Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Понякога, за да си успешен е нужен и късмет в точния момент.“, споделя Александър Славов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Александър Славов, в момента съм творчески директор в дигитална агенция Digitas Sofia, част от голямото семейство на Publicis. Имам близо 15 години опит в рекламата и дигиталната комуникация, лектор по content & creative съм в DigitalPRO от самото създаване на програмата, а в допълнение към това обичам да летя с дрон и да дегустирам различни крафт бири.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първата ми работа (макар и с граждански договор) беше, когато бях на 20 – в една бутикова PR агенция. Тогава точно бях започнал да уча PR и смятах, че това е сегментът на маркетинга, който силно ме интригува. С годините пренасочих усилията си в други посоки.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Подозирам, че повечето хора биха казали, че човек трябва да има много ясна стратегия къде иска да стигне и да следва много стриктно предначертания си план. Аз не съм от тях. Смятам, че професионалният ти път открива нови кръгозори, които могат да ти отворят нови и нови посоки за развитие, за които не си подозирал първоначално.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Подобно на повечето първи неща, първото работно място също се помни – то не е перфектно, сблъсква те с нови неща, създава ти нови навици и най-вече ти дава ценни уроци. Според мен най-хубавите кариерни навици обаче се създават на това работно място, където се чувстваш добре.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
От най-първата ми работа бях освободен, не я напуснах аз. И мисля, че точно такъв тип „събития“ ни позволяват да погледнем трезво на ситуацията и да се опитаме да открием нов кариерен път. Що се отнася до хората, това обикновено са качествените мениджъри – тези, от които успяваш наистина да научиш много. А в моя конкретен случай мога да кажа, че съм оставал и добър приятел със същите тези мениджъри.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Това е съвет и към самия мен, защото продължавам да не го следвам, а би трябвало. За мен, когато човеш допусне грешка, не трябва веднага да тръгва да се самобичува, а да погледне градивно на нея и да си извлече най-полезните уроци, които може.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Обикновено това са самоинициативните и проактивните хора – тези, които не чакат нещата да се случат, а вземат нещата в свои ръце. Разбира се, понякога това са и хората с късмет.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Тук бих казал, че трябва да се вслушваме в съветите на родителите си, но критично – преценявайки разликата в поколенията и стъпвайки на техния опит, но и пречупвайки го през новостите, които може да поднесе светът. Но най-универсалните съвети обикновено са винаги валидни.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Тук ще съм кратък – ролята е голяма. Особено ако откриеш приятели на работното си място и те те подкрепят.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Човек трябва да си ги дефинира сам. Признавам си, че не съм супер добър в това и позволявам на професионалния живот да влияе понякога на личния ми.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Тук изцяло зависи от човека – аз съм почитател на хоризонталното развитие, при което на дадения професионалист се дава възможност да получава нови отговорности, така че да надгражда над наученото.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Не правете компромиси със себе си!
