Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Да откриеш баланс и да поставиш ясни граници това ми звучи като „нискорискова инвестиция с висока доходност“. Винаги има момент на превес на едното или другото.“ споделя Веселина Диканчева, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Веселина Диканчева и стартирах моята кариера в търговска комнания, докато учех от ниво търговец и смених две търговски позиции в рамките на 3 години. В последствие дълги години се отдадох на работа в банковата сфера - 11 години. Последните близо 9 години заемах ключова търговска позиция в енергииния сектор.
В момента съм в период на впускане в ново предизвикателство в моето кариерно развитие.
Когато човек е позитивен и вярва в успеха, смятам че нещата се случват по-лесно.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Всъщност първите ми работни ангажименти бяха в фирмата на баща ми, още учех за средно образование и помагах само през почивните дни - събота и неделя. Още тогава баща ми успя да изгради в мен работни навици и отговорност.
Първата ми работа, чрез подбор беше в търговска компания , една от лидерите на пазара.Тогава бях на 20 години. Доста внимателно подбрах първата си позиция и следвах насоките дадени ми от приятел, занимаващ се с подбор, който ме посъветва да не бързам и да подбирам внимателно, защото една голяма Компания би ти дала сериозен тласък в кариерния ти път.
Бих искала да кажа, че процесът винаги е двустранен, освен ти да бъдеш одобрен трябва и ти да избереш и да спечелят доверието ти, че това е твоето работно място. Смятам, че това е ключово за мотивацията ти и респективно представянето ти занаред.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Твърдо съм убедена, че човек трябва да има стратегия и да я следва. От ранна детска възраст ни питат: “какъв мечтаеш да станеш?“ и дори по-детски формираш мечтата си за иделанта работа или поне мечтаната. А мечтите са, за да ги следваш и да ти дават посоката напред. Моята детска мечта беше да работя в Банка и за мое щастие успях да я реализирам веднага след завършването ми. С упоритост, последователност и висока отговорност след година и половина получих предложение от Банката за по-висока позиция, която с удоволствие приех. Най-голямото ми удоветворение от тази работа беше когато за награда получих обучение във Виена, на което успях да обменя опит с колеги от интернационално ниво.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Смятам, че влиянието на първото работно място е ключово в оформянето на кариерните ни навици, поне основните. Но както знаете една пирамида за да е устоичива и да надграждаш трябва да има стабилна основа, затова смятам, че е важно какви навици ще изгради в теб първият Работодател. Разбира се има и доза желание какво и колко искаш да попиеш. От там нататък смятам, че е въпрос на надграждане и добавяне но нови компетенции.
Учили са ни, колко е важен първи клас и бих направила паралел с първото работно място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Смятам, че това са хората, който са помогнали да се изградиш и са били твоя ярък пример, който искаш да следваш.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Бих казала, че най-добрия учител са грешките ни и смятам че най-доброто, което можеш да направиш е да си я признаеш и да търсиш начин да минимизираш последствията от допуснатия пропуск. Не трябва да има прикриване или „замитане под килима“, защото това неимоверно би довело в бъдеще до негативно последствие.
За съжаление няма как да не грешим, не може да избягаме от природата си, въпроса е веднъж допускайки грешка да я избягваме занапред и да се надграждаме.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Целеустремени, смели и с ясна визия какво и как да го постигнат.
Постоянство и силна мотивация.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Вярвам, че семейството е нещо много важно. Ако срещаш подкрепа и разбиране си по-уверен, а това неимоверно води и до по-добър краен резултат. Аз лично винаги съм се допитвала до баща ми за важни решения в кариерния ми път, първо че може де види нещат отстрании да ми даде светлина върху нещо, което въвлечена пропускам. Той ми е давал най- важните напътствия и съвети, но и винаги ми е казвал „крайното решение е твое и знам, че ще вземеш най-правилното за теб“.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Винаги е добре да чуеш различна гледна точка, да погледнеш нещата от друг ъгъл. За мое щастие имам приятели, които активно се занимават с подбор на персонал и професионални обучения и са ми давали безцени съвети.
Едва ли мога да го кажа по-добре от Далай Лама:
„Ако искаш да разбереш какъв е един човек, погледни приятелите му...”
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Да откриеш баланс и да поставиш ясни граници това ми звучи като „нискорискова инвестиция с висока доходност“. Винаги има момент на превес на едното или другото. Понякога трябва да си отдаден на семейството си или ако в даден момент работата го изисква да влагаш допълнително време и усилия в извънработно време.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Въпрос е на лично усещане и избор и как идндивидуално ти би се чувствал на мястото си. Аз лично съм предпочитала хоризонталното развитие, за да добия достатъчно знания и опит, добра основа за последващото вертикално развитие. Но в енергийния сектор ми се случи бързо да получи промотиране по веритикала и наваксвах с много извънреден труд.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Всеки има своя индивидуален път! Смело дерзайте, бъдете себе си, вярвайте в успеха и следвайте мечтите си!
