Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Преследването на по-високо възнаграждание много често води до попадането на стресови работни места, с лошо управление и трънлив път нагоре.“, споделя Антония Бодурова, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Антония Бодурова и работя в сферата на продажбите над 10 години. Завършила съм специалност "Икономика и управление на строителството" в ИУ Варна, а след това две магистратури - "Бизнес администрация и комуникации" в УНСС и "Дигитален маркетинг" в Lund university. В момента работя като "Мениджър ключови клиенти" в Сименс, отдел "Сградни продукти". Работата ми комбинира в едно страстта ми към строителството и това, че се вдъхновявам истински от запознанството с нови хора. Мисля, че в основата на удовлетвореността от работата е, когато тя носи смисъл на човека, който я върши и добавена стойност за останалите хора.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Връщате ме в детството ми с този въпрос. Първото си възнаграждение получих още когато бях на 10. Баба и дядо имаха малка работилница за преработка на месо и на мен винаги ми беше интересно да съм сред тях и клиентите им и да помагам с каквото мога - или миех съдовете, или опаковах продуктите в тарелки. В този период имам и друг интересен спомен - много исках да си имам ново колело, но нямах достатъчно събрани пари за него и така реших да си продам всички стари и ненужни дрехи. Опитът беше наполовина успешен - дрехите бяха продадени, но не стигаха за новото колело и родителите ми удвоиха сумата, която бях спечелила. Официално започнах да работя, когато бях студентка в 1 курс.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Управляването на кариерата е повече изкуство, отколкото стратегия. Въпреки че наличието на стратегия за кариерно развитие може да бъде от полза, от съществено значение е също така да се признае променливият и непредвидим характер на кариерните пътища, особено в съвремените времена, когато всичко се променя изключително бързо. Креативността, адаптивността, непрекъснато учене и развиването на нови умения, носят също толкова голяма важност, колкото и следването на твърда стратегия. Гъвкавостта и отвореността към нови възможности понякога могат да доведат до неочакван и удовлетворяващ напредък в кариерата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Според мен не е толкова важно първото място, на което работим, а хората, които срещаме там и каква работна етика имат, дали умеят да изграждат силни екипи. Въздействието на първото ни работно място върху оформянето на нашите професионални навици често се крие във взаимоотношенията, които създаваме, и ценностите, които усвояваме от нашите колеги и ръководители. Ученето от хора, които дават приоритет на сътрудничеството, почтеността и професионалното израстване, може значително да повлияе на собствените ни работни навици и професионално развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Имах невероятния късмет да срещна страхотни учители и добри ментори през цялия ми образователен и кариерен път до момента, но двама се открояват най-много от всички. Първия го срещнах в началното си образование - класният ми ръководител и учител по математика - г-жа Петя Тодорова. Тя беше човекът, който ме научи да търся логика във всичко. Нейните уроци надхвърляха числата и уравненията, оформяйки аналитичното ми мислене и умението да решавам проблеми. Нещо, което ми служи добре през цялата кариера. Също толкова въздействащ беше предишният ми шеф. Той беше изключителен човек, който ме научи винаги да вярвам в себе си. Под негово менторство се научих да се справям с предизвикателствата с увереност и да си поставям амбициозни цели. Неговото насърчение и вяра в моите способности допринесоха много за професионалното ми развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правенето на грешки е неизменна част от живота ни - това значи, че правим и учим нови неща, променяме себе си и променяме света около нас. Правилната реакция е да не се самообвиняваме, когато грешим, да не се свиваме в черупката ни, а напротив - да застанем очи в очи с тази грешка, да я признаем и да помислим поне за три начина, по които можем да се справим по-добре следващия път. Също така воденето на дневник помага много в осъзнаването, анализирането на причината и предприемането на коригиращи действия.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Времената на пандемия промениха много отношението на хората към бързото изкачване на кариерната стълба - все повече хора сменят работата си или дори правят рязък завой в кариерното развитие, изразявайки желанията си за по-голяма гъвкавост и повече баланс между личния и професионалния живот. Живеейки в ерата на анти-амбицията смятам, че най-важното качество за кариерно развитие е да обичаме това, което правим, да влагаме страст в думите и действията, да сме жадни за нови знания и да работим с ентусиазъм. Както е казал Уинстън Чърчил: " Успехът е да се движиш от провал към провал, без да губиш ентусиазъм.”
