Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Мариана Жижанова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Понякога това, което си представяш, не е това, което е най-доброто за теб.“, споделя Темз Арабаджиева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Преди време трябваше да напиша своя визитка, в която изброявам поне 7 бранда. Тя звучеше ето така:
От Темз Арабаджиева най-вероятно би станало чудесен юрист, ако не бяха книгите. Но, естествено, като във всяка история и тази има обрат. И никой не би заподозрял, че тя ще се занимава с реклама. Един студентски стаж и работа за лятото във фирмената книжарница на издателство „Колибри“ променят нещата. И Темз прекарва следващите 4 години в издателство „Колибри“, като през последните две от тях действа като асистент PR под прикритие и е част от екипа на първите две издания на кино-литературния фестивал „СинеЛибри“. През 2017 г. сърцето ѝ завзема най-голямото българско издателство – „Сиела“, където започва като специалист „PR и реклама“ като (почти) най-младия член на екипа. През 2019 г. става и мениджър „Маркетинг, PR и реклама“, където фучи и до днес. От 2017 г. работи по Международен литературен фестивал „Варна Лит“. Междувременно блогът ѝ „Книжно: На по книга, две“ преминава в проектите „С книги под завивките“ – YouTube влог и радио рубрика в сутрешния блок на „Дарик радио“. През 2021 г. заедно с главния редактор на Webcafe.bg Антон Биров стартира подкаста „Първа страница“ – един подкаст за хора, книги и (не)истински истории.
Извън това съм просто Темз, момичето с книгите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Мисля, че бях на 22. Започнах като книжар по заместване във фирмената книжарница на „Колибри“. Беше повече страст, отколкото работа. Но студентската ми стипендия определено беше благодарна за тази „патерица“.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?Не вярвам, че има правилен отговор на този въпрос. Или поне не универсален такъв. По-скоро си мисля, че трябва да инвестираме. Не в буквалния смисъл (а защо не и по този начин), но да инвестираме в себе си – да развиваме талантите си и своите възможности. Плановете и стратегиите са добър коловоз, от който обаче е хубаво да излизаме. Това се случи и с мен преди години и разбрах, че понякога е за добро да не се случи това, което си си представял.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място е ключово за създаване на собствената ни работна етика и самооценка. Доста често, разбира се, разбираме това постфактум, когато се намираме на следващото ниво от кариерното ни развитие.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Първият ти ментор, първият ти шеф, първият колега, с когото си станал близък на работното място, първият опит да създадеш нещо сам, първият успех и първият провал. И понеже аз продължавам да се изумявам, вълнувам, притеснявам, ентусиазирам от нещата, които правя, приемам всяка среща или всеки по-голям проект, по който работя, като първи. Понякога си мисля, че именно това отношение – да си аматьор в реакциите си към работата, тоест да обичаш, ако се водим от етимологията на думата, е онова, което те убива, но и спасява в нея.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е да смениш ъгъла, да напуснеш дефанзивната и често самосъжалителна позиция и да погледнеш ситуацията в цялост, с всички възможни обстоятелства.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Самоувереността, че да се движиш е всичко.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Мисля си, че човек не може да избяга от семейството си, колкото и да се опитва. И отношенията с най-близките ни често влияят на развитието ни, особено когато се намираме в началото на своя кариерен път, току-що сме започнали да търсим своето място под небето. Невинаги съветите на родителите ни са най-добрите за нас, но ми се струва, че и към тях трябва да подходим неемоционално и да се опитаме да схванем мотивите зад тях.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Откровено казано, винаги съм смятала, че да работиш с приятели е най-доброто, което може да ти се случи. През годините обаче открих, че това може да е много трудно, особено ако сте поставени в условията на конкуренция или вертикални отношения. Затова пък преоткрих колко вдъхновяващо е да имаш хора около теб, от които да можеш да учиш и с които да гледате в една посока.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Ако има, моля, споделете я с мен. Все още търся този баланс, в който личното и професионалното се разделят. Горя и прегарям в това, което правя. И това невинаги е позитив.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Вертикалното развитие е просто въздух под налягане, ако не познаваш по-голямата част от полето. Затова винаги бих препоръчала хоризонталното развитие като първа стъпка към кариерния успех. Другото ще бъде естественото следствие на усилията ви.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали, е?
Нищо не трябва да е на всяка цена. Понякога това, което си представяш, не е това, което е най-доброто за теб. Научи се да си тръгваш навреме. Научи се да казваш „Не“. Както и че уважението към другия е уважение към теб самия.
Първото е максима, до която достигнах по трудния начин и не спирам да си припомням всеки ден.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
