Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Радич Банев
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Когато някой търси кариерен съвет от мен обичайно питам „Ако си представиш, че имаш разговор със себе си – с твоята версия след 10 години – какво тя би ти дала като съвет.“, споделя Веселка Цочева, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Веселка. В последните 20+ години се занимавам с бизнес, развитие и подкрепа на промяната – лична и организационна. По природа съм предприемач, а по призвание - коуч на лидери и екипи и обучител по темите лидерство, лична устойчивост и трансформация. Бях съ-основател на един от най-успешните регионални бизнеси в областта на професионалните услуги, а от 2017 г. съм партньор и старши обучител в програма за развиване на професионални коучинг компетенции – „Алайнд Акшън Интернешънъл“. Вярвам, че мисията ми е да подкрепям постигането на резултати с лекота – в синхрон с важното за постигащия резултата.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
На 20 години.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Помага да имаме визия или мечта (както и да го наречем) за нашата професионална посока. Важно е да си поставяме ясни и конкретни цели, които ако постигнем ще ни придвижват в посока на нашата желана професионална изява. Още по-важно е регулярно да проверяваме със себе си дали професионалните ни планове са все още актуални. С опита идва осъзнатостта дали това, което си представям, че би ми харесало – де факто ме пали. Дължим си да работим нещо, което ни е интересно и ни прави щастливи. Успешната стратегия е гъвкавата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
За мен бе определящо от гледна точка на установяване на стандарт за култура на взаимоотношенията и работна етика. На времето имах уникален късмет да попадна в компания, която и до ден днешен е символ за успешна лидерска практика. Първите 7 месеца „трудов опит“ вероятно се равняват на първите „7 години“. Още тогава у мен се формира убеждението, че „работното място“ са хората – лидера и екипа и че те имат значение.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Събитията са т.нар. повратни точки, които тогава когато са се случили са били свързани с негативни емоции (напр. неуспех или разминаване в очакванията) и които са провокирали „завои“ в кариерата, но които от днешна гледна точка са източник на мъдрост или доказателство за лична сила. Помня и хората, които са ми ролеви модел, и онези, на които не искам да приличам. Избирам да остана във взаимоотношения, обаче само с първата група.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Да не игнорираме собствената ни негативна емоция, нито да се само-осъждаме. Негативните емоции са източник на обратна връзка – подтикват ни да се замислим какво искаме да променим или за какво искаме да се подготвим по-добре или по различен начин. „Спокойствието със“ грешката идва по-късно – едва след като сме си извадили поуки от нея. В началото са недоволството или опасенията заради онова, което се е случило. Това е нормалната човешка реакция. Ако тези емоции ги няма, вероятно няма да има и „помъдряване“, и трансформация.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Смелост, осъзнатост и вътрешна устойчивост.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Аз съм привърженик на свободния избор и вярвам, че минималното вмешателство със съвети „отвън“ създава повече пространство за това, човек „да се чуе себе си“. Освен това, светът се променя с изумителна скорост и вярвам, че не можем да си представим какво предстои – включително като професионални роли. По малко „залагане на традицията“ дава възможност за повече „фантазиране“ и изследване на възможностите J.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Дълбоко вярвам в силата на network-a и персоналната препоръка за да се стигне до доброто напасване „човек-роля“. Не говоря за „връзкарство“ – т.е. да получиш нещо, за което нямаш качества или подготовка. Говоря за това да отсееш „най-добрата“ за теб възможност от всички други налични – и това както като търсещ работа, така и като търсещ хора.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не вярвам в „баланса“. Вярвам в постоянното балансиране. Има моменти, в които сме под натоварване по-интензивно от препоръчителното. Тогава е важно да сме осъзнати кога е наложително да се спрем, за да възстановим енергията си – физическа, психична и емоционална. Отдавна съществува и практиката за т.нар. sabbatical – да си вземеш по-продължително време за себе си и това, което искаш и ти е интересно да правиш. Рецептата е осъзнатост – върху какво е фокусът ми сега, какво пренебрегвам, кога е важно да променя фокуса.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В първите 4-6 години работен опит бих заложила на хоризонталното развитие – то разширява перспективата. След като открием функционалната си посока, тогава е естествено да искаме и вертикален растеж. Той дава възможност за учене в различна посока – напр. умения за управление на хора.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не търси съвети, задавай си въпроси. Когато някой търси кариерен съвет от мен обичайно питам „Ако си представиш, че имаш разговор със себе си – с твоята версия след 10 години – какво тя би ти дала като съвет“.
