Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Теодора Янкова
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Трябва да се учим не само от книги, курсове и обучения и покриваме сертификати. Животът и хората около нас са също добър учител стига да си внимателен в клас. Можем да правим кариера, но не като самоцел и не на всяка цена. И като следвайте мечтите си винаги да се обръщаме назад за да видим какво оставяте след себе си.“, споделя Валентин Коен, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Валентин Коен и през последните 20+ години се старая да провокирам хората във всяка компания, в която съм работил. Вярвам, че винаги има какво да подобрим в работата си и че не трябва да разчитаме на рутината и предишните успехи. Съм съпруг и баща на три дъщери, както и лоялен приятел. Очаквам с нетърпение бъдещето, предизвикателствата и възможностите, които ще ми донесе.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Започнах да работя на 18 години като агент на рекламен вестник, когато печатните издания все още бяха водещи в рекламата.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Смятам, че трябва да имаме ясен фокус къде искаме да сме след пет години, но да работим с по-кратки срокове, като например шест месеца или една година, за да не изместваме фокуса си. Животът и работата са твърде динамични, за да имаме стратегия като тази на компаниите. За мен стратегията е комплексен подход, който взима предвид много параметри и формира посока за действие. Човек трябва да бъде по-гъвкав в живота, защото има възможност да расте и променя всичко, което му се случва.
Моята стратегия е да отстоявам ценностите си, да развивам идеите си, обогатени с мой и чужд опит, да следвам целите си, адаптиращи се спрямо ситуацията и промените, които неминуемо са в ход
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Първото работно място оказва огромно влияние, особено за въвеждането на практика. Работата е практика на действия, която, за разлика от училището и университета, не свършва и не се влияе от оценката по даден предмет. Първата работа и първите лидери, с които се срещнем, оформят отношението ни към работата.
Първата работа ни формира трудови навици, служи като ориентир в каква област искаш да се развиваш, но светът и съответно пазара на работна ръка се развиват толкова бързо, че ако искаш да си атрактивен и конкурентен трябва да реагираш, да се адаптираш , да пивотираш ако се наложи.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Трудностите, преодолени в екип, оставят най-силно впечатление, защото споделяме и трудното, и успеха. Връзката става по-силна от чисто колегиална до приятелска. Това се случва, когато има лидер, който се грижи за екипа като цяло и за индивидуалните нужди на всеки. Работиш не само за заплата и компания, а с хора, които искаш да подкрепиш. Семейството, в което си израснал, ценностите, които са ти формирали и ти доразвил - са основата. Следват създаването на добри служебни взаимоотношения, приятелства, които помагат в настоящата работа, но са важни и за кариерното ти развитие в перспектива. Защото информацията е безценна, както и впечатлението, което си оставил като част от екипа или като негов лидер.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
След като допуснем грешка, е важно да я признаем открито и не да преминаваме през този процес лекомислено. Колкото и да звучи като клише – от грешките се учим повече отколкото от успехите. Стига да си направим правилните изводи и да можем да продължим напред без да изневеряваме на себе си, да следваме посоката си като променим пътя.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
Хората, които постигат бързо кариерно развитие, обикновено са дипломатични, имат силен фокус към работата и крайния резултат, не правят компромиси и са взискателни. Те са готови да правят големи жертви в името на работата.
Този въпрос има два аспекта: Хора които искат да правя кариера на всяка цена. Те са дипломатични до сервилност, безкомпромисни до безскрупулност, жертват семейство, морал, приятелства, екип в името на своята кариера. И такива, които имат амбиция за развитие като експерти или лидери. Те надграждат знания и опит, дипломатични са дотолкова за да бъдат чути, но и да чуят друга гледна точка. Безкомпромисни са следвайки идеите си, но не за сметка на хората с които работят или управляват, а водейки и вдъхновявайки ги.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Поколенческата разлика често прави съветите на родителите ни неприложими в съвременния контекст на работа. Съветите на родителите са ценни по отношение на личностното развитие, но може да не са актуални за професионалните предизвикателства днес. Важно е те да подкрепят целите, които си поставяме.
Семейството и родителите ти са тия чрез чийто очи за първи път откриваш света, от които научаваш кое е добро и кое е зло. В по един зрял етап от своя живот отново трябва да се вслушваш в думите им. Да, те не знаят какво е световна дигитализация или по-трудно се ориентират в електронните устройства или интернет пространството, но тяхното предимство в мъдростта и опита, трупана с години. Но не трябва да позволяваш да те спират да преследваш мечите си, робувайки на консервативните си разбирания или опитвайки се да те предпазят.
Каква е ролята на приятелите ни в етапите на кариерното развитие?
Приятелите играят изключително важна роля, защото с тях можем да споделим проблеми и да търсим съвет. Те често могат да ни посочат грешките без страх, което е безценно.
Често приятелите са изключително важни за кариерното ти развитие. С подкрепа, или упрек, с информация или препоръка, с подадена ръка в труден момент. Но запазването на истински приятелства е взаимен процес. Трябва да си готов да рискуваш кариера за да помогнеш на приятел.
Има ли рецепта за откриване на баланс между личния и професионалния живот?
Няма универсална рецепта за баланс между личния и професионалния живот, но в нашето семейство опитът показва, че трябва ясно да определим приоритетите си в даден момент. Това позволява да се фокусираме на нещата, които са най-важни за нас в този момент.Тук отговорът е на пръв поглед ясен. Личният живот и семейството са най-важни, но колко пълноценен може да си там ако нямаш успешна кариера. И финансово, и като самочувствие и като пример? Тук ключовата дума е баланс, колкото банално да звучи и понякога неосъществимо. Важното е да го търсиш постоянно.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
Втози възрастови интервал хоризонталното развитие е препоръчително, за да се придобият знания от различни сфери. Вертикалното развитие е подходящо, когато вече са натрупани достатъчно опит и умения.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Най-ценният съвет, който съм получил и бих дал напред, е да останеш учен и адаптивен. Всеки ден предлага нови възможности за учене, а способността да приемаш и използваш нови знания и умения е от съществено значение за успеха.
Можем да бъдем амбициозни, но и чувствителни, безкомпромисни, но и сговорчиви, трябва да се учим не само от книги, курсове и обучения и покриваме сертификати. Животът и хората около нас са също добър учител стига да си внимателен в клас. Можем да правим кариера, но не като самоцел и не на всяка цена. И като следвайте мечтите си винаги да се обръщаме назад за да видим какво оставяте след себе си.
