Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Избирай си битките, защото когато има битка, човек или кауза, за която наистина си заслужава да се бориш, трябва да имаш силите да го направиш с цялото си същество.“, споделя Яна Златарова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Яна Златарова (работно все още позната с моминското си име Караджова), на 40 години с вече 17 години опит в сферата на Marketing and Business Development в правната индустрия. Това е кариерен път, който и до ден днешен повдига вежди в България, но в световен мащаб е добре установен и растящ. След толкова години работата ми все още ме вълнува, интересно ми е и се уча всеки ден. Понеделниците за мен никога не са били кошмар. Работата ми е интензивна и изискваща затова, когато мога, балансирам с любимите си неща: карам кайтсърф и сноуборд, пътувам за концерти или с нашия семеен кемпер, гледам да прекарвам повече време сред природата и понякога, за съжаление вече рядко, се отдавам на любовта си към стрийт танците.
Започнах своя кариерен път като локален маркетинг мениджър в Софийския офис на CMS през 2007ма, а скоро след това придобих регионална роля за Централна и Източна Европа. През 2014та се присъединих към глобалния екип за бизнес развитие и 2020ра изградих изцяло нова функция в международния екип, която комбинира Управление на Ключови Клиенти и вътрешно консултиране. Последното включва обучения, които да подсигурят едно следващо поколение от адвокати, разбиращи освен от право и от бизнес, взаимоотношения с клиенти и подхождащи с емпатия към решаването на проблемите. Също помагам на по-малките ни офиси да изградят програми за ключови клиенти или други процеси свързани с развитието на бизнеса.
Проекциите за растеж на правната индустрия глобално са да достигне 1.4 трилиона щатски долара до 2030. CMS към момента е петата най-голяма правна кантора в света. Десетки хиляди хора по света работят в най-големите адвокатски кантори като маркетинг директори или мениджъри, специалисти по развитие на бизнеса, експерти по социален маркетинг, бранд и т.н. Исторически погледнато, възможностите за такова развитие в България не бяха много, тъй като тук има само една шепа международни кантори, но с навлизането на работата от разстояние, възможностите за това се отварят – а това е един необятен свят, който дава огромни възможности за професионално развитие. Само в София имаме шест човека на различни позиции, занимаващи се с развитие на бизнеса или маркетинг – някои с локални, други с регионални, трети с глобални роли.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа/стаж преди да замина да уча в Щатите беше в НПОто Балкански Политически Клуб на Жельо Желев, т.е. на 18-19 години. Не помня дали беше платен, но ако не тогава, значи първата ми платена работа е била няколко месеца по-късно, когато започнах бакалавърската си програма в САЩ. Част от академичната ми стипендия включваше работа по 20 часа на седмица на територията на университета. Реално работех повече, защото имах нужда.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Вероятно ще ме разпънат на кръст, ако кажа „не“, но ще го направя така или иначе. Моят кариерен път е такъв какъвто е, защото съм имала късмета да ми се отварят различни възможности от най-непредвидими страни, които аз съм виждала, преследвала и съм изстисквала от тях всичко възможно. В днешния свят е изключително важно човек да бъде адаптивен и отворен за нови пътища. След пет години ще има съвсем нови роли на пазара на труда и ако човек си създаде супер фокусирана стратегия днес и я следва неотлъчно, може да изпусне нещо по-голямо, по-интересно. Не искам да кажа, че човек не трябва да има виждане за това как иска да се развива и накъде да се насочи. Но за мен лично е по-важно да имаш разбиране за това в какво си силен, кои свои качества трябва да развиваш и да го правиш последователно и с отворено съзнание. Настоящата ми роля, например, е нещо, което никога не би ми хрумнало да мечтая за себе си – да ръководя развитието на взаимоотношенията ни с някои от най-големите компании в света. Всъщност преди мен никой от Източна Европа не е бил част от този международен екип, в който влязох преди десет години. Аз видях възможност – една отворена позиция - и се поинтересувах от нея. Първоначално ми беше казано, че тази позиция се запълва от Лондон и едва ли ще се получи. Но понеже бях работила здраво седемте години преди това и си бях изградила репутация на отдаден и можещ човек, в крайна сметка ме извикаха на интервю и останалото, както твърди клишето, е история. Но е пример за тезата ми – виждаш възможност, скачаш и правиш всичко по силите си да я стигнеш. На 19, работейки в кафенето на университета не би ми хрумнало да си изградя стратегия за това, което съм днес. Просто светът е по-голям от нашето знание за него във всеки даден момент.