Автор: Бисер Кунчев
Снимка: Велин Петков
”Кариерен барометър“ е рубрика на платформата ни за работа и стаж, в която ще ви представяме кариерния опит на хора от различни бизнес индустрии.
“Да откриеш човек, който те вдъхновява и може да ти служи за пример е безценно. Разкриването на хоризонтите и потенциала ти чрез личен пример на успеха е невероятен стимул за това човек да надскача себе си.“, споделя Мариан Найденов, поредният ми гост в рубриката.
Кой е той?
Здравейте,
Аз съм Мариан Найденов – управител на бранд комуникационна агенция Prodesign и зам. Председател на IAB България (най-голямото сдружение на рекламни агенции, рекламодатели и медии в България).
Моята лична мисия в бизнеса е разделена nа две части: да помагам на брандовете да комуникират продуктивно и ефективно своите съобщения до правилните аудитории използвайки подходящите за целите им канали, а от друга страна да насърчавам креативността и развивам професионалните умения на управляваните от мен екипи.
На каква възраст започнахте да работите и получихте първото си възнаграждение?
Своя професионален път стартирах на 15 години със стаж в областта на туризма и хотелиерството, а първата си заплата получих на 18 години работейки в същия сектор. Когато получих първата си заплата разбрах, че човек има способността да търгува уменията си срещу това да получава релевантно заплащане и се мотивирах да изградя в себе си качества, които да предлагат много добавена стойност на работодателя ми. По този начин в рамките на година от пиколо се изкачих до позицията Event Manager.
Трябва ли да имаме стратегия за кариерното си развитие, която да следваме?
Когато сме млади и неопитни е трудно да имаме дългосрочна стратегия, която да базираме върху нашите лични и професионални качества. При мен интересното е, че имах План А и План Б, които си бях начертал още в ранна детска възраст. Желанието ми бе да бъда или професионален спортист, или да управлявам собствена компания. План А работеше до 18 годишнината ми, а План Б е актуален и до днес.
Живеем в изключително динамично време, в което знанията са много достъпни и човек може лесно да планира своето кариерно развитие – както откъм трупане на знания, така и в откриването на подходящите работодатели за реализацията им. Към момента моята стратегия включва няколко аспекта: себеразвитие, прогрес на компанията ми и развитие на екипите в нея. Трите са взаимосвързани. Когато развивам себе си съм мотивиран бизнеса да расте, а това няма как да се случи без хората в него. В заключение: да, трябва да имаме план и в същото време да сме готови да го адаптираме спрямо текущата ситуация и перспективите в бъдеще.
Какво според Вас е влиянието на първото ни работно място върху оформянето на кариерните ни навици?
Може да бъде както позитивно, така и негативно. Ако те научат и покажат, че не е нужно задачите да бъдат изпълнени перфектно, то и крайния резултат от тях ще бъде посредствен. По този начин е възможно да се придобие навика на „изпълнявам го до ниво – достатъчно е., а не до ниво „страхотно е“. Нататък за развитието на кариерата „достатъчно е“ може да е основната причина за липса на развитие – както финансово, така и на ниво професионални умения.
Кои събития и конкретни хора оставят своя най-голям отпечатък върху кариерното ни развитие?
Ключовите събития са няколко:
1. Ранното детско развитие и възпитание: семейната среда изгражда до голяма степен уменията за общуване и мотивацията за решаване на казуси. В този етап от живота се програмираме за това как да подхождаме към проблемите и развиваме самостоятелното мислене и навици. Тогава несъзнателно се формира и „моралния кодекс“ на човек. Нататък в кариерата и работата в екипи той е много важно да е правилно изграден, за да може да работите екипно, справедливо и ефективно.
2. Училищна среда: когато има конкуренция в училище за знания и вие сте част от нея. Борите се да сте сред отличниците на класа – след време пренасяте този манталитет на действие и в работата си. Опита ми показва, че служителите които имат отличен успех в средното си образование, в над 80% от случаите са успешни в своята кариера и професия. Лесно се учат и развиват на нови умения.
3. Първото „добро“ работно място: често на младите им се налага да работят сезонна нискоквалифицирана работа или да сменят няколко индустрии преди да открият своята работа. „Откриването“ е много особен момент. За да му „светне“ на един младеж, че „ей това е моето!“ е нужно да има добър пример, които да му покаже положителния резултат от свършената работа и удовлетворението от този акт. Когато „аз-а“ срещне „ успеха“ в работата, тогава има “match” и започва истинско кариерно развитие за тази личност.
