Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Личен архив
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
„Натрупването на знания и прилагането им в работата отнема време и изисква търпение.“, споделя Иван Такев, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Казвам се Иван Такев и целият ми професионален опит от над 25 години е свързан с финансовите пазари. От 5 години съм старши мениджър в Аларик Секюритис – водещ местен инвестиционен посредник, където отговарям за управлението на проектите, свързани с електронното изпълнение на клиентските нареждания във връзка с ценни книжа, алгоритмичната търговия и пазарна информация. Преди това отдадох над 18 години на Българска Фондова Борса, където започнах като експерт и продължих нататък в развитието си, а през последните 11 от тях бях изпълнителен директор.
Интересът ми към пазарите на ценни книжа датира още от ранните ми студентски години, макар професионалното ми развитие да започна в тази сфера по-скоро като щастливо стечение на обстоятелствата, а не целенасочено мое решение.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
В последната си лятна ваканция в гимназиалния курс, заедно с още трима съученици и приятели, решихме да отворим коктейл бар в родния ни град. И го направихме, независимо от всички предизвикателства, присъщи на началото на 90-те години – като липсата на основни съставки за множество коктейли, каквито например са лимоните, както и ограничения асортимент от напитки. Но някак си успяхме да се справим и бизнесът ни потръгна, по това време нямаше друг подобен бар в града. За съжаление скоро след това ваканцията свърши и трябваше да затворим. Спечелените от мен пари не стигнаха за много – успях да си купя чифт джинси плюс една кратка почивка, но остана огромното задоволство да бъдеш възнаграден за нещо, което си постигнал със собствения си труд.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Надали „стратегия“ е точната дума, тъй като тя предполага много дългосрочна визия какво искаме да постигнем в професионалното си развитие. Много често кариерите ни се влияят от внезапни и непредвидими обстоятелства и поемат по нов път, който впоследствие се оказва правилен, макар и непланиран. По-скоро мисля, че ни е необходима обща идея какво искаме да постигнем и да набележим във всеки един етап от развитието си конкретни мерки, които ни доближават до целите ни. Съответно постигането на една цел следва да съвпада с момента, в който си поставяме следващата.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Когато започваме първата си работа, ние нямаме база с какво да сравняваме и съответно е по-вероятно да придобием навици, които да ни следват по пътя ни нататък. За себе си считам, че попаднах на възможно най-доброто първо работно място – един от предшествениците на настоящата Комисия за Финансов Надзор, където получих много добра подготовка от гледна точка на нормативна уредба, което ми позволи през всичките години по-нататък да влизам в детайлите на всеки един проблем. Попаднах на страхотни колеги, които не се поколебаха да ми подадат ръка в началните ми дни, а с някои от тях сме все още колеги.
Същевременно считам, обаче, че голяма част от кариерните ни навици се формират в по-тесния ни личен кръг. Отговорното отношение към труда за мен е едно от най-важните професионални качества на всеки един човек и се възпитава още от ранните години в семейството.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
За мен това са хората и събитията, които са ми помогнали да променя нещо в себе си в положителен план. Например, впечатлявали са ме колеги, които са успявали да погледнат на даден казус от нов, непознат ъгъл и са ме карали и аз да се стремя да подхождам така. Впечатлявали са ме колеги, които са влизали в много по-голяма детайлност, отколкото на пръв поглед е било необходимо. Това работи и в обратната посока – отпечатък върху развитието ми са оставяли и хора, които са ми показвали какъв не искам да бъда.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
След като допуснем грешка, най-трудното нещо след това е да осъзнаем, че сме направили такава. Едва след това идва осмислянето на причините и извличането на поука занапред. Затова и дълго време в края на деня аз си задавах въпроса „Къде сбърках днес в работата си?“. Това е от особена важност, когато трябва да вземаме стратегически решения, при които няма очевидно правилно решение – нещо, с което всеки мениджър се е сблъсквал. Не казвам, че вече не си задавам въпроса къде сбърках, но с натрупването на професионален опит и увереност, ние придобиваме способността да откриваме грешките си по-бързо. Или може би това е най-голямата ни заблуда? :)
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
За мен кариерното развитие следва да е резултат от натрупани знания и умения, но е много по-важно да е устойчиво и последователно, отколкото бързо. Натрупването на знания и прилагането им в работата отнема време и изисква търпение, най-вече към себе си. Всеки от нас трябва да осъзнава, че винаги има нещо, което не знае в своята сфера на професионална реализация.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Родителите са с нас, за да ни съветват и насочват, но това не означава, че кариерните им съвети са непременно правилни, особено ако се развиваме в сфера, която е нова или непозната за тях. И силата на родителите според мен е в изслушването на намеренията ни, а не в изразяването на мнение за тях. Изслушването от страна на родителите означава интерес и подкрепа, съответно създава увереност за действие у нас, което е много по-важно от личното им мнение по даден въпрос. Да не говорим, че следването на съвет, даден от който и да е, който е в противоречие с вътрешното ни усещане, най-много след време да доведе до съжаление и неудовлетвореност.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Лично за мен влиянието на най-близък приятел беше от решаващо значение в коя посока да поема. Произхождам от семейство с много лекари и очакванията към мен като цяло бяха да продължа в същата сфера. По една или друга причина, обаче, в девети клас между мен и биологията последва разрив и медицината отпадна като вариант. Съответно в единадесети клас най-близкият ми приятел отсече „Отиваме в София и ще учим в УНСС!“. Така и стана.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Наличието на баланс между личен и професионален живот е необходимо условие за семейно щастие и професионални успехи. Считам, че не е добра идея всеки ден да си носим част от работата вкъщи, тъй като това влияе на отношенията ни в семейството и ни пречи да си починем ефективно, съответно да сме заредени за следващия работен ден. Поради същата причина не съм привърженик на хибридния модел на работа, особено ако дистанционната работа трябва да се извършва в присъствието на членове на семейството. Лично на мен ми пречи на концентрацията и производителността ми е в пъти по-ниска.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
За мен в този интервал е най-важното да растем на знания и опит, без това непременно да е свързано с развитие в служебната йерархия. Това са годините, в които човек възприема най-бързо, има много енергия и паметта му работи безпогрешно, така че да съхрани наученото. В наше време развитието на науката, технологиите, нормативната уредба и т. н. доведе до това, че не е възможно човек да научи всичко, дори и за един много малък дял от дадена област, което по естествен път доведе до отпадане на необходимостта от широки специалисти. Освен това придобиването на опит създава увереността, че всеки проблем има решение, както и подпомага оформянето на определени „soft skills“, които имат много важна роля в кариерното развитие. Така например, за всичките години съм се стараел към всяко професионално предизвикателство да подхождам открито и добронамерено, дори и да ми е било предварително ясно, че не всички участващи биха действали по същия начин. И считам, че това винаги е работело в моя полза.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Без да се стремя да го представям точно като кариерен съвет, бих споделил, че за мен винаги положеният труд в крайна сметка се е отплащал. Впоследствие много пъти се е оказвало, че съм постигал нещата по трудния начин, но това не ме е разочаровало, нито ме е карало да съжалявам, че не съм открил лесния. Все пак коренът на „труден“ е именно „труд“. Ако нещо, с което не съм се справил, не е било предизвикателно, то най-вероятно не съм постигнал и особена удовлетвореност от свършеното. А в дългосрочен план липсата на удовлетвореност е деструктивна за всяка кариера.