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е като семейството и първите седем – на каквото станеш свидетел, каквото виждаш там, се превръща в нормалност за теб и след това го пресъздаваш - съзнателно или не. Лошите навици трудно се изкореняват. Мен лично първата платена работа (която имах през всичките ми четири години в САЩ, впрочем) ме остави адски дисциплинирана, но и научена да управлявам хора с емпатия и общувам с клиенти по безпристрастен и професионален начин. Работех в колежанската лафка, така да кажем, а от втората ми година до края бях управител. Още тогава се научих, че ефикасността и личното отношение правят впечатление и помагат в израстването.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В двете крайности – тези които най-много са ни помагали и тези, които най-много са ни пречили. И от двете се учи адски много. От първите за силата на човешките взаимоотношения и работните общности – едно напомняне, че въпреки бизнеса, все пак общуването се случва между хора и когато си давал от себе си и си помагал, понякога това ти се връща многократно. А вторите връщат баланса, свалят те на земята, напомнят ти, че работата не е всичко, отварят ти очите за неща, върху които трябва да работиш; всъщност от тях бих казала, че идва по-големия растеж. Стига да се вслушаш, разбира се, а не да избереш да бъдеш жертва.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Безспорно да поемеш отговорност; да кажеш „тук не постъпих правилно“ или „това не беше най-добрата ми версия“. За мен и в лично и в професионално отношение няма нещо по-важно от интегритета. Признаването на нашето участие в случилото се – позитивно или не – е задължително. Аз не уважавам хора, които говорят за успехите си, но замитат грешките. И не мисля, че някой би уважавал мен, ако го правех.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Някои вече споменах: интегритет, адаптивност, здрава работа. Но всъщност едно от най-ценните качества е умението за ефективна комуникация с различни хора. Да разбираш културните нюанси, йерархичните такива, да можеш да вкараш себе си и малко сърце в това, което правиш, без да излизаш от рамките на професионалното. Да можеш да разбереш от какво се нуждае другата страна и къде можете да се срещнете. Това е изкуство и се учи най-вече от грешки.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Ролята на семейството, осъзната или не, е огромна във всичко, не само в кариерата. Ако някой твърди обратното, по-скоро още не си е дал сметка каква е за него/нея и колкото по-скоро го направи, толкова по-добре. Относно съветите на родителите, трудно мога да обобщя – някои родители може би учат децата си да бъдат тарикати, как да минат между капките. Моите не бяха такива. Бих казала, че е добре да се следва моралния компас на родителите – за начина по който се трудим, какво е важно в живота, как показваме уважение на околните и т.н. Но когато съветите се превърнат в конкретика: „ти трябва да учиш финанси“ или „дядо ти е адвокат, затова и ти трябва да си адвокат“, категорично не. Виждала съм много тъжни истории на приятели и познати, които са се забили по някакъв кариерен път, защото такова е било очакването на родители им. Нещастни, недоволни – тези хора никога не достигат потенциала си, защото никой не може да бъде истински добър в професия, която не му е на сърце.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моя живот приятелите и семейството са ядрото на всичко и моята котва. Някои от най-добрите кариерни съвети съм получавала от приятели, защото те ме познават – знаят какво е важно за мен, дори аз моментно да съм го забравила – и много от тях имат поне толкова богат и цветен кариерен път колкото моя. Тоест, хем имат професионален опит, хем ме познават достатъчно добре, за да могат да ми дадат съвет. Благодарна съм, че ги имам.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецептата е в диагностиката. Тоест – човек трябва първо да може да осъзнае, че прекрачва граница, за да може да я дефинира. При мен това осъзнаване дойде късно. И до ден днешен се боря с тежка форма на работохолизъм, но поне е осъзната и контролирана. Тялото ни често ни дава сигнали и е добре да се вслушаме, преди да стане късно. Семейството и приятелите също дават сигнали – и тях е добре да слушаме. Енергията ни (дори в моя случай) не е неизчерпаема и в някакъв момент трябва да решим за какво ни е важно да си я даваме. Колкото по-рано – толкова по-добре.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Добър въпрос. Мисля че това много зависи от компанията, в която работим, а и от личността ни. В моя случай, аз бях (и все още съм) в организация, в която няма безкрайно много възможности за вертикален растеж. Но пък необятни такива за хоризонтален. Съответно аз това правех между 20-35 и продължавам да правя и днес. Хоризонталният растеж изисква доста повече периферно виждане и понякога самодефиниране на роли и възможности. Може би не е за всеки. Но ако човек не обича тесни граници и микро-мениджмънт, ако има идеи и иска поле за изява, е чудесно. Трябва и малко късмет да попаднеш на работодател, който вярва в теб и е готов да ти даде свободата да го правиш.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Избирай си битките, защото когато има битка, човек или кауза, за която наистина си заслужава да се бориш, трябва да имаш силите да го направиш с цялото си същество.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
