Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не спирай! Когато едно нещо трябва да се направи, направи го по най-добрия според теб начин. Ако трябва да се научиш на нещо ново – научи го, ако трябва да опиташ нещо дори и да сбъркаш – опитай се, ако нещо го няма създай го, ако нещо не можеш потърси помощ. Просто не спирай!“, споделя Пламен Иванов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Управлявам собствена консултантска компания. Аз съм финансов консултант и мениджър с опит във финансите, продажбите на финансови продукти и управление на риска в инвестициите. Участвам пряко в управлението на компании, инвестиции, продажби, развитие и обучение на персонал, развитието на портфолиа и отделни проекти, Използвам методологии с фокус върху нематериални активи като: репутация, корпоративна култура, интелектуална собственост, мотивация, ефективност на процесите.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Около 13 годишен, като сервитьор в локално кафе в гр.Русе. Имах нужда от средства.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Мисля че трябва. Освен да мечтаеш, трябва и да преследваш, да се бориш за мечтите си. „Стратегия“ е вече шаблонна дума, изтъркана и с размито значение. Упорит труд, последователност, свобода в мечтите, свобода в мислите и преследване на съвършенство, на това, което наистина желаеш да постигнеш. Това не е стратегия, а начин на живот и философия на съществуване.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Не мисля, че ПЪРВОТО работно място влияе. То може да е част от опит, специфична нужда, проба, нови контакти, семеен ангажимент и т.н. Не е определящо, просто старт в нещо и нова среда, с която да се съобразиш в ранните си години, Най-силно влияе настоящото ни работно място. Дали е желаното или обстоятелства са го наложили? Дали ще го сменяте през година, или вярвате в каузата и припознавате общата ви цел като своя? Какво Ви дава, къде Ви води и как Ви развива. За да сте тук и сега трябва да има причина, трябва да е следваща стъпка във вашия си път. Първото работно място е просто старт, формиране на работни навици и организационна култура.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Един подходящ отворен мениджър се явява и ментор и личен пример. Вярвам силно в личния пример. Ако работите в професионалната среда, за която мечтаете лесно ще намерите на кого да подражавате, кои методи ви допадат и какво Ви отблъсква. Всичко поставено в реална среда, с реални сблъсъци и с реални решения формират характер на доверие, професионални резултати и най-вече професионално самочувствие. Подходящ ръководител ще бъде много ясната указателна табела в този път. Книги, филми, речи, обучения, подкасти и интервюта са едната част, от където можеш да си вземеш нещо. Образованието и преподавателите в университет са по-голямото, по практичното и по-задълбоченото в избрания от вас сектор. Но най-силния отпечатък е от човека, който те ръководи пряко, надгражда професионалния опит, дава ти свобода да се изразиш и граници, които да спазваш. Дисциплината, характера, уменията, професионализма, отношение към работата, вярата са все елементи от цялостното ни ментално развитие. Трябва ясен пример за това, а ако е менторът е неподходящ, пък ни дава много ясни критерии какво не искате да следвате и как не искате да постъпвате, това също е задължителен урок. Дори и да смените работата, винаги ще си спомняте за този, който ви е водил, а не толкова за ежедневните ви задачи в предишни позиции и предишни места. Когато попаднете в средата за която сте се борили и искате да се развивате, тогава този човек, формален или неформален лидер, изгражда най-силния и траен отпечатък. В същото време „отпечатъка“ е процес между две личности, тоест ръководителя не винаги си дава сметка за този отпечатък, подценява го и се пренебрегва често, удавен сред решаване на моментни задачи. В дадения момент, бъдете правилния водач и пример.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да спреш, да помислиш, да не даваш воля на емоцията. Да внимаваш забележката или критиката за грешката да не остави трайна следа. Да не я пренебрегваш, а да се отстрани качествено и умно, без варианти да бъде последвана от нови грешки. Нека сме наясно, не всеки се учи от грешките си. Не всеки желае да се адаптира. Много хора считат, че знаят по-добре и могат повече, което води до каскада от грешки. Затова: поспри, помисли, ако е нужно попитай, бъди уверен че си разбрал всичко правилно и след това задължително продължаваш напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Бързото кариерно развитие понякога е пагубно. Видял съм доста млади хора, които не могат да се справят с тежестта на успеха, с отговорностите на лидерството и с разрушителната сила на бързите пари. Основите качества са в силата на характера. Когато преследваш каузата, когато преследваш стойността на професионалното знание и умение, когато търсиш дългосрочния успех, когато дисциплината и подготовката е част от ежедневието, парите идват сами след това. Много са личните качествата, които носят траен успех. Всеки може да прочете за тях, или да ги гледа във филми за различните примери за това. Всеки човек обаче е индивидуланост и няма как да се обобщава. За един ще работи едно, за друг друго. За един развитието е бързо, друг умишлено го забавя, за да се наслади на процеса или да научи повече и успеха да не му е достатъчен. Бъдете на своя път и на своето развитие, просто не се разсейвайте.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
