Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Костадин Кръстев-Коко
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Трябва да обичаш това, което правиш, буквално да гориш в работата си и да изпитваш истинско удоволствие, когато постигнеш професионален успех.“, споделя Диана Димова-Йорданова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Казвам се Диана Димова-Йорданова и работя в сферата на комуникациите. Имам 20-годишен опит в медиите – радио и телевизионна журналистика, а вече 5-а година професионалният ми път е свързан с корпоративните комуникации. Както в журналистиката, така и при корпоративните комуникации за мен ключовата дума е отговорност. В света на пропагандата и фалшивите новини всички ние трябва да търсим фактите, но същевременно да познаваме много добре контекста във всяка ситуация. В момента съм част от екипа на „Фантастико груп“.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Работила съм още в тийнейджърска възраст, както и по време на цялото си обучение в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. За моя радост, още в началото на студентските години попаднах в медийния свят и се наложи директно да „плувам в дълбокото“. Благодарна съм на всички колеги и ментори по пътя, по който вървя още от времето, когато БТА беше единствена информационна агенция и получавахме съобщения по факс. Да бъдеш част от поколението, изживяло демократичния преход, да отразяваш ключови исторически събития за страната и света, да си свидетел на технологичната революция, да бъдеш част от развитието на една компания в безкрайно интересния ритейл сектор е наистина подарък от съдбата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
На първо място трябва да обичаш това, което правиш, буквално да гориш в работата си и да изпитваш истинско удоволствие, когато постигнеш професионален успех. На второ място – да не спираш да учиш, да не губиш любопитство и да се развиваш всеки ден. И трето – да бъдеш съотборник, на когото може да се разчита, а в екипа да откриваш менторите, от които можеш да черпиш вдъхновение. Тези три точки са моята формула за кариерно развитие. Никога не съм мислила за тях като за целенасочена стратегия. Тук няма поставени срокове и конкретни цели. Но трите принципа винаги са били част от работата ми и понякога са ме водили към професионално израстване по-бързо отколкото самата аз съм очаквала. Мисля, че всеки трябва да открие своите принципи, да ги живее в работата си и да се наслаждава на резултатите. И още нещо много важно – кариерното израстване не може да бъде на всяка цена. Трябва да можем да казваме „Не“, ако нещо противоречи на ценностите и принципите ни.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Всяко работно място има влияние върху кариерните ни навици. Първото работно място според мен е етап от живота, свързан с порастването. То ни прави не само по-отговорни, но ни дава увереност и самочувствие, особено с получаването на първата заплата. Тази първа кариерна крачка със сигурност е урок. Или ще срещнеш невероятни професионалисти, които ще те вдъхновят да се развиваш в сферата, която си избрал, или ще попаднеш на място, което не е твоето. И в двата случая ще си научил нещо за себе си и ще можеш да продължиш с още по-ясни професионални цели.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Хората, които са ни гласували доверие и са ни изваждали от зоната на комфорт с амбициозни цели и проекти - те оставят най-значим отпечатък. Именно лидерите, които овластяват екипите си и ги подкрепят, дават заряд за кариерно развитие. Разбира се, всички колеги повлияват професионалния ни път, от всеки можем да учим, от всяка ситуация можем да направим изводи, дори да променим посоката.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Знаем, че който не работи, той не греши. Най-важно е да не се страхуваме да грешим, а когато това се случи, да се опитаме да погледнем ситуацията отстрани, да анализираме случилото се и да продължим напред.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Не мисля, че можем да поставим хората с бързо кариерно израстване под общ знаменател. Всяка лична професионална история е различна. Била съм свидетел как млади колеги буквално се изстрелват от стажантски позиции до експертни, а след това и по-високи нива заради огромен талант, интелект, адаптивност, умението да учат бързо, да комуникират успешно и да завладяват емоции и умове. Същевременно, ако израстването е свързано само с амбиция, но не е подплатено със знания и умения, то рискът от разочарование е много голям. Всеки професионалист трябва да върви със своето темпо и най-важно от всичко е всеки ден да надскача себе си.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Спомням си, че в тийнейджърските години майка ми казваше: „Не си длъжна да ме послушаш, но си длъжна да ме чуеш“. Разбира се, че трябва да следваме собствените си мечти, но ако опитът на родителите може да е полезен, нека имаме мъдростта да се учим от него. Семейството повлиява първо личностното ни развитие. Ако образованието е ценност в едно семейство, то стремежът към нови знания и непрекъснато развитие остава за цял живот. Със сигурност трябва да изберем сами и много осъзнато професията си. Важно е да обичаме това, което правим, защото то ще е една много значима част от живота ни.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни на кариерно развитие?
Разчитаме на приятелите си във всички житейски ситуации, включително в работата. Самата аз съм разчитала на подкрепата и съветите на приятелите си за най-важните кариерни решения и промени. Много често откриваме най-добрите си приятели в университета и те се превръщат в естествена част от професионалната ни мрежа. Аз съм много щастлива, защото имам точно такива приятели, с които сме в една професионална сфера. Споделяме опит, учим се от грешките, анализираме проекти, практики, обменяме контакти, дискутираме казуси. И това се случва навсякъде – докато сме на почивка, по време на полет или разходка в парка. А най-хубавото е, че в спешни ситуации си помагаме дори в късни нощни часове.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не съм я открила все още. Аз вярвам, че трябва да бъдем гъвкави, за да сме ефективни и успешни. Има ситуации, които изискват много работа, дори в почивни дни или в извънработно време. Има проекти, които изискват повече от това да си концентриран от 8:00 ч. до 17:00ч. Когато резултатите носят радост и удовлетворение, не съжалявам за отделеното лично време. По-важно е след този етап на извънредно натоварване, да имаме достатъчно време за себе си, за семейството, за качествено време, прекарано с децата. Това за мен е балансът между работата и личния живот.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В началото на кариерата хоризонталното развитие дава възможност да станеш истински добър специалист. А колкото по-добър си в своята област, толкова повече след това ще са възможностите за вертикално развитие. Със сигурност въпросът до каква възраст да се развиваш хоризонтално е свързан с индивидуалните качества и личната представа за развитие.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Винаги работете с хора, от които има какво да научите, които ви вдъхновяват и разширяват хоризонтите ви за личностно и професионално развитие.
