Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Важно е да търсим щастието в работата, да не правим компромис с ценностите си и да се забавляваме по пътя към успеха.“, споделя Рада Йосифова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Рада Йосифова и съм в ЧР професията вече повече от 20 години, повече от 15 години съм в мениджърска роля. Опитът ми е предимно във финансовия сектор – застраховане, банки, одит и финансово консултиране, в момента работя в AG Capital инвестиционна компания в сферата на недвижимите имоти .
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 18 години, веднага след като приключих с кандидатстването в университета, започнах лятна работа и след това продължих да работя и по време на следването си. За щастие имах възможност това да става почасово. Постигнах финансова независимост сравнително рано в живота си, което отчитам като свой успех.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, задължително. Визията за моето собствено развитие започна да изкристализира може би когато бях в трети курс в университета, когато учех Психология. Тогава се оформи решението ми, че искам да работя в голяма организация и бих искала да управлявам хора. Самите стъпки в развитието ми дойдоха последователно и като плод на фокусирани усилия. Смятам, че ако нямаш поне основна идея къде искаш да отидеш и докъде искаш да стигнеш, можеш да пропуснеш много възможности по пътя си.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Важно е къде ще попадне човек за първи път, разбира се. Но дори да не е най-доброто и най-подходящото място, човек винаги може да извлече най-доброто от ситуацията – да се запознае с интересни хора, да придобие нови умения. Аз смятам, че моите трудови навици се развиха в мултинационалните компании, където има добре установени работни процеси и добра организация на работата. Смятам, че големите компании имат изградени практики за въвеждане в работа и интегриране на млади хора и този опит е много полезен. Обикновено моят съвет е първият опит да е на подобно място.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Мисля, че в детството естественият интерес е към професията на родителите и близките хора. Аз самата обичам да говоря за работата си, но сякаш това не е прието в разговорите в свободното време, още по-малко с деца. Затова децата нямат ясна представа какво работят хората около тях. На второ място, това са ръководителите, те влизат в ролята на примери за подражание и ментори. Аз се смятам за човек с късмет и съм имала възможност да работя с много добри лидери, от които съм се учила дори само като наблюдавам какво правят и как действат в определени ситуации.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Мога открито да кажа, че в моите екипи са се допускали много грешки, понякога доста сериозни. Най-правилното според мен е веднага да се информира ръководителя и / или засегнатите. След това да се помисли как да се минимизират щетите и накрая да се анализират причините и дали може да се предотврати подобна грешка следващия път, било чрез промяна на процеса на работа, въвеждане на допълнителни контроли или друго. Най-неправилната реакция е да започнат да се сипят обвинения и заплахи. Когато хората се страхуват от грешка и знаят, че ще бъдат наказани, спират всякаква инициатива или експериментиране с нови начини на работа и накрая се стига до изпълнение само на най-важните задачи. Това не е продуктивна среда за работа нито за самата организация, нито за хората в нея.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Мисля, че Алекс Фъргюсън беше направил едно обобщение на успеха, което много ми хареса – успехът е плод на фокусирани усилия. Аз бих добавила и дисциплина. Вие говорите за кариерно развитие, но аз бих казала мечта. Какво правят хората, които имат мечта – бленуват, визуализират, проучват пътя, търсят помощ и подкрепа, събират информация, говорят постоянно за това, което искат да постигнат. Същото е и с мечтаната работа - ясна представа за целта и план за постигането й - какво образование ви трябва, какви допълнителни умения, колко и какъв опит и как да се набави всичко това. Дисциплина, мотивация и трудолюбие, и успехът ще дойде.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Семейството има много голяма роля – там се изграждат ценностите, предпочитанията и интересите. За съжаление не винаги намесата е положителна. В моето семейство има няколко примери за хора насочени към професия, която те не харесват и след време избират друга. Например моят дядо е завършил право, но към 30-тата си година започва да се занимава с оперно пеене и прави успешна кариера в тази област. Да, трябва да следваме съветите на родителите си, но винаги да мислим критично. За щастие вече има квалифицирани кариерни консултанти и много родители със своите деца се обръщат към тях, за да могат да подкрепят адекватно индивидуалните способности и да изберат правилния път.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Струва ми се, че ролята на приятелската среда не е толкова значима при избора на професия, но играе роля при редица кариерни избори впоследствие. Устроени сме така, че да се сравняваме с останалите, за да получаваме адекватна обратна връзка от средата. Така че приятелската среда влияе върху стремежа към по-високи позиции или доходи, както и към всички други признаци на успех в живота.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Смятам, че човек има един живот и няма как да постави граница между лични и професионални ангажименти. Аз самата поддържам един календар, в който са и личните и професионалните ми ангажименти и се опитвам да планирам така, че оптимално да разпределя времето си. Смятам, че трябва да се търси баланс в по-дългосрочен план. В определени периоди от живота човек поставя фокус върху кариерата си, но в други личният живот излиза на преден план. Смятам, че човек е щастлив, когато се чувства реализиран и като професионалист и като човек щастлив в личните си взаимоотношения.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Ако човек иска да изкачва кариерната стълбица е добре до 35 години да е направил някои съществени крачки. Но ако е направил избора да се развива като експерт, то тогава трябва да избира позиции, които надграждат уменията му и върви напред.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Преди няколко години трябваше да направя избор между няколко различни позиции и компании, този избор беше натоварен с много очаквания от настоящ и бъдещи работодатели, както и от интересите на семейството ми. Най-ценният съвет беше припомнянето, че всеки е свободен да търси щастието си или това беше осъзнаването, че аз живея собствения си живот. Избрах това, което смятах, че е най-добро за мен самата като професионалист и човек и не съжалявам за избора си.
Моят съвет е подобен, да търсим щастието в работата, да не правим компромис с ценностите си и да се забавляваме по пътя към успеха.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent.com