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството може да изиграе значителна роля в кариерното развитие, но степента и естеството на това влияние може да варира значително. В моя случай родителите ми наблягаха над това да бъда независима от ранна възраст, подкрепяйки всяко мое решение, без да се опитват да ме насочват и да ми дават съвети. Предимствата са, че се научих сама да вземам решения, да предприемам премерени рискове и да правя информиран избор - качества, които ми помагат много не само в професионалния, но и в личен живот. Баща ми често ми е казвал: "Това е твоят живот и твоят собствен избор", което ми помогна да се науча да заставам зад изборите си с увереност и да отстоявам решенията си и техните резултати.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Томас Уотсън (CEO на IBM от 1914 до 1956г.) е казал: "„Не създавайте приятели, с които е удобно да бъдете. Създавайте приятелства, които ще ви принудят да се издигнете". Приятелите ни играят много важна роля в кариерното развитие като ни изкарват от комфортната зона, дават ни нови перспективи, подкрепят ни и ни насърчават. С годините съм изградила и запазила тесен кръг от приятели, на които винаги мога да разчитам на конструктивна обратна връзка, на помощта им и това да ми връщат мотивацията, когато ми е трудно да се справя с предизвикателствата.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ще ви разкрия една стара семейна рецепта, която все още е актуална в откриването на баланс между личния и професионален живот: 100 гр. "без технологии" – в съвремието ни се наблюдава нарастваща зависимост и пристрастяване към технологиите, което вече дори се приема като болестта на 21 век, а именно „номофобия“ – страха да останем без смартфон. Привързаността ни към технологиите води до допълнителен стрес, повишено чувство на тревожност, влошаване на настроението и дори депресия. Затова е от съществена важност да си даваме време, в което въздържаме от използване на електронни устройства като смартфони и компютри. Като дете ми беше много лесно, защото нямаше толкова технологии, сега успявам 2 часа преди сън да си дам почивка от телефона/компютъра ; 100 гр. "без разговори за работа" - в момента, в който приключа работния ден си пренастройвам ума за почивка и спирам да говоря за работа. Това ми помага много да „изключа“ и да се заредя с нова енергия и идеи за утрешния ден; 100гр. "любимо занимание" – когато бях дете с родителите ми често играехме на „Не се сърди човече“ или си организирахме музикална/филмова вечер, или им свирех на пиано. Сега отделям винаги време след работа за спорт, разходка в парка или четене на книга.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За предпочитане е постоянното, целенасочено развитие. Независимо дали то ще е хоризонтално или вертикално. Можем да следваме примера на "Малкият принц" и да се учим на изкуството на малките крачки. Любим цитат от книгата ми е: "Аз моля за сила за въздържание и мярка, за да не пърхам и да не пълзя в живота, а разумно планирал деня си, да мога да видя върхове и далечни простори, а понякога даже да имам време за насладата от изкуството."
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-добрият съвет, който съм получавала, беше от Робърт Кийосаки в „Богат татко, беден татко“. Съветът е да се попитаме – „работя за да печеля, или работя за да уча?“ Обществото ни притиска да гоним все по-високи доходи, да показваме все по-висок стандарт, а преследването на по-високо възнаграждание много често води до попадането на стресови работни места, с лошо управление и трънлив път нагоре. Вместо това работата, в която учим нови неща и в която непрекъснато се развиваме е по-забавна, по-увлекателна и често води до по-високо ниво на финансов успех в бъдеще. Разширявайки набора ни от умения, ставаме много по-ценни като кадри и вероятността да намерим по-вълнуващи възможности, които да са и удовлетворяващи, е по-голяма.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
