Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Първият успех и провал оставят най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие.“, споделя Десислава Христова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Десислава Христова и последните 13 години работя в сферата на маркетинг комуникациите, преминавайки през различни брандове и индустрии (Dell, Intel, MTV, Vivacom, NBG, Yettel, Acibadem City Clinic). Приятели се шегуват, че сменям сферите на действие като една истинска жена - от раз. Започнах с шоубизнеса, преминах през телко и се озовах в здравеопазването. Играла съм с hard core геймърите на Alienware, отразявала съм мачове с Diema, карала съм се с гласа на Big/Vip brother, пяла съм с X factor, вълнувала съм се с Нова телевизия, пускала съм 5G в България. Сега взимам ускорен курс по медицина за маркетолози и разказвам истории за здраве.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Аз бях от типа „работещ студент“. Започнах работа почти веднага след стартиране на следването си в университета. Пълен работен ден и редовна форма на обучение. Нищо нечувано за голяма част от студентите. Била съм на 19 години. Пълна с енергия.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам за грешен подхода с дългосрочната стратегия за кариерно развитие и това човек не само да знае, но и да рецитира по интервюта, къде иска да бъде след 3 или 5 години. Никога не съм знаела какво да отговоря на този въпрос. Смятам, че трябва да обичаме това, което правим. Естественото желание да променим позицията си обикновено идва тогава, когато вече сме надрастнали това, което правим в момента, или когато сегашното място не ни учи на нищо ново, не ни предизвиква. Това изключително много важи за сферата на маркетинга и криейтив сферата. Промяната не трябва да се случва, защото е минала една, три или пет години. Промяната трябва да се случи, защото ние сме се променили и сме готови да направим крачка напред, в страни, а защо не и назад?
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Основополагаща е. Полага основи върху, които след това продължаваме да строим своя професионален път. „Попиваме“, както работната култура на мястото, така и се научаваме на основните професионални норми и етика. Когато в тази среда има високи стандарти на работа, то е неизбежно да не ги приемем и да ги търсим във всяка едно друго място след това. А ако ги няма, то да се стремим да ги създаваме.
Щастлива съм, че преди години започнах професионалната си кариера със стаж в маркетинг отдела на един от големите телекоми. Имах късмета и да попадна на ментор, който е изключителен професионалист и много емпатичен човек. Спомням си подкрепата, която усещах. Спомням си това, че не правех кафе - напротив, бях включена в процеса на работа. Беше ми дадена възможност да се влюбя в професията, която съм избрала, виждайки я в действие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първият успех и първият провал, съответно. Успехът и това, което си вложил като енергия и усилия, за да го постигнеш те учи на труд и постоянство и към какво трябва да се стремиш от тук нататък. Провалът обаче ти дава по-ценните уроци. По-трудни за преглъщане, по-горчиви, но по-учещи ни. Показва грешки, които следващия път няма да допуснем. Или по-следващия път, зависи колко бързо се учим. При хората е същото – истински ценни са онези около нас, които с искрена усмивка те гледат как успяваш, подкрепят те, но и не се страхуват да ти кажат къде си сгрешил, ако си се провалил. Ще нарека чист професионален късмет да срешнеш и двете в един единствен човек.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Трябва да признаем и да осъзнаем грешката си. Първо в себе си. Много е трудно. В началото учех децата си, че трябва да се извинят, когато направят нещо грешно. Това постепенно се изроди в сърдито и троснато „извинявай“, казано по принуда. Истината е, че никой няма нужда от подобен тип извинения. Ако говорим в професионален аспект, то много зависи от сферата, в която работи един човек. Аз лично съм виждала прекрасни примери на извинения от брандове, допуснали грешка. Оригинални и креативни. Забравяш за какво си се оплакал. Разбира се, историята помни и лоши такива. Всеки път, когато видя текст, който гласи: „Съжаляваме за причиненото неудобство и вашето мнение е важно за нас“ си представям 7-годишния си син, който гледа сърдито в земята, изричайки извинение, че ми е продал кисело мляко с изтекъл срок на годност. Вече не сме на 7. Трябва да се научим да се извиняваме инстински. Ако успеем да го направим добре, от това ще спечели и брандът ни.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В практиката съм виждала различни варианти – хора, които работят много, постоянни са, отдадени. Виждала съм и не толкова постоянни и работливи, но пък надарени с изключителен талант или умение. Би трябвало комбинацията между тези два типа хора да е най-успешна. Не винаги. Понякога е достатъчно и да сме на правилното място в правилото време. Понякога ни е нужен просто късмет.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите са ключов фактор в избора ни на професия. На полусъзнателно ниво, ние винаги ще се стремим те да одобряват нашия избор, да ни подкрепят. Сигурна съм, че и Зигмунд Фройд има какво да каже по темата. Вярвам, че тук по-ключовата роля е родителите да осъзнаят този тежък товар и да успеят да насърчат децата да преследват своите интереси, да развиват своите качества. Само така ще имат шанс да открият професия, която ще ги кара да се чувстват добре и ще бъдат истински добри в нея. Другият вариант е да се озоват с „перспективна професия, от която ще изкарват пари“, но понеделник сутрин ще ги плаши.
Замислям се колко трудно е това сега, в ролята си на родител. Когато питам децата си с какво искат да се занимават, когато пораснат, синът ми отговаря, че иска да има сервиз за коли и магазин за дакели. Дъщеря ми дълго време искаше да шие знамена, а отскоро иска да работи в сервиза на брат си. Кариерното ориентиране е приключило за техните крехки 5 и 7 години, поне за сега. Надявам се някой ден да са щастливи с избора си. Надявам се той да е техен избор.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Рецепта не знам дали има, но ако има, моля да ми я изпратите. Аз съм преминала през различни етапи в моя живот. Била съм от 100% на разположение в телевизията до момент, в който избирам работодател, заради възможността да прибирам децата си от детска градина. Различни житейски етапи, различни нужди. Няма нищо лошо в това да работиш повече, ако си мотивиран и това те прави щастлив. Както няма и нищо лошо в това да пренаредиш приоритетите си, когато това се налага. Гъвкавостта и адаптивността са по-добрият work/life баланс.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Завърших „Маркетинг“ и винаги съм искала да работя в маркетинг отдел. През последните 10 години работя в ПР отдели. В началото се шегувах, че съм маркетолог сред чужди. Всички сме чували за вътрешните дразги между тези два отдела в компаниите. Занимавайки се с дигитални комуникации и социални мрежи, винаги бях в средата. Малко тук, малко там. Постепенно осъзнах, че съм миксирала знания и умения от двете или казано на езика на работодателя – получила съм „хоризонтално развитие“. Кое е по-важно? Това, което те учи на повече, което те прави по-добър. Ако си лидер по душа, няма логика да ставаш тесен специалист и обратното.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преди често задавах сходен въпрос, когато на интервю ме попитат какви въпроси имам. Какъв съвет бихте ми дали? Бях много млада и ми беше интересно какво биха ме посъветвали хора на позиции, към които и аз ще се стремя някой ден. Получавала съм различни отговори - завърши MBA, научи два езика още, отиди първо да поработиш в агенция. Нищо, което да съм послушала. Ако сега трябва да дам съвет, то е да се запитат какво биха правили, ако имат пълна свобода на избор? Избор без ограничения, стереотипи, перспективност на професията. И да се опитат да го последват. Само така понеделникът няма да е страшен или поне не толкова много :)
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
