем „Езеро на опциите“.
Изглежда просто, нали? Всъщност с „пълненето“ на кутиите идва трудното. За да проработи всичко това трябва да сте максимално близо до истината. Ще стигнете до там, когато съберете смелост да бъдете радикално честни със себе си. В противен случай ще загубите много време.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Ако още на първата си работа се задържите няколко години, влиянието на работните порядки там със сигурност ще ви се отрази. Много е възможно да „прихванете“ и добрите и лошите практики. Но ако сте там само за няколко месеца или година, няма да има никакъв ефект върху кариерните ви навици. Просто ще имате малко повече опит и ще знаете по-добре какво да търсите и какво да избягвате при следващия си работодател. Това, което е добре да правите според мен, през тези първи кариерни опити е да учите, да попивате като гъба добрите похвати и то не само от равните по „ранг“ на вас служители, но и от по-висшестоящите. Възползвайте се от тези „безплатни“ учители, разпитвайте ги, наблюдавайте ги, вижте как реагират на успехите и на грешките. Освен какво да правите, тези хора ще ви покажат и какво да не правите. Още помня първия си шеф как крещеше на служителите в офиса и постоянно беше напрегнат и стресиран.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен най-траен отпечатък като събития оставят назначаването (защо ме избраха) и напускането (защо не ми хареса / защо не се справих). Самият работен процес се превръща в рутина, но тези две събития мисля, че остават силен спомен. Има една концепция (Пик-Край), според която хората са склонни да оценяват цялостното преживяване въз основа на емоционалния пик (най-положителната или най-отрицателната точка) на преживяването и начина, по който то завършва.
Що се отнася до хората, мисля, че преките ми ръководители са оставили най-голям отпечатък върху кариерното ми развитие. Колкото и общи и помпозни приказки да си говорим, отношението ви с тях ще окаже най-силно влияние на израстването ви в кариерата. В моята съм имал и двата примера – ръководители, които са ми помагали да се издигна и такива, които са ме стопирали, само за да наложат други хора, които са били в по-добри отношения с тях. Това е реалния отпечатък. Останалото са уроци.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Искаше ми се да знаех… Мога само да спекулирам каква е най-правилната реакция в различните ситуации. Ако трябва да дам общовалиден принцип, то това е поемането на отговорност. Още помня как ме избраха в голяма немска компания, където работех над 5 години. Преди да напусна и да се отдам на бизнеса си, ръководителят ми призна, че са ме взели не защото съм бил най-подходящия кандидат по документи, а защото най-подходящия по документи го е хванало страх да поеме отговорност за новия отдел, който трябваше да оглави. Аз нямах проблем с това и се справих отлично.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Реалността показва, че тези хора са два типа. За първият няма да говоря, защото съм възпитан, но за другия смятам, че това са: високата експертиза, бързата реакция, адаптивността, скоростта, постоянното желание да учат и проактивността. Хората, които израстват в кариерата не чакат да се случват нещата, след което те да реагират. Те случват нещата така, че единствената опция на ръководителите им е да ги издигат. Накратко: печели с ума. Не с времето си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейната среда винаги влияе. Разбитите семейства създават множество травми у децата, които не ги напускат и като възрастни, а дори се задълбочават. Това се отразява на вашия Аз, на вземането на решения, на мотивацията, на поведението ви, без дори да го осъзнавате.
Разбира се, при една нормална среда, винаги изслушвайте родителите си, но решенията са си ваши и вие ще живеете с последствията от тях. Никога не е излишно още едно мнение, още един съвет, които да добавите към информацията, която ще ви трябва, за да вземете най-правилното за вас решение. Всъщност, добрите родители не оказват натиск, те само насочват и подкрепят.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Влияем се доста… Особено от тези приятели, които сме създали на работното си място. Всъщност, мисля, че има два вида влияние, когато говорим за кариера – едното е директно от мнението на нашите близки приятели, които или ни разколебават или ни подкрепят да вървим в една или друга посока. И индиректно – приятелите ни, с които се сравняваме и искаме да бъдем като тях. Независимо за кой от двата варианта става въпрос, внимателно подбирайте средата си…, защото тя влияе на решенията ви.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Балансът е като религията – много хора вярват в него, стремят се към него, молят се за него, но никой не го е виждал… Не познавам амбициозен човек, който се е развил в кариерата си и има пълна хармония и баланс в семейството и едновременно с това да е на най-високо ниво в професията си. Ако го е постигнал, то най-вероятно не е имал особено голяма цел. Според мен за амбициозните хора с високи цели животът се движи от едната крайност към другата. 100% фокус върху кариерата в един момент, след което сменяш приоритета и влагаш 100% фокус върху почивката и близките си. След това отново сменяш приоритетите и така превключваш постоянно. И вместо да търсим баланс, по-важното е да се научим да приоритизираме.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото сменяй, тествай, опитвай, докато откриеш работата или сферата, която ти носи удоволствие. Работата, която би вършил дълги години, без да се отегчиш, работа, която ще те предизвиква. Разбери какво ти харесва и те пали. Когато го откриеш, заложи на вертикалното.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Ако си един от най-добрите служители във фирмата, със сигурност трябва да създадеш нещо свое в свободното си време. Защо? Защото ако една фирма е готова да ти плати добре за уменията и знанията ти, свободният пазар вероятно ще ти плати повече. Може би дори 10 пъти повече. При мен стана точно така… Успех!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
