Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще випредставяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Смятам, че за да бъде добър мениджър, човек трябва да има и повечко житейски опит. Професионалният опит така или иначе е задължителен.“, споделя Андрей Марков, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Андрей Марков, на 51 години. Работя в IT сферата вече близо 25 години, основно като End User и Desktop системен администратор. Работил съм в големи български и международни фирми като PolyComp, А1, DXC, VMware, Световната банка. В момента ръководя IT Helpdesk екипа на Sportingtech.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
През 1990-а, на 17 години, през лятната ваканция работих на археологическите разкопки в праисторическото селище в кв. Слатина. Смятам това за първата си работа, защото си имаше трудов договор, работно време, даже длъжностна характеристика. Разбира се, като всяко дете, много по-рано съм получавал пари като награда за нещо, което съм свършил.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Да, трябва.
Проблемът обаче е, че времената се менят, компаниите се менят и стратегията също трябва да се променя или по-точно казано – да се коригира. Това не означава да променим коренно фокуса или областта, в която искаме да се развиваме, а по-скоро да правим фини настройки. Мечтаната работа в мечтаната компания може да се окаже кошмар – понякога още в самото начало, понякога след известно време. Ако в неделя вечер коремът ви присвива при мисълта за началото на работния ден в понеделник сутрин, по-добре веднага си потърсете нова работа – независимо колко „добра“, „известна“ и „перспективна“ е компанията, за която работите в момента.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място (визирам първата постоянна работа в продължение на поне една година, не сезонна заетост или почасова работа като ученик или студент) е изключително важно за оформянето на мирогледа и за възпитаване на трудовите навици. Това е фундаментът, върху който после човек надгражда, за да постигне кариерните си цели. Често съм чувал да казват, че първите 7 години са най-важните за изграждането на характера. Същото е с първото работно място. В началото на кариерата си повечето хора са неуверени и често нямат необходимите знания и умения, които могат да се натрупат единствено с опит. В този момент е изключително важно младият човек да получи подкрепа както от прекия си ръководител, така и от по-опитните колеги.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са ни подали ръка и са повярвали в нас в началото на нашия професионален път, а също така онези, които на по-късен етап са оценили качествата ни и са ни дали възможност за развитие.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Първото и най-важно нещо според мен е човек да признае грешката си и да си понесе последствията. Никой не е безгрешен, всеки бърка в даден момент от личния си и професионалния си живот.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Най-вече огромна амбиция.
Личното ми мнение обаче е, че бързото кариерно развитие е по-скоро вредно в дългосрочен план. Познавам хора, които, едва навършили 30 години, се издигнаха до висши ръководни позиции в големи фирми. Почти без изключение кариерите им зациклиха скоро след това. Просто те бяха достигнали пика на кариерното си развитие твърде рано, а оттам насетне следва плато или дори спад.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Зависи, но по-скоро не.
Моите родители са родени през 40-те години на миналия век. На практика почти целият им съзнателен живот – личен и професионален – е преминал при социализма. За тях „работа“ означаваше да прекарат 8 часа на ден от понеделник до петък в някое държавно учреждение или предприятие. Отнасяха се с недоверие и подозрение към частния бизнес, защото според тях той бил „мошенически“ и „печалбарски“ и там „нямало сигурност“. Определено бяха доста (неприятно) изненадани, когато след като се дипломирах и отслужих, отказах работа като младши специалист във Външно министерство и предпочетох да започна като системен администратор в частна фирма. Спомням си и друг случай, години по-късно, когато обяснявах на възрастен роднина защо си сменям работата, а той заключи: „Теб май са те уволнили“. Човекът, работил близо 40 години в един и същ завод, просто не можеше да осмисли идеята как някой си сменя работата заради по-добро заплащане, по-висока позиция, по-големи възможности за кариерно развитие. Разликата в поколенията е огромна и съветите на родителите и възрастните ми роднини са неприложими за съвременния свят.
От друга страна, разговорите с партньора по отношение на кариерното развитие според мен са задължителни. Когато имаме семейство, носим отговорност и за него, а не само за себе си. Да, примамлива оферта за мечтаната работа в известна компания несъмнено е голямо изкушение, но ако финансово е доста по-неизгодна, трябва много внимателно да премислим плюсовете и минусите. Подкрепата от партньора е изключително важна.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерното ни развитие?
Кариерното развитие на всеки си е лично негова отговорност. Приятелите могат да дадат съвет или да споделят опит, но в крайна сметка решението си е на самия човек.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Хората са различни и затова няма универсална рецепта. За някои, бих поставил и себе си в тази категория, границите са ясни – работата е работа, а личният живот е личен живот и двете не бива да се смесват много и едното да страда заради другото. За други границата между работа и личен живот е доста размита и те нямат проблем да работят до късно или през уикенда – те просто не го възприемат като работа, а като начин на живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Хоризонтално.
За всяко нещо си има време и както вече споменах, бързото вертикално кариерно развитие може да се окаже доста лошо решение в дългосрочен план. Смятам, че за да бъде добър мениджър, човек трябва да има и повечко житейски опит. Професионалният опит така или иначе е задължителен. Има една мисъл, ако не се лъжа, на папа Франциск: „Овчарят трябва да мирише на овце!“. Напоследък забелязвам една тенденция, особено в големите компании, да се назначават за мениджъри хора, които нямат никаква или почти никаква представа за естеството на работа в екипа им. Идеята е, че „мениджър“ е едва ли не професия и добрият мениджър може да ръководи всякакъв екип. Това е пагубно за бизнеса. Шефът на сисадмините трябва да е сисадмин. Шефът на лекарския екип трябва да е лекар. Шефът на търговския екип трябва да е търговец. Ако не знаеш какво и как работят хората ти, няма как да ги управляваш ефективно.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Бързай бавно и не преставай да се учиш!
Вижте всички актуални обяви за работа и стаж в WorkTalent
