Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мария Съботинова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Прави това, което ти дава смисъл, което те зарежда и вдъхновява.“, споделя Десислава Арбова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Десислава Арбова, HR със страст към подбора на персонал, щастлива майка на едно прекрасно момче, четящ и търсещ човек, радващ се и наслаждаващ се на малките неща в ежедневието. Преди няколко години попаднах на книги за хюга, люка и лагом и така започна едно ново пътешествие за мен. Професионалният ми път е изцяло в немски компании в сферата на човешките ресурси, като сега съм HR Manager в Интелиуей Сървисис.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах работа като студент – преподавах немски език в частно училище, но първото си възнаграждение получих още като ученик от забравените вече ученически бригади.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Когато имаме ясен кариерен план, постигането на целта е много по-лесно. Човек трябва да следва своя път, но и да запази любознателността и любопитството да види какво се случва около него – не трябва сляпо да вървим по предначертаните стъпки, когато динамиката около нас е толкова голяма.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място, първият мeниджър и екип безспорно оставят отпечатък – създават се здравословни трудови навици, разбираме важността на корпоративната култура, осъзнаваме стойността на личния принос за постигане на целите на екипа и организацията. Сред късметлиите съм, които с емоция си спомнят за първата си работа – започнах като студент в немска компания, където стилът на работа, отношението и признанието ме спечелиха. Работих с истински вдъхновявщи творчески личности и от първия си ръководител получавах ежедневна подкрепа. Това беше човекът, който ми даваше увереност, че няма невъзможвни неща и ме стимулираше да не се страхувам от непознатото и да пропускам възможности, а да пробвам и да разширявам хоризонта си.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Важните събития са изборът на специалност в университет, изборът на работодател или пък вземането на решение за кариерна пормяна. Във всички тези случаи човек събира информация, анализира, за да вземе обективно и аргуменитарно решение, но накрая все пак следваме сърцето си. Говорейки за хората, които играят важна роля в кариерното ни развитие, неизменно си спомням за „Опасно лекарство“ на Артър Хейли и ролята на „ракета носител“ – колегата, който знае, може, споделя, увлича и напътства. Независимо дали ще го наречем ментор, наставник ... Имах привилегията да работя с такъв човек, когато се насочих в сферата на човешките ресурси – имах безрезервна подкрепа и неизчерпаем източник на знания в негово лице. Без колебание записах и магистратура и паралелно работех, така че теорията и практиката вървяха ръка за ръка – поглеждайки назад, не мога да не съм благодарна за подкрепящата среда и доверието, които ми помогнаха да се изградя като професионалист.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Признанието на грешката, осъзнаването на последствията, споделянето, ученето как следващия път да се справим по-добре и по възможност без същите грешки – винаги обаче можем да допуснем нови, от които да се учим. Но не трябва да има страх – това създава изкуствено напрежение и токсичност в екипа, което влияе и на атмосферата и на продуктивността.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Амбиция, смелост, компетентност, хъс ... – не непременно в този ред по важност. За мен обаче е ценно не бързото израстване, а това, което научаваш по пътя.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Първите ролеви модели са нашите родители и неволно копираме от тях, но всеки трябва да следва своя път. Има професии, в които е печеливш ход да следваш пътя на родителя, но това което прави родителите щастливи, не винаги е удовлетворяващо и вдъхновяващо за детето. Затова и за мен успешната стратегия е да черпиш знания и опит от най-близките си хора, но да реализираш и сбъдваш своите мечти.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерно развитие?
Приятелите са тласъкът, от който понякога се нуждаем, за да поемем в различна посока – нетуъркинг, познания, съвети от различни сектори са полезни, когато говорим за кариерно развитие.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Моята рецепта е в гъвкавите граници и усещането за удовлетвореност в края на деня. Балансираният живот за мен е умението да съчетая личната и професионалната сфера по здравословен и смислен начин, който ми позволява да следвам своите вътрешни приоритети в една подкрепяща среда в организацията.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Това, което те прави щастлив – няма универсална рецепта за правилно кариерно развитие. Важно за мен е да не спираш да учиш и да се развиваш – и дори и да е като спирала от възходи и падения, с всяка стъпка учим нещо.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Отговорът е един и същ: „Прави това, което ти дава смисъл, което те зарежда и вдъхновява.“ Винаги има примамливи нови сфери, има и такива, които са утвърдени през годините, но човек трябва да носи в сърцето си желанието и страстта, за да приема работата като призвание и да е щастлив с това в края на деня.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
