Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Ако човек е истински професионалист и е добър в работата си, то той ще получава заслуженото уважение и възнаграждение.“, споделя Мария Господинова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Мария Господинова и съм маркетинг експерт в DISCORDIA – най-голямата българска транспортно логистична компания. Завършила съм бакалавър и магистър в Журналистическия факултет на Софийския Университет.
Кариерният ми път започна, точно както си го представях – като Кари Брадшоу в лайфстайл списание. След това съм минала през различни позиции - била съм журналист, редактор, главен редактор и автор на свободна практика повече от 10 години в сферата на лайфстайла. След това покрай промените на пазара в бранша се ориентирах към копирайтинг, дизайн, цялостно съдържание и управление на социални медии, като през последните 5-6 години влязох рязко с двата крака в необхватното поле на маркетинга.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах официално да работя и да получавам заплата в 3-ти курс, а по-рано се е случвало да ми плащат хонорари за няколко мои публикувани материала.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Стратегия е хубава дума, но аз бих казала, че е по-важно човек да има визия за кариерата си. Често обстоятелствата променят всякакви планове и стратегии, но с ясна визия, човек се адаптира към промените и следва крайната си цел.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Огромно. До започване на първата работа, човек просто се сблъсква с теорията и това, което чува оттук-оттам. А за изграждане на навици трябва практика.
Типът компания, в която стартираш кариерата си, полага основата за разбиранията какво всъщност е да си работещ човек. Разбира се, с опита през годините тези представи се претърпяват някои промени.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
В началото това са родителите и учителите. Първите са тези, които упражнявайки конкретна професия или собствен бизнес могат да запалят детето си да поеме техния път. Вторите помагат на едно хлапе да открие таланта си, да заобича конкретна дисциплина и да иска да задълбае професионално в нея. Лично аз винаги съм имала страхотни учители по български и литература и това до голяма степен ме накара да заобичам словото, да бъда поощрявана да развивам таланта си в тази посока и след това да потърся кариера, която е обвързана с писането и комуникацията като цяло.
Ролята на шефовете също е ключова по-сходна причина – те могат да те мотивират и да те накарат да заобичаш още повече една работа и обратното.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Приемането на грешката и висшият пилотаж наречен „поемане на отговорност“. Докато една грешка не бъде припозната като такава и анализирана след това, няма как човек да се поучи от нея и да я превърне в опит.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Трудно е да се генерализира, тъй като в различните компании се толерират различни качества. Но лично според мен бързо се развиват хора, които са любознателни, които приемат предизвикателствата като възможност и които умеят да намират решения. Никой ръководител не обича да чува „не“ и „не става“. Когато си намерил вариант B, C и D ти вече се превръщаш в ценен кадър, защото си problem solver и може да се разчита на теб.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите знаят много и имат богат опит, но нека не забравяме, че сме различни поколения. И от поколение до поколение много неща се променят не само в кариерния свят. Ако аз слушах родителите си, трябваше да стана учител или адвокат. Уви, не съм нито едното и никога не съм съжалявала, че съм избрала кариерния път, който следвам в момента.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Зависи дали сте в един бранш. Тогава могат да бъдат полезни професионално и да те накарат да се развиваш, като едновременно са твой барометър как се движиш в кариерния си път.
Ако сте в различни браншове, бих казала, че по-често те подкрепят емоционално и като често влизат в ролята на личен психоаналитик.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Казват, че има, но аз лично не съм я открила и е мисля, че е универсална. Всеки сам може да си създаде „рецепта“, тъй като за всеки балансът се измерва по различен начин. Важното е, човек да е здрав и да се чувства добре, като намира време и енергия за всичко/и , което обича.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Бих казала, че това е времето, в което човек е хубаво наистина да си е избрал кариера и да се утвърди в нея, трупайки опит. Вертикалното израстване не винаги означава повече пари, власт или по-добър имидж. Аз не робувам на „титли“. Ако човек е истински професионалист и е добър в работата си, то той ще получава заслуженото уважение и възнаграждение. Работи така, че след 35 репутацията ти да работи за теб.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
„Гледай на всяка пречка като на нова възможност“. Наистина вярвам, че когато човек иска да направи нещо, той ще да намери начин да го реализира.
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
