Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Често не получаваме това което искаме, защото сме склонни да се откажем много рано или ни е страх да рискуваме.“, споделя Лилиана Славова, поредният ми гост в рубриката.
Коя е тя?
Аз съм филмов критик, журналист и телевизионен продуцент по професия. Завършила съм театрознание, кинознание и журналистика; германистика и романистика в Германия. Говоря 5 езика и съм работила в различни чужди и български медии. През 2011 станах един от учередителите на Фондация „Шанс за децата и природата на България“ и през същата година инициирах създаването на единствения по рода си в България - Център за млади таланти в родния Бургас. Така сбъднах една от големите ми мечти - да откривам и насърчавам развитието на дарбите на българските деца и младежи. Мисията ми макар и утопична е да променя хората и света към по-добро. Вдъхновяват ме изкуството и природата, обичам да чета и да пътувам, търся креативността във всичко, което правя.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Първото възнаграждение получих на 17 години, преподавайки немски език на българи в чужбина, на 19 станах за кратко и преводач в съда във Франкфурт на Майн, Германия. Тази работа бе доста психически натоварваща (превеждах на българи, които трябваше да бъдат екстрадирани) и за първи път ми показа, че има и друга реалност и действителност, накара ме до порасна.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
През целия ми живот както в личен, така и в професионален план, никога не съм следвала стратегии, по-скоро винаги съм следвала интуицията си. Никога досега тя не ме е подвела, явно съм силно интуитивен тип. Вярвам в съдбата и обичам промяната и предизвикателствата, те са основния „мотор“ на моето професинално развитие.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Влиянието на първото работно място е по-скоро основополагащо за изграждане на първи практически навици и създаване на професионален опит и самочувствие, кариерните навици се добиват на доста по-късен етап, когато човек е наясно, какво търси в дадена работа и към какво се стреми.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Щастие е ако човек получи шанса да срещне своя „ментор“ през професионалния си път и на работното си място. Това събитие не само те стимулира, учи и вдъхновява, но и дава изкючителена възможност за развитие. Късметлийка съм, защото съм работила с такива хора, които са повярвали в мен и възможностите ми и са ми гласували доверие допринесло до кариерното ми израстване. От друга страна лично аз съм научила страшно много и от т.н. „страшилища“ или „тирани“ на работното място. Всяко събитие и положително и отрицателно те прави по-силен и по-уверен, само трябва да вярваш в себе си и професионалните си качества.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Най-правилната реакция е за мен е – грешката да се признае, първо пред себе си и после и пред другите. Колкото и клиширано да звучи, е добре да анализираме действията си довели до съответна „грешка“ и да се опитаме да се „поучим“ от нея, т.е. да извлечем най-полезното от всяка ситуация и да променим виждането и отношението си към даден проблем.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
В положителния смисъл на този въпрос, хората, които се развиват бързо кариерно са смели, не се страхуват да рискуват, притежават талант, обичат предизвикателствата, постоянни са в преследването на целите си, имат и късмет.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Отговорът ми е субективен, защото всеки от нас произлиза от различна семейна среда и има своя история. Моите родители винаги са вярвали в мен и са ме вдъхновявали, винаги съм искала да бъда „за пример“ и да ги карам да се гордеят с постиженията ми. Споделям всичко с тях и съм им благодарна, че ме подкрепят във всяко едно мое решение и мой избор. Търся съветите им, но е важно, че те винаги ме оставят сама да взема крайното решение, никога не „са ме спирали“ от дадена моя стъпка.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
С възрастта приятелите на човек стават все по-малко, но до нас остават най-верните и ценните хора, които често са едномислещи или пък ни желаят най-доброто. Хубаво е ако човек има такива хора до себе си да може да сподели и потърси съвет, за да чуе и друго мнение. Но накрая смятам, че винаги всеки сам трябва да решава своето кариерно развитие и личен живот. Няма по-точен барометър от вътрешния.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Такава рецепта няма. Всичко зависи много от характер, възпитание, потребности и т.н. За някой като мен, който винаги много е обичал работата си няма как да поставиш граници „след 18:00“ край спираш да мислиш за работа и се отдаваш на лични удоволствия ...особено трудно стана намирането на баланс с развитието на новите технологии. Може би обаче с опита и с годините, човек става по-отговорен най-вече към себе си и започва да разпределя времето си „по-качествено“ и така успява да е по-пълноценнен и в личен и професионален план. Времето обаче никога не стига ;)...
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Винаги съм вярвала във вертикала. Това е възрастта, когато човек е оптимист, мечтател, смел и дързък, когато имаш сили да „преобръщаш светове“, когато стига да имаш необходимите качества и знанията ти и уменията ти са с „покритие“, можеш да постигнеш всичко. В работата ми с деца и младежи таланти, всеки ден имам щастието да съм свидетел на стремглаво вертикално развитие на много млади хора, което ми дава надежда за бъдещето ни.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Вярвай в себе си, вслушвай се в себе си, забавяй темпото за миг. Никога не се отказвай, много често не получаваме това което искаме, защото сме склонни да се откажем много рано или ни е страх да рискуваме. Рискувайте! Успехът, обича смелите.
