Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Намери работа, в която да се влюбиш.“, споделя Ваня Колева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Ваня Колева на 39 г. живея на село и работя във Велико Търново от няколко години. От около 50 дни съм по майчинство 🙂
Мениджър човешки ресурси в WePrevent Bulgaria с екип над 160 души за видеонаблюдение. Преди това в Търново работих в НПО и се занимавах с европроекти в сектор животновъдство, ЦПО и събития в НОКА и НАРМОБ.
Преди това около 7 г. в София работих в Център за психофизиологични изследвания Детектор на лъжата, като мениджър корпоративни клиенти и полиграфист.
Преди това като финансов консултант - животозастраховане в ING Life няколко години.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Бях на 16 г., с нетърпение започнах първата си работа с писмено, официално разрешение от родителите си, беше на 6 часа за лятото.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, смятам че е добре да сме целенасочени и с ясна визия. Аз обаче не бях, занимавах се с няколко неща, на които бях много отдадена и изучавах доста задълбочено. Именно това смятам че е важно, да сме отдадени на това, което правим, да го харесваме и да сме търпеливи, да даваме повече, преди да искаме и неизменно ще започнем да получаваме повече отколкото сме очаквали.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Изключително важно и отговорност на работодателите е да учат младите хора на работни навици и да им създават среда, в която да се развиват и разгръщат, както за себе си така и за компанията. Смятам, че от всяко работно място можем да извлечем максимума за себе си, като знания, умения и опит.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че това е работа на мениджърите, да оставят следа, да посочат път, да ни помагат да се развиваме и да растем, не всички мениджъри разбира се са такива, но винаги има лидери, дори и неформални с личностните си, понякога неосъзнати, качества, ни провокират и изваждат от зоната ни на комфорт за да станем по-добри, да открием, че можем повече неща отколкото сме подозирали и да ни вдъхновяват.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Смятам, че трябва първо да се извиним на първо място, на колега, клиент, мениджър, после да осъзнаем грешката си, да разберем защо и как се е случила, да разберем как да я поправим и ако не можем и не знаем как да потърсим помощ. В този смисъл смятам, че обратната връзка е много важна и постоянно трябва да я търсим, ако искаме да ставаме по-добри и да не спираме да се развиваме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързо, не знам какво точно значи бързо, но за мен бързо не винаги е добър знак… Но основните качества за кариерно развитие, било то и бързо за мен са да познаваш добре това, което правиш, да си готов да учиш постоянно, да имаш стремеж, да си адаптивен, с позитивна нагласа, да оценяваш и уважаваш и себе си и другите.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството е важно, няма нищо по хубаво и ценно от близки, които те подкрепят в начинанията. Както всички знаем, това не винаги е така и смятам, че не трябва да слушаме близките си когато знаем какво точно искаме или не искаме, ако обаче не знаем какво точно искаме е добре да послушаме някой с опит.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Средата е много важна за личностното и професионалното ни развитие, трудно е когато сме на различни професионални нива с приятелите си, не винаги може да ни разбират и подкрепят в развитието ни, но все пак приятелите са си приятели, а нашия професионален път е наш личен избор и отговорност.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че това е по-лесно за служителите, отколкото за собствениците на бизнес и все пак, е въпрос на личен избор, желание и зрялост. Вярвам, че всеки зрял човек се стреми към баланс във всички аспекти на живота си и в този смисъл, крайностите са не здрави и не зрели и е добре да поработим върху тях за да ги балансираме.
Рецептата е работи здраво и почивай здраво, така че да си продуктивен и да не ти тежи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Смятам, че при повечето хора, хоризонталното е за предпочитане, а вертикалното е за един друг тип хора, различни от повечето с малко по-големи супер сили от останалите.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Намери нещо (работа/бизнес), в което да се влюбиш и го прави с желание и страст! Просто дерзай ! :)