На този въпрос с възрастта отговора се променя. Първо за родителите: поколенията се променят. Проблемите и препятствията са много различни в кариерите на моите баба и дядо, съпоставени с моите и оттам съпоставени с тези на моите деца. Дори и най-добрите съвети може да се окажат и да бъдат погрешни заради огромните разлики. Постоянстовото, силата, смелостта, упоритостта, желанието да вървиш напред са наистина част от възпитанието дадено ни от родителите. Има много непреходни неща. Има и други основополагащи теми, неоспорими добродетели и подкрепа, които идват от семейството. То е в основата за всичко, ценностите от които трябва да черпим и наследството, което трябва да носим. Втора гледна точка е за семейството, което ние градим. Възпитанието, което ние даваме на тези след нас. Средата, ценностите и качествата, на които ние сме пример и създаваме. Ние сме основата, на която да се развива начин на мислене, начин на създаване, начин на съществуване и начин на споделяне. В повечето случаи сме само съветник, подкрепа и свидетел, отколкото в някаква реална помощ за днешните млади хора, започващи своя кариерен път. Мисля, че е погрешно да се месим много. Поколенията вече са много различни и вътре в самите врастници разликите са много драстични. Средата на израстване стана индивидуална, цифрова, и е изключително различна от нашата. Комуникационната и информационната среда е много динамична, влиянията са много и далеч вече не само от семейството. Така че отговорите на двата въпроса отново са строго, строго индивидуални. Вярвам в новото поколение, че то е по-смело, по бързо и по-лесно намира своите отговори.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите са барометър без който аз лично не мога. Понякога са наши съдници. Понякога са наши партньори, понякога са само събеседници. Приятелите ги избираме ние, колегите не. Не рядко колеги са се превръщали във верни приятели, с огромна душа и сърце, с които говорим на един език. Те са хората, които най-честно ще ни посочат грешките, ще ни приземят ако сме се самозабравили, ще ни поздравят за постиженията. Те са нашия си свят с емоции. Имам честта и късмета, човека до мен да е най-искрения ми приятел.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Вярвам, че човек както прави едно нещо, така прави всички неща. Балансът във всеки един аспект е много важен. Не поставянето на граници, предимството на едно пред друго, или отстояването на догми и правила са правилна постройка за щастие. Баланс и пълно себеотдаване, всичко в нужното количество, с внимание и с отношение към детайла. Не следва да се разделят на лично, професионално или друго. Ние сме личности и в професионалния си живот, тогава всичко е лично. Всеки има пълното право и да бъде различен навсякъде, да бъде с нужната маска и в нужната рола, както и да мисли различно от мен
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не бих разделил развитието на човека в една посока. Нито пък, че кариерата зависи от годините. Един младеж на 20-25 може да се чувства добре на една позиция и да развива личностни качества, без промяна в кариерата, компанията или сферата си, но това го прави щастлив и свободен. За него това е неговата кариера и той я вижда да се развива по правилния за него начин. Един мъж на 35 вече следва да се е установил като личност, да е изградил не само кариера, а и семейство с деца, и да гони много повече вертикалното си доказване заради доходите, покриването на нужди или повече възможности за себе си и семейството си. Но нима тези му задължения да му дават оправдания той да не се развива хоризонтално, да е нефомален лидер в професионалната си среда, или да не повишава чисто професионалните си качества, дори и те да не означават задължително по-висока позиция. А и след 35 също има живот!
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не спирай! Когато едно нещо трябва да се направи, направи го по най-добрия според теб начин. Ако трябва да се научиш на нещо ново – научи го, ако трябва да опиташ нещо дори и да сбъркаш – опитай се, ако нещо го няма създай го, ако нещо не можеш потърси помощ. Просто не спирай!