Хора: първия ментор е от изключително значение. Да откриеш човек, който те вдъхновява и може да ти служи за пример е безценно. Разкриването на хоризонтите и потенциала ти чрез личен пример на успеха е невероятен стимул за това човек да надскача себе си. Първо с желание за прогрес, а после и чрез положен целенасочен и упорит труд. След време човек ще среща много личности, от който да се менторства и надгражда, само че тогава вече ще е сформирал своята основа на работни навици и психика за развитие. Чрез тях може да изглажда фините черти на гледните си точки за развитие и умения.
Ясно е, че човек се учи от грешките си, но каква е най-правилната наша реакция след допусната такава?
Правилната реакция е да анализира на какво се дължи грешката и по възможност да изолира процеса довел до нея да не се повтаря или да го лимитира.
В един случай от моето кариерно развитие огромна стратегическа грешка за малко да фалира управляваната от мен компания. След нея анализирах внимателно действията си и открих негативните действия от моя страна довели до крайния резултат. Все още пазя този анализ и си го припомням поне веднъж годишно, тъй като след него компанията и кариерата ми тръгнаха нагоре ръка за ръка.
Кои основни качества демонстрират хората, които търпят бързо кариерно развитие?
ПРОактивност, любопитство, желание за надграждане, себеотдаденост, толерантност, дипломация и последователност. На последно място но не и по значение – търпение. Именно тези качества се сформират в училище и ранните ни детски години чрез личния пример на нашите първи ментори – родителите и учителите.
Каква е ролята на семейството върху кариерното ни развитие? Трябва ли да следваме съветите на родителите си?
Не огромна, а КОЛОСАЛНА е ролята на семейството ни. Като се започне от изграждане на навици, премине се през създаване на морални ценности, личния пример на родителите за влагане в работата. В детството ми родителите ми показваха изключително уважение, лоялност и трудолюбивост към работодателите си – това ми повлия силно и разбрах, че към ден днешен съм copy/paste-нал отношението им и в своето кариерно развитие.
Съветите – за тях бих споделил, че е нужно да се прецизират от нас преди да се приложат в действие, тъй като родителите ни са пристрастни и често пъти насочват към най-безопасния за децата си вариант на действие, а той не винаги е правилния и градивен. Контекста е водещ тук при избора дали да се вслушаме или не. От своя опит бих споделил, че всяка конкретна ситуация, в която получаваме съвет е нужно да прецизираме самостоятелно каква част от него да чуем и приведем в действие.
А, каква е ролята на приятелите ни в етапите ни кариерно развитие?
Приятелите могат да бъдат ментори, съветници, рамо на което да се оплачеш или огледало, в което да се огледаш. Именно последното е много ценно за кариерното развитие, тъй като ако сме в среда с приятели мотивирани за кариерно развитие, то шанса и ние да успяваме в същото е много голям.
Обратното – ако чуваме как „успешно“ скатават и си взимат заплатата или премията (без да са направили нужните резултати) и това е „готино“, то шанса да тръгнем по лекия път е налице, а той често води до задънена улица.
Накратко: „с какъвто се събереш - такъв ставаш“.
Има ли рецепта за откриване на баланс и на поставянето на ясни граници между личен и професионален живот?
Не съществува идеална формула за такъв баланс. Тя се изгражда индивидуално от всеки един човек на база текущата ситуация в двете сфери – личен и професионален живот.
Имам концепция: за да може да човек да намери баланс е важно да е психически устойчив и търпелив, а тези умения ще му помогнат да подрежда правилни приоритетите си. В дигиталната ера, в която живеем сме буквално бомбардирани от информационни потоци (както лични, така и професионални). Психиката ни не е еволюционно подготвена да отговори на такова голямо натоварване (много казуси и въпроси за кратко време) и да произведе заедно с ума и интелекта ни много на брой правилни решения за кратко време.
Ключа обаче да сте максимално продуктивни е един – добрия сън. Не е тайна за никой, че нашия ум е мястото, което е отговорно за баланса. Решенията идват от него. Ако не му осигурим нужното време и условия за възстановяване – баланса лесно се чупи, тъй като намаляваме способността си да взимаме адекватни решения на база бързо обработена голям обем информация.
Хоризонтално или вертикално кариерно развитие е за предпочитане във възрастта 20-35 години?
В тази възраст и към днешно време + AI хоризонта на бъдещето препоръчвам на хората хоризонтално развитие, тъй като в бъдеще ние хората ще трябва да работим заедно с AI. Това ще изисква ние да бъдем експерти в определена област и то „дълбоки експерти“ , така че да можем да управляваме AI и да надграждаме процесите и резултатите от тях.
Катеренето на длъжности според мен е възможно да изчезне, тъй като AI ще промени цялостно работния лендскейп на компаниите и те ще имат нужда от тесни експерти, което ще изисква растеж на хората в дълбочинни умения в конкретни области.
Най-ценният получен кариерен съвет и който Вие бихте дали е?
Да бъдете честни и коректни – както към работодателя си, така към колегите си и партньорите на вашата компания.
