492

Когато имаме стратегия за кариерното си развитие и го следваме, вероятността да пристигнем „на време“ е голяма

Автор: Бисер Кунчев

Снимка: Личен архив

Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.

 

Успешните хора са любопитни, комуникативни, демонстрират експертност, приемат новостите, обсъждат решения и действат.“, споделя Радостина Асенова, поредният ми гост в рубриката.

 

Кой е той?

Казвам се Радостина Асенова. Към днешна дата заемам позиция: „Ръководител отдел Човешки ресурси“ във Вива Кредит АД. Вече 12 години имам удоволствието да съм част от тази компанията, където работя с изключителни професионалисти. По образование съм икономист, бивш състезател съм и сертифициран Бизнес НЛП Мастер практик. Интересите са ми насочени към организационна и социална психология. Вярвам в хората, доброто и високо ценя отговорното и честно отношение.

На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?

Нямам спомен. Родителите ми имаха различни бизнеси и още от ученическите години съм въвлечена в работния процес.

Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?

Да. На този въпрос имам любим отговор (цитат от „Алиса в страната на чудесата“): „Бихте ли ми казали, моля, накъде трябва да тръгна оттук?
- Зависи от това къде искаш да стигнеш.
- Не ме интересува къде...
- Значи няма значение откъде ще минеш.”

Когато имаме план/стратегия за кариерното си развитие и го следваме, вероятността да пристигнем „на време“ е голяма. Може и без стратегия, но това е знак, че все още нямаме осъзнатост за това кога, как, къде и какво искаме да постигнем в кариерния си път.

Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?

Социалните взаимодействия и в частност тези, в които попаднем на първото работно място са насочващи и определящи. Да се върнем на въпроса „Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?“ – да, и в нея трябва да има подбрани работодатели и работни позиции към които да се насочим. Трамплин е да бъдеш в работна среда, където да имаш свободен достъп до информация и комуникация, възможност за обучения, възможност да демонстрираш хъс и умения, да изискват от теб и да учиш през примера на експерти и доказали се личности. Първото ни работно място може да ни научи на основни професионални етикети и поведенчески стандарти, да формира представи за културата на работа и не на последно място да ни предостави първични умения и компетенции, които да подпомогнат адаптирането към работната среда.

Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?

Хората, които са ни дали първото признание; Хората, с които сме преодолели първата си трудност; онези ръководители, които са те остави да вземеш решение сам и са останали до теб, без значение резултата от решението ти.

Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?

Така е, грешките са най-добре усвоените уроци! Сгрешиш ли - признай си, но не е достатъчно само това! Разкажи какви са били намеренията ти, анализирай къде са се объркали нещата и дай предложение как да ги поправиш. Хората на ръководни позиции са наясно, че да проявиш толерантност към допусната грешка е нормално поведение и знаят че за грешките трябва да се говори! Първо, за да се анализират и извлекат поуки; второ, за да не остане грешно впечетление, че са незначителни и маловажни и трето, защото обсъдените грешките могат да са причина комуникацията в екипа да премине на още по-високо професионално ниво.

Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?

Любопитни са, комуникативни са, демонстрират експертност, приемат новостите, обсъждат решения и действат. Полагат усилия и се впускат в предизвикателства, поемат инициатива и не се ограничават от длъжностната им характеристика.

Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?

Семейството може да бъде източник на вдъхновение и мотивация за нашето кариерно развитие. Успехите на родители или други членове на семейството могат да бъдат стимул в нашата кариера. Каквато и да е ролята или съветите на семейството – изборът е наш, а съветите - задължително трябва да бъдат чути!

А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?

Те са онзи източник на обективен поглед върху нашите цели, могат да ни насърчат да продължим напред или да ни кажат трудна истина, която не ни се иска да чуем. Приятелите са част и от нашата социална мрежа, която може да ни помогне да разширим контактите си и да открием нови възможности.

Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?

За мен балансът е в това да бъдеш фокусиран, да работиш с хъс, да си тръгваш удовлетворен в края на работния ден. Гледната ми точка е, че понякога се опитваме да прикрием ниска ангажираност, отдаденост или мотивация като смесваме професионалното с личното и личното с професионалното, намирайки си оправдание, че не можем да намерим баланс или да сложим ясни граници между едното и другото.

Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?

И двете. Обаче, в тази възраст е добре да си се справил с изпълнението и носенето на отговорност първо за задачи, програми, процеси, проекти и чак тогава да се наемеш с управление на онази сложна система – човек.

Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?

Спомням си виднъж как обяснявах на един от мениджърите, че нещата са сложни и отнемат време, а той ми каза: ако ги определяш като сложни, явно не си намерила правилния начин за случването им. Това и до днес ми е водещо – опростявайте нещата.

 

Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com