Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Антония Баръмова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Не прекарвай нито секунда, работейки нещо, което не харесваш и в което не вярваш. Ако не те пали, не е твоето.“, споделя Пресиян Кирилов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Пресиян Кирилов, Client Service Director и съосновател на творческа агенция together&.
Емпатията ме кара да вярвам, че хората, дори дълбоко в себе си, са добри.
Също така вярвам, че работната среда е общество, което трябва внимателно да си подбираме, защото съжителстваме с тези хора – физически и ментално през по-голяма част от ежедневието си.
Може би това е причината да се занимавам с нещо мое – възможността да изградя пълноценна среда с добри и по-умни от мен хора.
Ако пък трябва да дефинирам крайна цел, тя би била с помощта на тези хора, обединени от общи вярвания и принципи да опитаме да променяме средата към по-добро
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първите ми две работи бяха на 14 г. и в едно паралено лято бях сервитьор в квартално кафе и общ работник в склад, за да събера пари за море.
На първото място разбрах, че работата с клиенти не е лесна, но изисква много психология и здрава психика.
На втората не ми платиха, което искрено ме изнерви, но пък там разбрах, че трудовите взаимоотношения започват с договор и ясно дефинирани условия.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Трябва да имаш страст.
Каквато и стратегия да имаш, ако не обичаш работата си и стратегията ти ще пропадне.
А ако работиш това, което обичаш, несъмнено ще натрупаш бьрзо опит и ще стигнеш и до изграждането на стратегия.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първата работа може да те накара или да се влюбиш в това, което правиш или да го намразиш завинаги.
В моя случай от 14 г. се занимавам с реклама.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Всички хора и събития оставят следа в нас. Ако не оставят, значи сме загубили сенситивност.
Истината е, че последните години се отразиха много на всички – корона вирус, война, инфлация. Поздравления на всички оцелели – ментално и емоционално.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Кариерният път бих сравнил с дете, което се учи да ходи – от лазенето до тичането има доста път, а скоростта с която се учим зависи от способността да ставаме бързо, след като сме паднали.
Обичам да греша и си позволявам да го правя, защото това значи, че се развивам.
Човек трябва да си позволява да греши, в противен случай е прекалено заседнал в комфортната си зона.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
До върха има различни пътища и методи.
От хубавите качества са страст и адаптивност.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не мисля, че може да се генерализира.
Ако питате баща ми, например, има три професии – лекар, инженер и адвокат.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
В моя случай – голяма.
Една приятелка ме подхлъзна да вляза в рекламата.
together& създадохме заедно с двама приятели.
Приятели са ми и ключовите фигури в агенцията.
Това най-вероятно има и своите минуси, но да можеш да вярваш безрезервно на хората до себе си е безценно.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Търсенето на баланс е далеч от праволинейно и за всеки работят различни неща.
Човек трябва да прави неща, които да го държат жив и да следи как му се отразяват отделните занимания.
Лично при мен – планината ми помага да презаредя ментално, морето – физически, а екстремните спортове (ски и кайт) и музикалните фестивали ме зареждат с вдъхновение.
Та в зависимост от това какво ми трябва в момента, преценявам и с какво да презаредя.
Има и моменти, в които просто ми се работи.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Не можеш да си мениджър на ресторант, например, без да знаеш за колко време става основното ти ястие – какво правиш, когато трябва да обясниш на клиента ти защо се бави поръчката му.
За да преговаряш с клиенти и да можеш да управляваш дадена структура, трябва да знаеш как функционират отделните звена.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не прекарвай нито секунда, работейки нещо, което не харесваш и в което не вярваш.
Ако не те пали, не е твоето.
Не си губи времето, защото минава болезнено бързо.
И ако трябва да съм леко романтичен и повече циничен ще цитирам Буковски – Намери това, което обичаш и го остави да те убие.
